Фридрих III (Лайнинген)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.
Фридрих III фон Лайнинген (на немски: Friedrich III von Leiningen, Friedrich III von Leiningen-Dagsburg; † 1287) е от 1237 г. до смъртта си граф на Лайнинген и ландграф в Шпайергау.[1][2][3]
| Фридрих III Friedrich III. von Leiningen | |
| граф на Лайнинген, ландграф в Шпайергау | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1287 г.
|
| Герб | |
_(COA).svg) | |
| Семейство | |
| Баща | Фридрих II (Лайнинген) |
| Майка | Агнес фон Еберщайн |
| Братя/сестри | Емих IV Бертхолд фон Лайнинген Хайнрих фон Лайнинген |
| Деца | Фридрих IV (Лайнинген) |
Биография редактиране
Той е големият син на граф Фридрих II († 1237) и съпругата му Агнес фон Еберщайн († 1263), дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн и Кунигунда фон Андекс. Брат е на Емих IV († 1281), Бертхолд († 1285), епископ на Бамберг, Хайнрих († 1272), епископ на Шпайер († 1272). Чичо е на Фридрих фон Боланден, епископ на Шпайер (1272 – 1302) и дядо на Емих фон Лайнинген, епископ на Шпайер († 1328).
Най-късно през 1245 г. Фридрих се жени за графиня Аделхайд фон Кибург, братовчедка (племенница на майката) на крал Рудолф I.[4]
От 1238 до 1241 г. той си строи замък Бург Нойлайнинген и вероятно и замък Бург Батенберг. През 1241 г. Фридрих получава чрез император Фридрих II лотарингското Графство Дагсбург. През 1274 г. роднината му Рудолф I му дава замък Линделбрун, през 1275 г. го прави фогт в Шпайергау. През 1277 г. той е кралски съдия. През 1281 г. крал Рудолф го прави бургграф в Хагенау в Елзас.
През 1271 г. Фридрих III пътува до Светите земи и получава на 6 септември от доминиканския патер Йоханес, архиепископ на Тирус, реликви за манастир Хьонинген в диоцеза Вормс.
Фридрих умира през 1287 г. и е погребан в Хьонинген.
Деца редактиране
Фридрих III и Аделхайд фон Кибург (* ок. 1220; † сл. 1258), дъщеря на граф Вернер I фон Кибург ( † 1228 убит в Акон) и принцеса Аликс (Берта) Лотарингска († 1242), дъщеря на херцог и маркграф Фридрих (Фери) II от Лотарингия († 1213), имат един син:[5][6][7]
- Фридрих IV (* ок. 1250; † 1316), споменат през 1281 г., женен I. за графиня Йохана фон Шпонхайм-Кройцнах, II. за Жана д' Аспремон
Литература редактиране
- Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser der bayerischen Pfalz. Band III: Urkundliche Geschichte des gräflichen Hauses Leiningen-Hartenburg und Westerburg, Kaiserslautern 1857 (Pirmasens 1969).
- Hans Heiberger: Die Grafen von Leiningen-Westerburg, Ursprung – Glanz – Niedergang, Grünstadt 1983, S. 16 – 17
- Franz Xaver Glasschröder: Urkunden zur Pfälzischen Kirchengeschichte im Mittelalter, München, 1903, Seite 201, Urkundenregest Nr. 481
- Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 24.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 89.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 32.
Източници редактиране
- ↑ Friedrich III von Leiningen, fmg.ac
- ↑ Friedrich III von Leiningen, nhv-ahnenforschung.de
- ↑ Leiningen 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Adelheid von Kyburg (von Dillingen), nhv-ahnenforschung.de
- ↑ Friedrich II., Graf von Leiningen, geneall.net
- ↑ Friedrich III, Graf von Leiningen, Bockenheim, & Hardenburg, Landgraf in Speyergau, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Friedrich II. (III) Graf v.Leiningen, ww-person.com