Хало (религиозна иконография)

Хало (от гръцки ἅλως, halōs[1]), известно още като нимб, ореол или слава) в религиозната иконография представлява корона от светлинни лъчи, кръг или диск на светлина[2], който заобикаля човек в изкуството. То е бил използвано в иконографията на много религии за обозначаване на свети или свещени фигури, а през различни периоди е бил използван и в изображения на владетели или герои. В религиозното изкуство на Древна Гърция, Древен Рим, християнството, индуизма, будизма и исляма, сред другите религии, свещените лица могат да бъдат изобразявани с ореол под формата на кръгово сияние или пламъци в азиатското изкуство, около главата или около цялото тяло – последното често се нарича мандора (mandorla). Халотота може да бъдат показани в почти всеки цвят или комбинация от цветове, но най-често са изобразени като златисти, жълти или бели, когато представляват светлина или червено, когато представляват пламъци.

Стоящ Буда с хало – гръко-будистко изкуство на Гандхара (не по-късно от I-II в.)

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Harper, Douglas. „halo“: https://www.etymonline.com/word/halo Online Etymology Dictionary. ἅλως: https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=a(/lws Liddell, Henry George; Scott, Robert; A Greek–English Lexicon at the Perseus Project.
  2. halo – art britannica.com. //
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Halo (religious iconography)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.