Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Фриц Рудолф Фриз е роден през 1935 г. в Билбао, Испания. Баща му е търговец и като войник във Втората световна война е застрелян от италиански партизани. Майка му е с испанско потекло. През 1942 г. семейството се мести от Билбао в Лайпциг, където Фриз преживява бомбардировките на града.[1]

Следва англистика, романистика и испанистика в Лайпцигския университет и става литературен преводач от английски, френски и испански (Калдерон, Сервантес, Неруда и др.), конферентен преводач (между другото в Прага и Москва) и писател на свободна практика. Освен това си създава име с издаването на четиритомен сборник с творби на Борхес.

От 1960 до 1966 г. работи като асистент на Вернер Краус в Академията на науките на ГДР в Берлин. През 1964 г. пътува за Куба.

Първият роман на Фриз „Пътят за Ооблиадоо“ („Der Weg nach Oobliadooh“) не получава в ГДР разрешително за печат и през 1966 г. излиза с посредничеството на Уве Йонзон във ФРГ.

Кариерата на Фриз като писател в ГДР не протича безпроблемно. След като първият му роман е публикуван на Запад, през 1966 г. той загубва работата си в източноберлинската Академия на изкуствата.[2] И по-късно Фриз се отклонява от предписания от държавната партия ГЕСП социалистически реализъм. Но понеже произведенията му не съдържат открита критика към ГДР, той може да работи като автор на книги и радиопиеси и като преводач.

През 1972 г. Фриз става член на ПЕН-клуба на ГДР и скоро след това е избран в неговото ръководство. През същата година Министерството на държавната сигурност го вербува за сътрудник. Агентурната му дейност продължава до 1985 г.[3]

През 1996 г. писателят сам разкрива дейността си като доносник и в резултат е изключен от всички сдружения, в които членува – ПЕН-клуба, Академията на изкуствата в Берлин, Баварската академия на изящните изкуства и Немската академия да език и литература.

За Фриз е трудно да се справи с тази част от своето минало, което личи от публикувания през 2010 г. роман „Всичко за безумието на една игра“ („Alles eines Irrsinns Spiel“). Тук Фриз се потапя във фамилните митове и във времето на своето детство. С тази творба се затваря кръг към първия му роман, който също носи биографични черти и описва любовта му към джаза и излетите в Западен Берлин за концертни представления.[1] Романите на Фриз се разгръщат под знака на пикареската, фантастиката и хумора.

Писателят умира през 2014 г. край Берлин на 79-годишна възраст.[4][5]

Библиография (подбор)Редактиране

  • Der Weg nach Oobliadooh, 1966, 2012
  • Der Fernsehkrieg, Erzählungen, 1969, 1970, 1975
  • Seestücke, 1973[6]
  • Das Luftschiff, 1974, 1983
  • Lope de Vega, 1977, 1979
  • Erlebte Landschaft – Bilder aus Mecklenburg, 1979
  • Alexanders neue Welten, 1982
  • Verlegung eines mittleren Reiches, 1984
  • Die Väter im Kino, 1989
  • Der Seeweg nach Indien, Gesammelte Erzählungen, 1991
  • Die Nonnen von Bratislava, 1994
  • Leutzsch als geistige Lebensform ? Zur Topographie einer Vorstadt In: Leutzsch. Ein Foto-Lesebuch von Falk Brunner und Fritz Rudolf Fries, 1995
  • Don Quixote flieht die Frauen oder die apokryphen Abenteuer des Ritters von der traurigen Gestalt, 1995
  • Im Jahr des Hahns, Tagebücher, 1996
  • Septembersong, 1997
  • Der Roncalli-Effekt, 1999
  • Diogenes auf der Parkbank, Erinnerungen, 2002
  • Hesekiels Maschine oder Gesang der Engel am Magnetberg, 2004
  • Blaubarts Besitz, 2005
  • Dienstmädchen und Direktricen, 2006
  • Alles eines Irrsinns Spiel, 2010
  • Last Exit to El Paso, Roman, 2013

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране