Хаджилари (окръг Тулча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилари.
Хаджилари или Аджилари (на румънски: Lăstuni, Лъстуни) е село в Северна Добруджа, Румъния. Селото е част от Община Еникьой (Михай Когълничану), Окръг Тулча.
| Хаджилари Lăstuni | |
| — село — | |
  Хаджилари | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 601[1] души (2002) |
| Пощенски код | 827146 |
История редактиране
Село Хаджилари е основано около 1877 година заедно със съседното Еникьой от преселници от Бесарабия, които са преселници от Източна Тракия където се намират едноименните села Хаджилари и Еникьой, изслели се през Руско-турската война от 1829 г. Около тази дата в селото се заселва и малък брой румънци.
До 1940 година Хаджилари е с преобладаващо българско население. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Хаджилари е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] Българското население на Хаджилари се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 г. Крайовска спогодба.
Личности редактиране
- Родени в Хаджилари
Алекси Иванов (1922 – 1997), български политик- Гого Ангелов Гогов (1910 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[3]
- Гочо Йорданов Гочов (1889 – ?), 3 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
- Жеко Гочев Станчев (1921 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[5]
- Михал Георгиев Петков (1922 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[6]
Бележки редактиране
- ↑ Сайт на община Еникьой
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 325 и 826.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 149
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 325.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 158
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 149
