Фридрих фон Грайфенклау

Фридрих фон Грайфенклау (на немски: Friedrich von Greiffenclau; * 8 март 1401; † 1459 или 1462, остров Дакса при Дубровник или Такса Рагуса) от стария благороднически род Грайфенклау в Рейнгау в днешен Хесен, е рицар, господар на Фолрадс и като вдовец францисканец.

Фридрих фон Грайфенклау
германски благородник
Роден
Йострих-Винкел, Германия
Починал
1462 г. (60 г.)
РелигияКатолическа църква

БиографияРедактиране

 
Герб на фамилията фон Грайфенклау, увеличен с герба на Ипелбруните

Той е син на Фридрих фон Грайфенклау, господар на Епелборн († ок. 1419) и съпругата му Ирмгард фон Ипелбрун († 31 декември 1425), дъщеря наследничка на Фридрих фон Ипелбрун († 1425) и Аделхайд фон Бопард († 31 декември 1425).[1][2][3] Потомък е на Фридрих фон Грайфенклау, господар на Фолрадес († 21 април 1351), и Катарина фон Щайн († сл. 1339); на Конрад цум Фолрадс († пр. 1306) и съпругата му фон Винкел, дъщеря на Фридрикус диктус Грифенклау († пр. 1297) и Кунегундис Юде († сл. 1297).

Брат му Хайнрих фон Грайфенклау († 1462), катедрален декан в Майнц и Трир, се отказва през 1456 г. от службите си и става монах в Бригитен-манастир Мариенфорст при Бон, където умира.[4] Сестра му Изенгарт фон Грайфенклау цу Фолрадс е абатиса в манастир Мариенберг в Бопард и умира там през 1469 г. зачитана като светица.[5] Сестра му Елизабет се омъжва за амтман Фридрих фон Льовенщайн цу Рандек († 1450), амтман в Курфюрство Майнц.[6]

Резиденцията на фамилията от началото на 14 век е дворец Фолрад. През 1425 г. Фридрих наследява от майка си собственостите в Рейнгау и на Саар и става господар на Епелборн.

През 1428 г. Фридрих се бие на служба при крал Сигизмунд Люксембургски при Голубац против турците. Там той спасява краля от плен и е ранен в крака, затова е издигнат на рицар и е приет в Ордена на дракона. Кралица Барбара фон Цили го награждава. През 1429 г. Грайфенклау участва в похода против град Мец.

През 1453 г. Фридрих става вдовец и прави поклонение от 1454 до 1456 г. до Рим и в Светите земи. След завръщането му през 1456 г. той става францискански монах в манастир Св. Сабина на остров Дакса при Дубровник, където умира през 1462 г. (по друг източник още през 1459). Там го посещава зет му Волф фон Далберг, когато прави поклонение до Йерусалим.[7][8]

Фридрих фон Грайфенклау е дядо на Рихард фон Грайфенклау цу Фолрадс, архиепископ и курфюрст на Трир (1511 – 1531), и прадядо на Йохан IV Лудвиг фон Хаген курфюрст и архиепископ на Трир (1540 – 1547).

ФамилияРедактиране

Фридрих фон Грайфенклау се жени 1418 г. за Алайд фон Лангенау († ок. 1453), дъщеря на Вирих III фон Лангенау († пр. 1411) и Кристина фон Мекенхайм († сл. 1428). Алайд фон Лангенау е полусестра на рицар Фридрих фон Флерсхайм, с когото той е близък приятел. Те имат осем деца:[9][10]

ЛитератураРедактиране

  • Otto Waltz: Die Flersheimer Chronik, Leipzig, 1874, S. 6 – 32
  • Franz Joseph Bodmann: Rheingauische Alterthümer, 1. Abteilung, Mainz, 1819, S. 319 u. 320; (Digitalscan)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 28., Vol. XI, Tafel 46., Tafel 55.

ИзточнициРедактиране

  1. Webseite zur Historie von Schiffweiler
  2. Heraldikwebseite zum Geschlecht Greiffenclau
  3. Johann-Anton-Joseph Hansen: Treviris oder Trierisches Archiv für Vaterlandskunde, zunächst innerhalb der Grenzen des ehemaligen Erzbisthums und der jetzigen Diözese Trier, Band 1, S. 230, Trier, 1840; (Digitalscan)
  4. Franz Joseph Bodmann: Rheingauische Alterthümer, 1. Abteilung, Mainz, 1819, S. 320; (Digitalscan)
  5. Webseite zum Epitaph der Isengart von Greiffenclau zu Vollrads
  6. Webseite zur Grabplatte in Bad Kreuznach
  7. Siegrid Düll: Die Inschriften der Stadt Oppenheim, S. 47, Reichert Verlag, 1984, ISBN 3-88226-194-3; (Ausschnittscan)
  8. Heinz-Dieter Heimann: Kommunikation mit dem Ich: Signaturen der Selbstzeugnisforschung an europäischen Beispielen des 12. bis 16. Jahrhunderts, Verlag Winkler, 2004, S. 138, ISBN 3-89911-018-8; (scan)
  9. Sir Friedrich von Greiffenclau, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  10. Friedrich Greiffenclau v.Volrads, Ritter, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране