Хайнрих I (Арнсберг)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих I.
Хайнрих I фон Арнсберг Братоубиецът (на немски: Heinrich I von Arnsberg, „der Brudermörder“; Heinrich I von Cuyk; * ок. 1128; † 4 юни 1200, Арнсберг) е от 1154 до 1185 г. граф на Графство Арнсберг.[1]
| Хайнрих I | |
| граф на Арнсберг | |
 Граф Хайнрих I като дарител на манастир Ведингхаузен (17 век) | |
| Роден |
1128 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Готфрид I |
| Майка | Ида фон Арнсберг |
| Деца | Готфрид II Хайнрих II |
Биография
редактиранеТой е син на граф Готфрид I фон Куик (* ок. 1100; † сл. 1168) и съпругата му графиня Ида фон Арнсберг (* ок. 1103; † сл. 1154), наследничка на Графство Арнсберг-Верл, дъщеря на граф Фридрих I фон Арнсберг (1075 – 1124). Хайнрих I получава от Хайнрих Лъв Графство Ритберг.
Хайнрих I с по малкият му брат Фридрих II се скарват за наследство през 1160 г. и го затваря в замъка му, където умира от глад през 1165 г. През 1166 г. Хайнрих Лъв и епископите на Кьолн, Мюнстер, Падерборн и Минден обсаждат замък Арнсберг, разрушават го и го изгонват от страната му. „Братоубиецът“ избягва. Хайнрих I получава по-късно владенията си.
През 1170/1073 г. граф Хайнрих I за прощаване на греховете дарява манастир Ведингхаузен в Арнсберг.[2] През 1172 г. той затваря и зет си, докато се откаже от претенции за наследството. През 1185 г. граф Хайнрих прави дарения от земите си на манастир Ведингхаузен и оставя управлението на синът си Готфрид. По-късно Хайнрих става монах в подарения от него манастир и умира там на 4 юни 1200 г.
Фамилия
редактиранеХайнрих I се жени за Ерменгарда († сл. 1203). Те имат децата:[3]
- Хайнрих II († сл. 1217), граф на Арнсберг и граф на Ритберг, женен за Ерменгарда, баща на Конрад I фон Ритберг
- Готфрид (1157 – 1235), граф на Арнсберг, женен пр. 1198 г. за Елизабет († 1217/23) и втори път пр. 1223 г. за Агнес фон Рюденберг
- Аделхайд, абатеса на женския манастир Мешеде
- дъщеря, омъжена за Тиемо II граф фон Зост-Хоенроде
Литература
редактиране- Karl Féaux de Lacroix: Geschichte Arnsbergs. H. R. Stein-Verlag, Arnsberg 1895, S. 23 – 28 (ULB Münster) (Stein, Werl 1983, ISBN 3-920980-05-0).
- Norbert Höing: Das Kloster Wedinghausen. In: Arnsberger Heimatbund e.V. (Hrsg.): 750 Jahre Arnsberg. Zur Geschichte der Stadt und ihrer Bürger. Strobel, Arnsberg 1989, ISBN 3-87793-025-5, S. 313 – 334.
Източници
редактиране- ↑ Heinrich I. von Cuyk, Genealogie-Mittelalter
- ↑ Kloster Wedinghausen // Архивиран от оригинала на 2016-03-25. Посетен на 2016-03-29.
- ↑ Heinrich I von Arnsberg, fmg.ac