Отваря главното меню

Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк-византолог и археолог.

Фьодор Успенски
руски историк

Роден
Горки, Костромска губерния, Руска империя
Починал
Научна дейност
Област История, археология, византология
Образование Санктпетербургски университет
Работил в Новорусийски университет в Одеса
Руски археологически институт в Константинопол
Петербургска академия на науките
Публикации „История Византийской империи“, т.1-3 (1913-1948)
Фьодор Успенски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1845 г. През 1866 г. завършва Костромската семинария, а през 1867-1872 г. – Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1874 г. защитава магистърска теза, а през 1879 г. – докторска дисертация на тема: „Образуване на Второто българско царство“.

В периода 1879-1894 г. е доцент и професор в Новорусийския университет в Одеса. От 1894 до 1914 г. е директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е главен редактор на „Известия Руского археологического института в Константинополе“, където публикува много от своите статии.

Ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империяМала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). От 1893 г. Ф. Успенски е член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а от 1900 г. – академик.

Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 г. провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993 г, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 г. е избран за чуждестранен член на БАН.

През 1915-1928 г. е редактор на „Византийский временник“. Автор е на тритомна история на Византийската империя (1913-1948).

Ф. Успенски е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.

СъчиненияРедактиране

  • Византийский писатель Никита Акоминат из Хонь, Санкт Петербург 1874 (магистърска теза)
  • Образование Второго Болгарского царства, Одесса 1879 (същото в: Записки Императорского Новоруссийского университета, 27, 1879, с. 97-416)
  • Значение византийской и южнославянской пронии, Санкт Петербург 1883 (същото в: Сборник статей по славяноведению в честь В.И. Ламанского, Санк Петербург, 1901, с. 1-32)
  • Византийские землемеры. Наблюдения по истории сельского хозяйства, Одесса 1888
  • Русь и Византия в Х веке, Одесса 1888
  • Византийские владения на северном берегу Черного моря в IX – Х век, Киев 1889
  • Очерки по истории Византийской образованности, Санкт Петербург 1891
  • История Византийской империи, т.I (Санкт Петербург 1913, второ издание – Москва 1996), т. II (Ленинград 1927, второ издание – Москва 1997), т. III (Москва 1948, второ издание – 1997)

Външни препраткиРедактиране