Хайнрих I (Арнсберг)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих I.

Хайнрих I фон Арнсберг Братоубиецът (на немски: Heinrich I von Arnsberg, „der Brudermörder“; Heinrich I von Cuyk; * ок. 1128; † 4 юни 1200, Арнсберг) е от 1154 до 1185 г. граф на Графство Арнсберг.[1]

Хайнрих I
граф на Арнсберг
Граф Хайнрих I като дарител на манастир Ведингхаузен (17 век)
Граф Хайнрих I като дарител на манастир Ведингхаузен (17 век)

Роден
Починал
Семейство
Баща Готфрид I
Майка Ида фон Арнсберг
Деца Готфрид II
Хайнрих II

БиографияРедактиране

Той е син на граф Готфрид I фон Куик (* ок. 1100; † сл. 1168) и съпругата му графиня Ида фон Арнсберг (* ок. 1103; † сл. 1154), наследничка на Графство Арнсберг-Верл, дъщеря на граф Фридрих I фон Арнсберг (1075 – 1124). Хайнрих I получава от Хайнрих Лъв Графство Ритберг.

 
Гробната плоча на Хайнрих I и съпругата му Ерменгарда

Хайнрих I с по малкият му брат Фридрих II се скарват за наследство през 1160 г. и го затваря в замъка му, където умира от глад през 1165 г. През 1166 г. Хайнрих Лъв и епископите на Кьолн, Мюнстер, Падерборн и Минден обсаждат замък Арнсберг, разрушават го и го изгонват от страната му. „Братоубиецът“ избягва. Хайнрих I получава по-късно владенията си.

През 1170/1073 г. граф Хайнрих I за прощаване на греховете дарява манастир Ведингхаузен в Арнсберг.[2] През 1172 г. той затваря и зет си, докато се откаже от претенции за наследството. През 1185 г. граф Хайнрих прави дарения от земите си на манастир Ведингхаузен и оставя управлението на синът си Готфрид. По-късно Хайнрих става монах в подарения от него манастир и умира там на 4 юни 1200 г.

ФамилияРедактиране

Хайнрих I се жени за Ерменгарда († сл. 1203). Те имат децата:[3]

ЛитератураРедактиране

  • Karl Féaux de Lacroix: Geschichte Arnsbergs. H. R. Stein-Verlag, Arnsberg 1895, S. 23 – 28 (ULB Münster) (Stein, Werl 1983, ISBN 3-920980-05-0).
  • Norbert Höing: Das Kloster Wedinghausen. In: Arnsberger Heimatbund e.V. (Hrsg.): 750 Jahre Arnsberg. Zur Geschichte der Stadt und ihrer Bürger. Strobel, Arnsberg 1989, ISBN 3-87793-025-5, S. 313 – 334.

ИзточнициРедактиране