Ханс-Улрих Трайхел (на немски: Hans-Ulrich Treichel) е германски писател и германист. Автор е на романи, разкази, есета и стихотворения.

Ханс-Улрих Трайхел
Hans-Ulrich Treichel
Ханс-Улрих Трайхел през 2008 г.
Ханс-Улрих Трайхел през 2008 г.
Роден12 август 1952 г. (71 г.)
Професияписател, германист
Националност Германия
Жанрроман, разказ, есе, стихотворение
НаградиНаграда Херман Хесе (2005)
Награда на немската критика (2006)
Уебсайт

Биография и творчество

редактиране

Ханс-Улрих Трайхел е роден на 12 август 1952 г. във Ферсмолд, малък град в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Живее там до 1968 г. Полага матура в Ханау и следва германистика, философия и политология в Свободния университет на Берлин.

Завършва през 1983 г. с теза върху Волфганг Кьопен, а през 1993 г. се хабилитира. От 1995 до март 2018 г. преподава в Немския литературен институт в Лайпциг.

Трайхел си създава известност собено с романа „Изгубеният“ (Der Verlorene) (1998), в който между бягството на родителите си от окупираните „Източни области“ и загубата на първородния им син в края на Втората световна война намира връзка със собственото си детство и младост.

Ханс-Улрих Трайхел получава за творчеството си множество значими литературни награди. Член е на немския ПЕН клуб.

Живее в Берлин и Лайпциг.

Библиография

редактиране
  • Ein Restposten Zukunft, Gedichte, 1979
  • Tarantella, Gedichte, 1982
  • Aus der Zeit des Schweigens. 9 Lieder für Arthur Rimbaud, Ein Oratorium, 1984
  • Liebe Not, Gedichte, 1986
  • Seit Tagen kein Wunder, Gedichte, 1990
  • Der einzige Gast, Gedichte, 1994
  • Gespräch unter Bäumen, Gesammelte Gedichte, 2002
  • Südraum Leipzig, Gedichte, 2007
  • Von Leib und Seele, Berichte, 1992
  • Heimatkunde oder Alles ist heiter und edel, Besichtigungen, 1996
  • Der Verlorene, Roman, 1998
Изгубеният, изд.: Атлантис, София (2001), прев. Любомир Илиев
  • Tristanakkord, Roman, 2000
  • Der irdische Amor, Roman, 2002
Земният Амур, изд.: Атлантис, София (2004), прев. Любомир Илиев
  • Menschenflug, Roman, 2005
  • Der Papst, den ich gekannt habe, Erzählung, 2007
  • Anatolin, Roman, 2008
  • Grunewaldsee, Roman, 2010
  • Mein Sardinien. Eine Liebesgeschichte, 2012
  • Frühe Störung, Roman, 2014
  • Tagesanbruch, Erzählung, 2016[1]

Есеистика

редактиране
  • Fragment ohne Ende, Eine Studie über Wolfgang Koeppen, 1984
  • Auslöschungsverfahren, Exemplarische Untersuchungen zur Literatur und Poetik der Moderne, 1995
  • Über die Schrift hinaus, Essays zur Literatur, 2000
  • Der Entwurf des Autors, Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 2000
  • Der Felsen, an dem ich hänge, Essays und andere Texte, 2005

Награди и отличия

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране