Фридрих Фердинанд Константин фон Саксония-Ваймар-Айзенах

Фридрих Фердинанд Константин фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Friedrich Ferdinand Constantin von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 8 септември 1758 във Ваймар; † 6 септември 1793 във Вибелскирхен, днес част от Нойнкирхен на Саар) от Ернестинските Ветини е принц от Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах и генерал-майор на Курфюрство Саксония.[1]

Фридрих Фердинанд Константин фон Саксония-Ваймар-Айзенах
принц от Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах
Johann Georg Ziesenis - Friedrich Ferdinand Konstantin von Sachsen-Weimar-Eisenach - Weimar Schlossmuseum.jpg
Фридрих Фердинанд Константин фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Лични данни
Роден
Починал
Вибелскирхен, днес част от Нойнкирхен на Саар
Семейство
Династия Ернестинските Ветини
Баща Ернст Август II Константин фон Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах
Майка Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел

Той е вторият син на херцог Ернст Август II фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1737 – 1758) и съпругата му Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1739 – 1807) от фамилията Велфи, дъщеря на херцог Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел и Филипина Шарлота Пруска, дъщеря на крал Фридрих Вилхелм I в Прусия. Той се ражда три месеца след смъртта на баща му. След смъртта му баща му бременната му майка Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел и нейният баща поемат опекунството над синовете им, според завещанието му. По-големият му брат е Карл Август (1757 – 1828), от 1758 г. херцог и от 1815 г. велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.

Двамата братя пътуват с техния учител и във Франкфурт на Майн се запознават с Йохан Волфганг фон Гьоте. След завръщането им Фридрих живее от 1775 г. в дворец Тифурт. Принцът по това време се е дистанцирал от брат си и се занимава с музика.

През 1784 г. Фридрих започва служба в Курфюрство Саксония, за което му помогнал брат му. Той става генерал-лейтенант и получава един регимент в Наумбург. Във войната срещу Франция Фридрих през 1793 г. е на страната на пруската войска като генерал-майор на Рейн. Той се разболява от дизентерия при Пирмазенс, където саксонската войска е на лагер, и умира от това. Той умира неженен и оставя от няколко жени извънбрачни деца. Една от метресите му е Йохана Розина Петц от Вайсенфелс, която е майката ма компониста Рихард Вагнер.[2][3] Фридрих е погребан в църквата „Св. Георг“ в Айзенах.

ЛитератураРедактиране

  • Carl August Hugo Burkhardt: Constantin Friedrich Ferdinand. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 451 f.
  • Heinrich Düntzer: Aus Goethe’s Freundeskreise: Darstellungen aus dem Leben des Dichters, Braunschweig 1868, S. 467 ff. (books.google.com)
  • Konrad Kratzsch: Klatschnest Weimar. Würzburg 2002, S. 47 ff. (books.google.com)
  • Henrich Düntzer in: Westermanns Monatshefte Band 5, Braunschweig 1859, S. 23 ff. (books.google.com)
  • Gottfried Albin de Wette: Kurzgefaßte Lebens-Geschichte der Herzöge zu Sachsen, Weimar 1770, S. 553 ff.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 255 – 260.

ИзточнициРедактиране

  1. Wettin 5, genealogy.euweb.cz
  2. Wapnewski über M. Gregor-Dellin: „Richard Wagner“ Online
  3. Brigitte Hamann: Wagner, Die Familie. Rowohlt Verlag, Hamburg.