Фруктоза
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичност, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Фруктоза | |
|---|---|
 | |
 | |
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | Фруктоза |
| Други имена | Плодова захар, D-арабино-хексулоза |
| Молекулна формула | C6H12O6 |
| SMILES | ? |
| 3D структура | тук |
| Моларна маса | 180.16 g/mol |
| Външен вид | бял прах |
| CAS номер | 57-48-7 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | |
| Разтворимост във вода | добре разтворим 790 g/l (при 20 °C)[1] |
| Точка на топене | 103 °C |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
Фруктозата или т.нар плодова захар е монозахарид (въглехидрат) със сладък вкус, която съдържа шест въглеродни атома. За разлика от глюкозата, с която имат еднаква обща формула (C6H12O6), има кето група, разположена при втори въглероден атом, т.е. тя е кетохексоза. Съдържа се в сладките плодове, зеленчуци, захар и пчелен мед. От там идва и името ѝ. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб. Тъй като черния дроб има ограничен ресурс да преработва фруктоза, избягването на рафинираната захар за сметка на приемането на по-безопасно звучащия високо-фруктозен сироп от царевица може да крие рискове за здравето, плъхове, хранени с високо фруктозна диета, развиват стеатозен хепатит.[2] Дори и здравите хора могат да усвоят не повече от 30-50 г фруктоза на ден. Страдащите от непоносимост към фруктоза развиват симптоми при доста по-малки количества.
Състав и строеж на фруктозатаРедактиране
По физичните си отнасяния плодовата захар прилича на глюкозата. Тя има по-сладък вкус от глюкозата, но за разлика от нея се разтваря в алкохол. Фруктозата има същия качествен и количествен състав и молекулна маса като глюкозата. Молекулната ѝ формула е С6Н12О6. От химичните ѝ свойства се установява, че тя съдържа 5 хидроксилни групи и една кето група при втори въглероден атом. Следователно, тя е функционален изомер на глюкозата.
Следователно фруктозата е полихидроксикетон. Фруктозата е позната с петатомен и шестатомен пръстен, като свободната фруктоза е с петатомен пръстен. Хидроксилната група, която се формира при втори въглероден атом след затварянето на пръстена и която съдържа кислородния атом от карбонилната група, се нарича гликозидна група. В зависимост от разположението на тази глокозидна група съществуват α- (под равнината на пръстена) и β-пръстенна форма (над равнината на пръстена). Във воден разтвор между линейната, α- и β-пръстенна форма на фруктозата се установява равновесие, изтеглено изцяло към пръстенните форми: фруктофураноза, фруктоза.
Строежът на фруктозата е по-добре да се представи с перспективни формули, които по-добре отразяват пространственото разположение на атомите в молекулата:
Вижте същоРедактиране
- Въглехидрати
- Захароза
- Статия за фруктоза [3]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Eintrag zu Fructose in der GESTIS-Stoffdatenbank des IFA, abgerufen am 17. März 2007
- ↑ изследване на английски- US National Library of Medicine / National Institutes of Health. //
- ↑ статия с цитирани източници на популярен език, сравнение между различните източници на фруктоза. //