Фьодор Шаляпин

Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност.

Фьодор Шаляпин Фёдор Ива́нович Шаля́пин
Информация
Роден	13 февруари 1873 г.(1873-02-13) Казан, Русия
Починал	12 април 1938 г. (на 65 г.) Париж, Франция
Стил	опера
Глас	бас
Уебсайт	Страница в IMDb
Фьодор Шаляпин в Общомедия

Биография

Снимка на Фьодор Шаляпин по време на гастрола му в България, 1934 г.

Роден е в семейството на дребен чиновник на 13 февруари 1873 г. в Казан.

Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии.

Фьодор Шаляпин в ролята на Дон Кихот

По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност (1892 – 1893 г.). От 1895 г. е в трупата на Мариинския театър, а през 1896 г. постъпва в Московската частна опера.

Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър.

От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз през 1922 г. и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България.

Основни партии на Шаляпин:

• Сусанин („Иван Сусанин“ от Михаил Глинка);
• Борис Годунов, Варлаам и Доситей („Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски);
• Иван Грозни и Салиери („Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков);
• Фарлаф („Руслан и Людмила“ от Глинка);
• Демон („Демон“ от Антон Рубинщайн);
• Алеко („Алеко“ от Рахманинов);
• Владимир Галицки, Кончак („Княз Игор“ от Александър Бородин);
• Мефистофел („Мефистофел“ от Ариго Бойто, „Фауст“ от Шарл Гуно);
• Филип II („Дон Карлос“ от Джузепе Верди) и др.

Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява и руски народни песни.

Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.

Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

Умира на 12 април 1938 г. в Париж.

Отличия и награди

Удостоверение за командор на Почетния легион

• 1902 – Орден на Златната звезда III степен (Бухарски емират)
• 1907 – златен кръст на Пруския орел
• 1908 – кавалер на офицерско звание
• 1910 – Солист на Негово Величество Руския император
• 1912 – Солист на Негово Величество италианския крал
• 1913 – Солист на Негово Величество английския крал
• 1914 – английски орден за особени заслуги в областта на изкуството
• 1914 – Орден Свети Станислав III степен (Русия)
• 1916 – офицерско звание
• 1918 – Народен артист на Републиката
• 1925 – командор на Ордена на Почетния легион (Франция)

Галерия

• 

  Валентин Серов, Ф. И. Шаляпин в ролята на Иван Грозни, 1897

• 

  Карикатура на Пол Робер, 1903

• 

  Автопортрет в ролята на Доситей („Хованщина“), нахвърлян от Шаляпин върху стената на гримьорната в Мариинския театър, 1911

• 

  Шаляпин в образа на Мефистофел (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)

• 

  Шаляпин в образа на Борис Годунов (фотография на Сергей Прокудин-Горски, 1915)

• 

  Портрет на Шаляпин от художника Борис Кустодиев, 1921

Библиография

• Шаляпин, Фьодор. Страници от моя живот (Преведе от руски Д. Тодоров). София, Народна култура, 1962. с. 643.

Източници

• Рулекс.Ру: Федор Шаляпин
• Люди: Ф.И. Шаляпин

Външни препратки

• Радиопредавания „Шаляпиниана“ (цикъл на Максим Мальков „Из колекция на рядки плочи“ – руски текст).