Отваря главното меню
Корица на книгата Zang Tumb Tumb Adrianopoli ottobre 1912. Parole in libertà, 1914

Футуризмът (на латински: futurum – бъдеще) е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра – Италия и Русия.

Естетическа доктринаРедактиране

В естетически план корените на футуризма лежат в натурализма, символизма и унанимизма. Във философски план пък – във философията на Фридрих Ницше, Анри Бергсон и Жорж Сорел.

Италианският футуризъмРедактиране

 
Футуристите Луиджи Русоло, Карло Кара, Филипо Томазо Маринети, Умберто Бочони и Джино Северини през редакцията на Le Figaro, Париж, 9 февруари 1912

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от Филипо Томазо Маринети, публикуван във френския вестник Фигаро на 20 февруари 1909 г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от установените до този момент ценности и застава принципно срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната („единствената хигиена на света“), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.

В манифеста Маринети пише:

  1. Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието.
  2. Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия.
  3. До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника.
  4. Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината. [...]
  5. Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи.
  6. С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека.
  7. Стоим на последният нос на брега на вековете!... Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост.
  8. Ще прославим войната – единствената хигиена на света – войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.
  9. Ще унищожим музеите, библиотеките, всички видове академии, ще се борим срещу морализма, феминизма и срещу цялата опортюнистична и утилитарна подлост. [...]

ИсторияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: Либеро Алтомаре, Джовани Папини, Джузепе Кариери, Арденго Софичи и др. На 14 февруари 1910 г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от „Кориере де ла сера“ като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризмът се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като Джакомо Бала, Джино Северини, Умберто Бочони и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първия манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, Валентина де Сен-Пойнт публикува съответно „Манифест на жените футуристи“ и „Футуристки манифест на похотта“. По това време като военен кореспондент Маринети отразява Балканската война, по който повод пише поемата „Дзанг тумб тумб“ (1914 г.). Футуризмът обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

Руският футуризъмРедактиране

 
Наталия Гончарова, Велосипедист, 1913

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като Владимир Маяковски, Велимир Хлебников, Алексей Кручоних, Бенедикт Лившиц, Елена Гуро. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата – „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи Роман Якобсон и Виктор Шкловски.

Изобразително изкуствоРедактиране

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.

МодаРедактиране

 
Пример за футуристка архитектура – Antonio Sant Elia

Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала – „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“.[1]

МузикаРедактиране

Първият манифест на италианската футуристка музика е от 1912 г. – с автор Балила Пратела.[2]

КинематографияРедактиране

Маринети намира съмишленици и за революция на сетивата чрез набиращото сила кино.[3]

Свързани темиРедактиране

ПредставителиРедактиране

Литература
 
Корица на последната книжка на списание BLAST, издание на движението на британските вортицисти, силно повлияно от футуризма
Изобразително изкуство
Музика
Кино

БележкиРедактиране

  1. ((en)) Futurist fashion, italian, 19 септември 2010
  2. ((en)) Manifesto of Futurist Musicians by Balilla Pratella, препубликувано по Apollonio, Umbro, ed. Documents of 20th Century Art: Futurist Manifestos. Brain, Robert, R.W. Flint, J.C. Higgitt, and Caroline Tisdall, trans. New York: Viking Press, 1973. 31 – 38.
  3. ((en)) F.T. Marinetti, Bruno Corra, Emilio Settimelli, Arnaldo Ginna, Giacomo Balla, Remo Chiti, The Futurist Cinema

Външни препраткиРедактиране