Ханес Алфвен
Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (на шведски: Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката. Има многобройни приноси в областта на физиката на плазмата, включително върху полярните сияния, свойствата на поясите на Ван Ален, земната магнитосфера, динамика на плазмата в Млечния път и др.
Ханес Алфвен Hannes Olof Gösta Alfvén | |
шведски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Юршхолм, Швеция |
Погребан | Швеция |
Религия | атеизъм |
Националност | Швеция |
Учил в | Упсалски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Кралски технологичен институт в Стокхолм Калифорнийски университет, Сан Диего Южнокалифорнийски университет |
Известен с | работата си в областта на теорията на магнетохидродинамиката |
Награди | Нобелова награда за физика (1970) |
Семейство | |
Други роднини | Хюго Алфвен (чичо)[2] |
Ханес Алфвен в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 30 май 1908 година в Норшьопинг, Швеция. Защитава докторска дисертация на тема „Изследване на ултра-къси електромагнитни вълни“, защитена през 1934 в Университета в Упсала. През 1940 става професор по електродинамика в Кралския технологичен институт в Стокхолм. От 1963 е професор по физика на плазмата. Междувременно, в периода 1954 – 1955 година е гост-професор в Университета на Мериленд – Колидж парк. През 1967 се прехвърля в САЩ, където работи в Калифорнийския университет в Сан Диего и Южнокалифорнийски университет.
Научна дейност
редактиранеТеоретичната му разработка за природата на полярните сияния, като подравнени по земното магнитно поле електрични токове, базирана на по-ранна работа на Кристиан Биркеланд, е потвърдена след спътникови наблюдения, открили токове на Биркеланд.
На него са кръстени и вълните на Алфвен – нискочестотни трептения на плазма. Голяма част от неговите теории за магнитосферите на планетите от Слънчевата система са потвърдени в края на 80-те години на ХХ век, чрез практически измервания на магнитните полета на различни планети и спътници.
Външни препратки
редактиране- ↑ royalsocietypublishing.org // с. 4-5.
- ↑ royalsocietypublishing.org // с. 3.