Хайнрих VI фон Плауен 'Млади' (на немски: Heinrich VI 'der Jüngere', Vogt von Plauen; * ок. 1324 в Плауен, Саксония; † между 12 април 1368/28 октомври 1369 или пр. 28 декември 1370) от род Ройс е фогт на Плауен и господар на Плауен (1348 – 1368).

Хайнрих VI фон Плауен
германски благородник, фогт на Плауен
Роден
около 1324 г.
Починал
преди 28 декември 1370 г. (46 г.)
Герб
Семейство
БащаХайнрих IV фон Плауен
ДецаХайнрих IX (VIII) фон Плауен

Той е син на фогт Хайнрих IV фон Плауен-Мюлтроф 'Млади' († 14 февруари 1348) и съпругата му Агнес фон Шлюселберг († 17 август 1354), дъщеря на Конрад II/III фон Шлюселберг († 1347) и Елизабет. Внук е на фогт Хайнрих III фон Плауен 'Млади', наричан от 1312 г. „Дългия“ († 1347/1348). Потомък е на Хайнрих I фон Плауен „Стари“ († 1303) и Аделхайд фон Лобдебург-Лойхтенберг († 1271).

Майка му Агнес фон Шлюселберг се омъжва втори път пр. 14 юли 1352 г. за граф Херман III фон Байхлинген, господар на Обер-Заксенбург († сл. 1377/1378).

Брат му Хайнрих V фон Плауен († 7 септември 1363/3 май 1364) е фогт на Плауен, господар на Голсен и Мюлтроф. Сестра му Юта фон Плауен е омъжена на 26 юли 1344 г. във Виленьов, Франция за роднината си Хайнрих 'Млади', шериф на Гера, внук на Хайнрих II фон Гера († 1306/1311). Полубрат е на граф Фридрих VIII фон Байхлинген-Заксенбург 'Стари' († 1390).

Хайнрих VI е от 1348 г. господар на Плауен. При подялбата на територията на баща му през 1348 г. той получава упаравлението на Плауен с Ауербах. Той е споменаван от 24 юли 1343 до 25 май 1368 г.

Хайнрих VI умира пр. 28 декември 1370 г. на ок. 44 години.

Хайнрих VI фон Плауен се жени пр. 5 февруари 1356 г. за Луидгард/Лукарда фон Кранихфелд (* ок. 1334, Тюрингия; † сл. 30 март 1376), дъщеря на Херман III фон Кранихфелд († сл. 1362) и Ирмгард фон Кефернбург. Те имат децата:[1][2]

Литература

редактиране
  • Johannes Richter: Die Vögte von Weida, Gera, Plauen und Plauen-Reuß. In: Vogtländische Heimatblätter, Jg. 17 (1997), H. 2, S. 18 – 21
  • Berthold Schmidt, Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen, Schleiz 1903
  • Sigismund Stucke, Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. A-St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 353.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 165
  • Nachkommen Gorms des Alten, 1978 , Brenner, S. Otto. 1774
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.3:353

Източници

редактиране
  1. Reuss 3, genealogy.euweb.cz
  2. Heinrich VI 'the Younger', Herr & Vogt zu Plauen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Schwarzburg 4, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

редактиране