Фриц Кюнкел
Фриц Кюнкел (на немски: Fritz Künkel) е германски психолог, психиатър и един от първите представители на Индивидуалната психология в Германия.
| Фриц Кюнкел Fritz Künkel | |
| германски психолог и психиатър | |
| Роден |
6 септември 1889 г.
Гожов Великополски, днес Полша |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
Биография редактиране
Роден е на 6 септември 1889 година в Гожов Велкополски, днес Полша. Израства в имението на родителите си. През първите училищни години е обучаван от частни учители. Неговият по-малък със седем години брат Ханс Кюнкел става педагог и индивидуален психолог. Кюнкел посещава гимназията в Ландсберг на река Варте. От 1907 до 1914 г. следва медицина в Мюнхен. През Първата световна война от 1914 до 1917 г. е повикан на служба като военнополеви лекар на Източния фронт, където губи лявата си ръка. По този начин той е ограничен в изучаването на лекарската професия и затова се ориентира към психиатрията. В Мюнхен се сприятелява с Алфред Адлер и Леонхард Сайф.
През 1924 г. Кюнкел става невролог в Берлин и учредява местна група по индивидуална психология. След кратко време разбира, че трябва да увеличи популярността на индивидуалната психология в Берлин и прави това чрез представяния в училищата. Както при Адлер във Виена, Кюнкел организира и в Берлин курсове по индивидуална психология и лятна ваканция. Изнася реферати в чужбина и на конгреси по индивидуална психология и през 1925 г. става един от издателите на „Международно списание за индивидуална психология“. За института по индивидуална психология той подготвя подобрения в образованието с теоретични уроци и практически упражнения. От 1928 г. е в ръководството на всеобщото лекарско дружество по психотерапия. Под влиянието на марксистки настроени индивидуални психолози като Манес Шпербер, се стига до разделение в берлинската група по индивидуална психология. Тя се разделя на два съюза.
До началото на Втората световна война (1939) той работи в Германския институт по психологически изследвания и психотерапия, поет от националсоциалистите. След пътуване в САЩ през лятото на 1939 г. Кюнкел вече никога не се завръща в Германия. Живее в Лос Анджелис, където в свой собствен институт изнася лекции, лекува пациенти и пише книги.
Умира на 2 април 1956 година в Лос Анджелис на 66-годишна възраст.
Публикации редактиране
- На немски език
- Psychotherapie und Seelsorge, in: Arzt und Seelsorger. Eine Schriftenreihe, hrsg. in Verbindung mit Medizinern und Theologen v. Dr. Carl Schweitzer, Heft 1, Schwerin i. Mecklenburg 1925, S. 26
- Einführung in die Charakterkunde, Leipzig Hirzel-Verlag, 1928
- Arbeit am Charakter, 1929
- Grundzüge der Politischen Charakterkunde, Junker und Dünnhaupt, Berlin 1931
- Angewandte Charakterkunde, 6 Bände, 1929 – 1935
- Krisenbriefe Die Beziehungen zwischen Wirtschaftskrise und Charakterkrise, Friedrich Bahn-Verlag, Schwerin 1933
- Grundzüge der praktischen Seelenheilkunde, Hippokrates-Verlag, Stuttgart-Leipzig 1935
Литература редактиране
- Bernhard Handlbauer, Die Entstehungsgeschichte der Individualpsychologie Alfred Adlers, Geyer-Edition, Wien-Salzburg, 1984
Външни препратки редактиране
- ((en)) www.pedinova.ch Архив на оригинала от 2005-05-08 в Wayback Machine.
- Editor's note Kunkel Sel. Writings Архив на оригинала от 2012-02-22 в Wayback Machine.
- theologytoday.ptsem.edu Архив на оригинала от 2008-09-08 в Wayback Machine.
- Берлинската индивидуална психология
- Глава IV на дисертацията на Михаел Кьолх
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fritz Künkel в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
