Фьокла Беззубова

ерзянска разказвачка и писателка

Фьокла Беззубова (на руски: Фёкла Беззубова) е ерзянска разказвачка и писателка, литературоведка във фолклорния жанр.

Фьокла Беззубова
Фьокла Беззубова, портрет от В. Солдатов през 1940-те
Фьокла Беззубова, портрет от В. Солдатов през 1940-те
Родена27 септември 1880 г.
Нови Турдаки (Мордовия), Руска империя
Починала12 май 1966 г. (85 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1936 – 1966
Жанрфолклор
НаградиОрден Червено знаме на труда, СССР Орден на честта, СССР Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.
СъпругИля Беззубов (1901 – ?)
Деца4
Фьокла Беззубова в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Фьокла Игнатиевна Беззубова е родена на 27 септември 1880 г. в село Од Мурза (сега село Нови Турдаки, Мордовия), Руска империя. Израства в голямо селско семейство от 11 души, което живее бедно и често гладува. Тя не получава училищно образование, тъй като от детството си помага на родителите си в къщата и на полето. Любовта си към песните получава от баба си Евдокия Зверкова.

През 1901 г. се жени за Иля Константинович Беззубов от съседното село Семилей. През 1902 г. се ражда първият им син Григорий, който умира само след шест седмици. През 1905 г. се ражда вторият син – Георгий, а през 1914 г. третият син – Василий.

По време на Първата световна война съпругът ѝ е мобилизиран, а тя отглежда децата и работи към железопътната компания. След демобилизацията му през 1918 г., заедно със съпруга и децата си отиват в Сибир да търсят по-добър живот, но не намират работа и се връщат в Семилей.

През 1923 г. се ражда дъщеря ѝ Любов. През 1930 г. започва работа в колхоза „Надежда Крупская“.

Поетичният талант на Фьокла Беззубова е забелязан и оценен от участниците във фолклорната експедиция на Научноизследователския институт на мордовската култура през 1936 г. в село Семилей. Членовете на експедицията записват много фолклорни произведения от нея, включително собствените ѝ разкази. Това дава начало на публикуването на нейните творби във вестници и списания. През 1938 г. тя става член на Съюза на писателите на СССР.

През 1939 г. Фьокла Беззубова се премества в Саранск. През същата година е публикуван сборникът ѝ с нейните произведения „Народной морот“ (Народни песни).

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР през 1939 г. е наградена с Орден „Червеното знаме на труда“ и е призната за народен поет-разказвач. През 1940 г., във връзка с 60-годишнината от рождението ѝ, е удостоена с високото звание „народен певец на МАССР“.

По време на Великата отечествена война пише патриотични разкази, частушки и ресни. Участва в представления през бойците на фронта като част от творческа бригада. В периода 1943 – 1944 г. участва в 197 спектакъла. За тази дейност, през 1947 г. получава медала „За доблестен труд по време на Великата отечествена война 1941 – 1945“.

През 1947 г. е заместник на Върховния съвет на Мордовска АСР от Рибинския избирателен окръг.

Публикувани са общо 10 сборника с нейни произведения на руски и мордовски език, като последният ѝ сборник „Сказт ды морот“ е публикуван през 1958 г.

Фьокла Беззубова умира на 12 май 1966 г. в Саранск.

ПроизведенияРедактиране

  • Народной морот (1939)
  • Покш праздник : морот (1941)
  • А мадиця теште (1941) – поема
  • Авань вал (1944)
  • Большой праздник (1945)
  • Откстомтозь мастор (1947)
  • Од пингень морот (1950)
  • Морот ды сказт (1952)
  • Песни и сказы (1955)
  • Сказт ды морот (1958)

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беззубова, Фёкла Игнатьевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​