Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих II.

Хайнрих II Ройс-Гера (млада линия) (на немски: Heinrich (II) Posthumus Reuß (jüngere Linie); Heinrich der Jüngere Postumus; * 10 юни 1572 в Гера; † 13 декември 1635 също там) е господар на Гера, Лобенщайн и Обер-Кранихфелд. Той е прародител (точно: прапрапрапрапрадядо) на Виктория.

Хайнрих II
Граф Хайнрих II Ройс-Гера (млада линия)
Граф Хайнрих II Ройс-Гера (млада линия)
Роден
Починал
3 декември 1635 г. (63 г.)
Герб
Семейство
РодДом Ройс
БащаХайнрих XVI Ройс-Гера
МайкаДоротея фон Золмс-Лаубах
ДецаХайнрих X (Ройс-Лобенщайн)
Хайнрих III (Ройс-Шлайц)
Хайнрих II (Ройс-Гера-Залбург)
Хайнрих II в Общомедия

Той е единственият, постум роден, син на Хайнрих XVI (I) Ройс цу Гера (1530 – 1572), основателят на „младата линия Ройс“, и втората му съпруга графиня Доротея фон Золмс-Лаубах (1547 – 1595), дъщеря на граф Фридрих Магнус фон Золмс-Лаубах-Зоненвалде (1521 – 1561) и графиня Агнес фон Вид († 1588).[1]

През 1608 г. Хайнрих II подарява гимназията Рутенеум (днес Goethe-Gymnasium/Rutheneum). в Гера. Той е съветник на три императора и често гост в дворовете във Виена и Дрезден, интересува се от музика.

По случай неговата смърт Хайнрих Шюц компонира 1635/1636 г. Musikalische Exequien.

Хайнрих II се жени два пъти.

На 7 февруари 1594 г. той се жени за Магдалена фон Хоенлое (1572 – 1596), дъщеря на граф Волфганг фон Хоенлое-Вайкерсхайм-Лангенбург и графиня Магдалена фон Насау-Диленбург.[2] Те имат една дъщеря:

Хайнрих II се жени през 1597 г. за Магдалена II фон Шварцбург-Рудолщат (1580 – 1652), дъщеря на граф Албрехт VII фон Шварцбург-Рудолщат, с която има децата:[3][4]

Литература

редактиране
  • Ferdinand Hahn: Heinrich der Jüngere Postumus. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 579 – 583.
  • Heike Karg: Die Sterbens-Erinnerung des Heinrich Posthumus Reuss (1572 – 1635). Konzeption seines Leich-Prozesses. Aktenband Cb Nr. 4 im Bestand Gemeinschaftliche Regierung Gera des Thüringischen Staatsarchivs Greiz (= Forschungs-und Gedenkstätte Heinrich-Schütz-Haus Bad Köstritz. Sonderreihe Monographien. Bd. 5). (Transkription/kritischer Bericht). Quartus-Verlag, Jena 1997, ISBN 3-931505-28-6.
  • Hagen Enke: Dissertationis de Henrici Posthumi Rutheni vita et regno historicae commentatio. Vorbereitende Überlegungen zu einer Monographie über das Leben und die Regierungszeit des Heinrich Posthumus Reuß (1572/95 – 1635). In: Jahrbuch des Museums Reichenfels-Hohenleuben. Heft 44 ZDB 507686 – 9 = 159. Jahresbericht des Vogtländischen Altertumsforschenden Vereins zu Hohenleuben e.V., 2000, S. 17 – 34.
  • Hagen Enke: Heinrich Posthumus Reuß (1572/95 – 1635) und die Fruchtbringende Gesellschaft. In: Klaus Manger: Die Fruchtbringer – eine Teutschhertzige Gesellschaft (= Jenaer Germanistische Forschungen. NF Bd. 10). Winter, Heidelberg 2001, ISBN 3-8253-1148-1, S. 39 – 60.
  • Thomas Gehrlein: Das Haus Reuss. Älterer und Jüngerer Linie (= Deutsche Fürstenhäuser. Bd. 19). 2., überarbeitete Auflage. Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9.
  • Heike Karg: Das Leichenbegängnis des Heinrich Posthumus Reuß 1636. Ein Höhepunkt des protestantischen Funus (= Kasseler Studien zur Sepulkralkultur. Bd. 17). Arbeitsgemeinschaft Friedhof und Denkmal, Kassel 2010, ISBN 978-3-924447-46-5 (Zugleich: Jena, Universität, Dissertation, 2009).
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 361.

Източници

редактиране
  1. Reuss 5, genealogy.euweb.cz
  2. Hohenlohe 3, genealogy.euweb.cz
  3. Heinrich 'the Younger', Herr zu Schleiz, Gera, Graf & Herr zu Plauen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Heinrich XXIX. Reuss v.Plauen, ww-person.com

Външни препратки

редактиране