Фушими (на японски: 伏見城), известен и като Момояма (на японски: 桃山城) или Фушими-Момояма, е замък във Фушими, един от съвременните райони на Киото, Япония. Структурата на сградата е реплика от 1964 г. на оригинала, построен от Тойотоми Хидейоши.

Фушими
伏見城
Карта Местоположение във Фушими
Информация
Страна Япония
Терит. единицаФушими
МестоположениеКиото, Япония
ОснователТойотоми Хидейоши
Основаване1594
Строителство1592 – 1594, възстановен през 1590-те и повторно през 1964 г.
Известни обитателиТойотоми Хидейоши
Статутмузей
Собственикдържавен
Фушими в Общомедия
 
Златната чайна в замъка

Изграждането на оригиналния замък започва през 1592 г., годината след напускането на Хидейоши на регентския пост, и завършва през 1594 г. Двадесет провинции изпращат работници за строежа, които наброяват общо между 20 000 и 30 000 души.[1][2]

Макар че има външния вид на боен замък, структурата е предназначена като мястото за оттеглянето на Хидейоши и е обзаведена и украсена като такава. Замъкът е особено известен със своята Златна чайна, в която стените и инвентара са покрити със златен лист. Замъкът е предназначен за място на преговорите на Хидейоши с китайски дипломати, които искат да сложат край на Седемгодишната война в Корея, но земетресение унищожава изцяло замъка, само две години след завършването му.

Скоро след това Фушими е възстановен, и се озовава под контрола на Тории Мототада, васал на Токугава Иеясу. През 1600 г. замъкът е превзет от Ишида Мицунари в известната обсада на Фушими. Тори Мотодада защитава замъка в продължение на единадесет дни, забавяйки силите на Ишида и позволявайки на господаря си Токугава да събере армията си. Това забавяне оказва голямо влияние върху битката при Секигахара, която се случва скоро след това и отбелязва окончателната победа на Токугава над съперниците му.

 
Портата Карамон

През 1623 г. замъкът е разрушен и много от стаите и постройките му са преместени и включени в замъци и храмове в цяла Япония. Няколко храма в Япония, имат оцветен в кървавочервено таван, който е бил част от пода на коридора в замъка Фушими, на който Тори Мотодада и сподвижниците му са извършили самоубийството си.[3]

През 1912 г. върху оригиналното място на замъка е построена гробницата на император Мейджи. Замъкът не е възстановен до 1964 г., когато е издигната негова реплика много близо до първоначалното му място, предимно в бетон. Новата структура служи като музей на живота и военните кампании на Тойотоми Хидейоши и дълго време е основната атракция на малък тематичен парк, който през 2003 г. е закрит за обществеността.[4]

Източници

редактиране
  1. ((en)) Castles of Japan // Архивиран от оригинала на 2015-09-06. Посетен на 2018-08-03.
  2. ((en)) Sansom, George. A History of Japan, 1334 – 1615. Stanford, Stanford University Press, 1961. ISBN 0804705259. с. 383 – 384.
  3. ((en)) The Blood Ceilings of Kyoto, memories of Hideyoshi, Fushimi Castle, Tokugawa Ieyasu // www.samuelhawley.com. Архивиран от оригинала на 2021-05-18. Посетен на 2018-08-03.
  4. ((en)) O'Grady, Daniel. Japanese Castle Explorer – Fushimi Castle – 伏見城 // www.japanese-castle-explorer.com.

Литература

редактиране
  • Bryant, Anthony J. Sekigahara 1600: The Final Struggle for Power. Praeger Publishers, 2005.
  • Schmorleitz, Morton S. Castles in Japan. Tokyo, Charles E. Tuttle Co., 1974. ISBN 0-8048-1102-4. с. 78 – 80.
  • Sansom, George (1961). A History of Japan: 1334 – 1615. Stanford, California: Stanford University Press.
  • Turnbull, Stephen (2003). Japanese Castles 1540 – 1640. Oxford: Osprey Publishing.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fushimi Castle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​