Фьодор Успенски

Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк-византолог и археолог.

Фьодор Успенски
руски историк

Роден
Горки, Костромска губерния, Руска империя
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област История, археология, византология
Образование Санктпетербургски университет
Работил в Новорусийски университет в Одеса
Руски археологически институт в Константинопол
Петербургска академия на науките
Публикации „История Византийской империи“, т.1 – 3 (1913 – 1948)
Фьодор Успенски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1845 г. През 1866 г. завършва Костромската семинария, а през 1867 – 1872 г. – Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1874 г. защитава магистърска теза, а през 1879 г. – докторска дисертация на тема: „Образуване на Второто българско царство“.

В периода 1879 – 1894 г. е доцент и професор в Новорусийския университет в Одеса. От 1894 до 1914 г. е директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е главен редактор на „Известия Руского археологического института в Константинополе“, където публикува много от своите статии.

Ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империяМала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). От 1893 г. Ф. Успенски е член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а от 1900 г. – академик.

Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 г. провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993 г, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 г. е избран за чуждестранен член на БАН.

През 1915 – 1928 г. е главен редактор на „Византийский временник“[1]:195. Автор е на тритомна история на Византийската империя (1913 – 1948).

Ф. Успенски е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.

СъчиненияРедактиране

  • Византийский писатель Никита Акоминат из Хонь, Санкт Петербург 1874 (магистърска теза)
  • Образование Второго Болгарского царства, Одесса 1879 (същото в: Записки Императорского Новоруссийского университета, 27, 1879, с. 97 – 416)
  • Значение византийской и южнославянской пронии, Санкт Петербург 1883 (същото в: Сборник статей по славяноведению в честь В.И. Ламанского, Санкт Петербург, 1901, с. 1 – 32)
  • Византийские землемеры. Наблюдения по истории сельского хозяйства, Одесса 1888
  • Русь и Византия в Х веке, Одесса 1888
  • Византийские владения на северном берегу Черного моря в IX – Х век, Киев 1889
  • Очерки по истории Византийской образованности, Санкт Петербург 1891
  • История Византийской империи, т.I (Санкт Петербург 1913, второ издание – Москва 1996), т. II (Ленинград 1927, второ издание – Москва 1997), т. III (Москва 1948, второ издание – 1997)
  • История крестовых походов. — СПб.: Брокгауз- Ефрон, 1901. — 170 с. (2-е изд.: М.: Дарь, 2005. — 352 с.) с превод на български Успенский, Фьодор. История на кръстоносните походи. София, Мария Арабаджиева, 2007. ISBN 9545843411. с. 275.

ИзточнициРедактиране

  1. Успенский, Фьодор. История на кръстоносните походи. София, Мария Арабаджиева, 2007. ISBN 9545843411. с. 275.

Външни препраткиРедактиране