Фридрих III (Саксония)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.

Фридрих III Мъдри“ (на немски: Friedrich III; Friedrich der Weise; * 17 януари 1463, дворец Хартенфелс, Торгау; † 5 май 1525, Лохау) от род Ернестински Ветини, е от 1486 г. до смъртта си 9-и курфюрст на Саксония. Той помага на Мартин Лутер.

Фридрих III
Friedrich der Weise
9. курфюрст на Саксония
Портрет на Фридрих III Мъдри, худ. Лукас Кранах Стари, 1532 г.
Портрет на Фридрих III Мъдри,
худ. Лукас Кранах Стари, 1532 г.

Роден
Починал
5 май 1525 г. (62 г.)
Погребан Витенберг, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Управление
Период 14861525
Предшественик Ернст от Саксония
Наследник Йохан Твърди
Семейство
Род Ернестини
Баща Ернст (Саксония)
Майка Елизабет Баварска (1443–1484)
Братя/сестри Кристина Саксонска (1461–1521)
Маргарета Саксонска (1469 – 1528)
Ернст II Саксонски
Адалберт Саксонски
Йохан Твърди
Фридрих III в Общомедия

ПроизходРедактиране

Фридрих е най-големият син на курфюрст Ернст от Саксония (1441 – 1486) и съпругата му Елизабет Баварска (1443 – 1484), дъщеря на баварския херцог Албрехт III.

УправлениеРедактиране

 
Портрет на Фридрих III от 1500 г., худ.Албрехт Дюрер

Фридрих наследява през 1486 г., на 23-годишна възраст, баща си и управлява Херцогство Саксония-Витенберг и Курфюрство Саксония заедно с брат си Йохан Твърди. Той има доходи от саксонските железни и сребърни мини и от множество места за сечене на монети.

През 1493 г. Фридрих става в Йерусалим рицар на Ордена на Светия гроб. Той има за своето време третата най-голяма сбирка от реликви от Светите земи. През 1502 г. основава университет във Витенберг.

През 1519 г., след смъртта на Максимилиян, курфюрстите предлагат на Фридрих императорската корона, но той не се чувства достатъчно силен за това и отказва. Това допринася за избирането на внука на Максимилиан, Карл Испански, който му се отплаща с неблагодарност.

През 1521 г. Фридрих дава убежище в замък Вартбург на осъдения Мартин Лутер от Вормския едикт, но през управлението си нито веднъж не го приема лично.

Фридрих не е женен, но има с неаристократичната Анна Велер няколко деца. Той защитава селяните. Едва на смъртното си легло взема последното си причастие по протестантски начин.

Той е наследен от брат му Йохан Твърди.

ИзточнициРедактиране

  • Georg Spalatin, Christian Gotthold Neudecker, Ludwig Preller, Historischer nachlass und briefe, 1851, S. 89 f.
  • Johannes Hofsommer: Friedrich der Weise und die Reformation. Norderstedt 2008, ISBN 978-3-640-12620-0.
  • Klaus Kühnel: Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Eine Biographie. Wittenberg 2004, ISBN 3-933028-81-7.
  • Heinrich Theodor Flathe, Friedrich III. der Weise. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 7. Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 779 – 781.
  • Friedrich Wilhelm Bautz, Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 128 – 129.