Хайнц Кохут (на немски: Heinz Kohut) e американски психоаналитик, добре познат чрез развитието на себе-психологията, влиятелно теоретично течение в психодинамиката/психоаналитичната теория, която теория спомага за развитието на съвременните аналитични и динамични подходи на лечение.

Хайнц Кохут
Heinz Kohut
американски психоаналитик
Роден
Починал
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вЧикагски университет
Известен ссебе-психология
ПовлиянЗигмунд Фройд
Хайнц Хартман
Питър Крамер
Хайнц Кохут в Общомедия
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

БиографияРедактиране

Роден е на 3 май 1913 година във Виена, Австро-Унгария, единствен син в австро-еврейско семейство. Получава блястящо образование във Виенска гимназия, а по-късно завършва и медицина със специалност неврология във Виенския университет – при доктора по медицина Август Айхорн. Заради нацистката заплаха се премества в Англия, а по-късно и в САЩ.

По-нататъшното си неврологично и психоаналитично образование го получава в Чикаго.[1] Работи като невролог, като преподавател по неврология и психиатрия, като асистент на професор по психиатрия, а от 1957 г. е професор по психиатрия, член на Чикагския институт по психоанализа. Кохут е създателят на Чикагската психотерапевтична школа.

Научна дейностРедактиране

Кохут създава двумерен модел на Аза, имащ полюс амбиции и полюс идеали, като изоставя умствения апарат изграден от структури (ид, его, суперего) и защитни механизми, който е въведен от Фройд.[2]

Някои смятат себе-психологията за ново направление, а не за разновидност на психоанализата (Карвасарский). Себе-психологията е по-близо до хуманистичните теории на пациент-центрираната психотерапия и до екзистенциализма, отколкото другите психоаналитични подходи. За Хайнц Кохут развитието на стабилно и съгласувано уникално „собствено Аз“ е основният въпрос за развитието на личността (ако това не се изпълни води до психопатология). Себе-обектите играят решаваща роля във формирането на съгласувано „собствено Аз“.

БиблиографияРедактиране

  • Analysis of the Self: Systematic Approach to Treatment of Narcissistic Personality Disorders, International Universities Press, 2000, ISBN 0-8236-8002-9
  • The Search for the Self: Selected Writings of Heinz Kohut: 1978 – 1981, ISBN-10 0823660176, ISBN-13 9780823660179
  • The Kohut Seminars on Self Psychology and Psychotherapy With Adolescents and Young Adults, Miriam Elson, 1987, ISBN-10 0393700410, ISBN-13 978-0393700411

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heinz Kohut в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​