Хайнрих XIX (Ройс-Грайц)
Хайнрих XIX Ройс-Грайц (на немски: Heinrich XIX, Fürst Reuss-Greiz; * 1 март 1790, Офенбах; † 31 октомври 1836, Грайц) от „старата линия“ на Ройс, е княз на Ройс-Грайц (1817 – 1836), граф и господар на Плауен, господар на Грайц, Кранихфелд, Гера, Шлайц и Лобенщайн (1817 – 1836).[1] Той е дядо на царица Елеонора Българска (1860 – 1917) омъжена на 28 февруари 1908 г. в Кобург за цар Фердинанд I от България (1861 – 1948).
| Хайнрих XIX | |
| княз на Ройс-Грайц | |
.png) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 октомври 1836 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Ройс |
| Баща | Хайнрих XIII (Ройс-Грайц) |
| Братя/сестри | Хайнрих XX (Ройс-Грайц) |
| Деца | Луиза Ройс цу Грайц |
| Хайнрих XIX в Общомедия | |
Биография
редактиране
Той е големият син на княз Хайнрих XIII (1747 – 1817) и съпругата му принцеса Луиза фон Насау-Вайлбург (1765 – 1837), дъщеря на княз Карл Кристиан фон Насау-Вайлбург (1735 – 1788) и Каролина Оранска-Насау-Диц (1743 – 1787).
Той умира на 31 октомври 1836 г. в Грайц на 46 години. Последван е от по-малкия му брат Хайнрих XX (1794 – 1859).
Фамилия
редактиранеХайнрих XIX Ройс-Грайц се жени на 7 януари 1822 г. в Прага за принцеса Гаспарина де Роан-Рошфор (* 27 септември 1800, Париж; † 27 юли 1871, Грайц), дъщеря на херцог Шарл Луи Гаспард Роан-Рохефор (1765 – 1843) и принцеса Мари Луиза Жозефина де Роан-Гуемене (1765 – 1839).[2] Съпругата му е католичка и той превръща една капела в парка на Грайц на католическа. Княгиня Гаспарина основава в Грайц католическа община. Те имат две дъщери:[3][4][5]
- Луиза Ройс-Грайц (* 3 декември 1822, Грайц; † 28 февруари 1875, Ернстбрун, Австрия), омъжена I. на 8 март 1842 г. в Грайц за принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852), II. на 27 декември 1854 г. в Грайц за княз Хайнрих IV Ройс-Кьостриц (1821 – 1894) и е майка на царица Елеонора Българска
- Елизабет Хенриета Ройс-Грайц (* 23 март 1824, Грайц; † 7 май 1861, Берлин), омъжена на 4 ноември 1844 г. в Грайц за княз Карл Егон III фон Фюрстенберг (1820 – 1892), син на княз Карл Егон II фон Фюрстенберг и принцеса Амалия фон Баден
Литература
редактиране- Friedrich Wilhelm Trebge: Spuren im Land. Aus der Geschichte des apanagierten thüringisch-vogtländischen Adelshauses Reuß-Köstritz. Vogtländischer Altertumsforschender Verein zu Hohenleuben, Hohenleuben 2005.
- Thomas Gehrlein: Das Haus Reuß. Älterer und Jüngerer Linie (= Deutsche Fürstenhäuser. 19). Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9.
- Berthold Schmidt, Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen, Schleiz 1903
- Sigismund Stucke, Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. A-St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 272.
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. I 333.
- ~Histoire et Genealogie des maisons de Rohan, Chabot, de Rohan-Chabot, Martin, Georges. II 144.
Източници
редактиране- ↑ Heinrich XIX, Fürst Reuss-Greiz, geneall.net
- ↑ Rohan 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Reuss 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich XIX. Fürst Reuss zu Greiz, ww-person.com
- ↑ Heinrich XIX Fürst Reuss zu Greiz, thepeerage.com
Външни препратки
редактиране- Heinrich XIX Fürst Reuss zu Greiz, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Heinrich XlX Reuß zu Greiz, geni.com
- Fürstentum Reuß älterer Linie (Greiz) 1790 – 1918, deutsche-schutzgebiete.de
- Prinzen Reuss-Greiz, geneall.net