Фридрих Хайнрих Ойген фон Анхалт-Десау

Фридрих Хайнрих Ойген фон Анхалт-Десау (на немски: Friedrich Heinrich Eugen von Anhalt-Dessau; * 27 декември 1705 в Десау; † 2 март 1781 в Десау) от род Аскани е принц на Анхалт-Десау, пруски генерал-майор и саксонски фелдмаршал.

Фридрих Хайнрих Ойген фон Анхалт-Десау
принц на Анхалт-Десау
Friedrich Heinrich Eugen von Anhalt-Dessau (1705-1781).jpg
Фридрих Хайнрих Ойген фон Анхалт-Десау
Лични данни
Роден
Починал
2 март 1781 г. (75 г.)
Десау
Семейство
Династия Аскани
Баща Леополд I фон Анхалт-Десау
Майка Анна Луиза Фьозе
Фридрих Хайнрих Ойген фон Анхалт-Десау в Общомедия

Той е четвъртият син на пруския генерал-фелдмаршал княз Леополд I фон Анхалт-Десау (1676 – 1747) и съпругата му имперска графиня Анна Луиза Фьозе (1677 – 1754). [1][2]

Ойген влиза през 1717 г. на дванадесет години в пруската войска. Крал Фридрих II го прави на 7 септември 1740 г. генерал-майор. Между двамата възникват конфликти и на 8 януари 1744 г. той е освободен от службата му.

Ойген служи след това в австрийската войска при принц Карл Лотарингски на Рейн. През юни 1746 г. той е като генерал-лейтенант на курсаксонска служба, през февруари 1749 г. е гувернатор на Витенберг, 1754 г. саксонски генерал на кавалерията.

През началото на Седемгодишната война той попада в пруски плен. През януари 1775 г. той е фелдмаршал на Курфюрство Саксония.

Ойген умира неженен и без деца. В негова памет се построява пирамиден гроб в дворцовата градина в Десау. През 1934 г. ковчегът му е преместен в княжеската гробница в църквата Мария.[3][4]

ЛитератураРедактиране

  • Eduard Lange: Die soldaten Friedrich’s des Grossen, S. 139, Digitalisat
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Hanseatische Verlagsanstalt, Hamburg o. J., Teil 1, Nr. 274 (Band 1, S. 220 – 224)

ИзточнициРедактиране

  1. Ascania 6, genealogy.euweb.cz
  2. Friedrich Heinrich von Anhalt-Dessau, thepeerage.com
  3. Rudi Huhn: Dessau und der Alte Dessauer, Nr. 41, europese-bibliotheek
  4. Sascha Winter: Grabmalkultur und Gartenkunst um 1800. In: Grabmalkultur in Deutschland. Berlin 2009, ISBN 978-3-496-02824-6, S. 51