Хаджилар (дем Марония-Шапчи)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.

Хаджилар (на гръцки: Προσκυνητές, Проскинитес, катаревуса Προσκυνηταί, Проскините) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Хаджилар
Προσκυνητές
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина122 m
Население800 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено на 25 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

История редактиране

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с кмета Никола Солаков и първенците Петко, Георги и Вълчо Замови, Петко Табаков, Димитър Налбантина, Момчил Вълчев, Янко Съкъдишлията, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Димитър Стоянов от село Манастир, а свещеник си остава поп Костадин Стайков от Горно Дерекьой. След една година Стайков, който не смее да се признае за екзархист, е заменен от Панайот Кефала – грък, минал под върховенството на Екзархията. След Кефала свещеник отново е Стайков, признал Екзархията.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 200 български екзархийски семейства смесени с 9 семейства турци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Личности редактиране

Родени в Хаджилар
  •   Васил Петков, деец на Ксантийския революционен комитет[5]

Бележки редактиране

  1. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185 – 186.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  5. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 174.