Уикипедия

Фридрих III фон Сарверден

Фридрих III фон Сарверден (на немски: Friedrich III von Saarwerden; * ок. 1348 в Сарверден; † 9 април 1414, Бон) е граф на Сарверден и от 1370 до 1414 г. архиепископ на Кьолн.

Фридрих III фон Сарверден
архиепископ на Кьолн
Фридрих III фон Сарверден в Кьолнската катедрала
Фридрих III фон Сарверден в Кьолнската катедрала
Роден
около 1348 г.
Починал
9 април 1414 г. (66 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вБолонски университет[2]
Управление
Период1370 – 1414
ПредшественикЕнгелберт III фон Марк
НаследникДитрих II фон Мьорс
Други титлиграф на Сарверден
Герб
Семейство
Братя/сестриХайнрих III
Фридрих III фон Сарверден в Общомедия

Произход и детство

редактиране
 
Герб на графство Сарверден

Той е син на граф Йохан II фон Сарверден († сл. 1380/1381) и съпругата му Клара фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1365). Брат е на Хайнрих III († 1397), граф на Сарверден.[3]

На 10 години Фридрих е определен за духовна кариера и светски църковен княз. Той е даден на чичо му Куно II фон Фалкенщайн, архиепископ на Трир (1362 – 1388), който му помага да бъде избран за архиепископ на Кьолн. Тогава Фридрих III е на 20 години.

Управление

редактиране

Фридрих помага на император Карл IV и получава от него привилегии. На 6 юли 1376 г. в Аахен той поставя кралската корона на Вацлав IV от Бохемия.

Избори за германски крал

редактиране

През май 1410 година, след смъртта на краля Рупрехт, тронът на Свещената Римска империя се оказва вакантен. Фридрих III заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Венцел продължава да бъде римски крал, но думите му лесно се игнорират от другите курфюрсти. Църковният разкол създава много проблеми. Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III фон Сарверден, които подкрепят папа Александър V от Пиза, привличат на своя страна Адолф, херцог на Берг, Стефан III Баварски и Фридрих, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия. Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа Григорий XII, има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал Рупрехт – курфюрст Лудвиг III Пфалц и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер от Трир и Лудвиг Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд.[4]

На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се състои среща на избирателите. Бургграф Фридрих пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.

На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн и Лудвиг Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител, се появяват пред градската катедрала.[5] Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ Йобст.[6] Затова на 20 септември Йохан, курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседанието в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите Йохан II фон Насау и Фридрих III фон Сарверден изразяват своя протест. Те привличат Вацлав IV на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на Рудолф III от Саксония Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала.[7]

Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, Йобст Моравски е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на императорския трон по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф III от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III фон Сарверден. Така въпреки протестите на избирателите на Трир и Пфалц, които настояват за първите избори, Сигизмунд след юли 1411 г. е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата.[8]

Смърт

редактиране

Фридрих III умира на 9 април 1414 г. в Бон и е погребан в капелата Мария в катедралата на Кьолн. Наследен е като архиепископ от племенника му Дитрих II фон Мьорс.


 
Гробът на Фридрих в Кьолнската катедрала

Деца

редактиране

Фридрих III има децата:[9]

  • Хайнрих (от бенедиктанска монахиня)
  • Йохан
  • Николаус
  • Фридрих, женен за Гертруд Кроенгиин

Литература

редактиране
  • Norbert Trippen: Geschichte des Erzbistums Köln. Band 3: Hansgeorg Molitor: Das Erzbistum Köln im Zeitalter der Glaubenskämpfe. 1515 – 1688. Bachem, Köln 2008, ISBN 978-3-7616-1346-7.
  • Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. Band 1, Saarbrücken 1958, S. 261f. zum Grabstein Heinrichs III. von Saarwerden
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 159.
  • Regesten der Erzbischöfe von Köln im Mittelalter. 12 Bde. Bonn u. a. 1901 – 2001 (= Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde Bd. 21)
  • Heinrich Volbert Sauerland: Urkunden und Regesten zur Geschichte der Rheinlande aus dem Vatikanischen Archiv. 7 Bde. Bonn 1902 – 1913 (Bde. VI und VII hrsg. von H. Timme)
  • Leonhard Ennen: Friedrich III. (Erzbischof von Köln). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 538 – 543.
  • Robert Haaß: Friedrich III., Graf von Saarwerden. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 511 f.
  • Christoph Waldecker: Friedrich III. von Saarwerden. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 23, Bautz, Nordhausen 2004, ISBN 3-88309-155-3, Sp. 433 – 438.
  • M. Steinmann: Das Grabmal des Erzbischofs Friedrich von Saarwerden im Kölner Dom. In: Kölner Domblatt, Jahrbuch des Zentral-Dombau-Vereins, 1993.

Източници

редактиране
  1. ↑ saarw // Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. ↑ resource.database.rag-online.org
  3. ↑ Friedrich III, Graf von Saarwerden, Archbishop of Cologne, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538
  5. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538
  6. ↑ Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB)
  7. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539
  8. ↑ Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539
  9. ↑ Friedrich III. von Saarwerden, Erzbischof von Köln, geneall.net

Външни препратки

редактиране
Енгелберт III фон Марк (Кьолн) → архиепископ на Кьолн (1370 – 1414) → Дитрих II фон Мьорс (архиепископ на Кьолн)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_III_фон_Сарверден&oldid=12278240“.