Отваря главното меню

Ханс Ерих Носак (на немски: Hans Erich Nossack) е германски писател, автор на романи, разкази, пиеси и стихотворения.

Ханс Ерих Носак
Hans Erich Nossack
Ханс Ерих Носак (вдясно) през 1969 г.
Ханс Ерих Носак (вдясно) през 1969 г.
Роден 30 януари 1901 г.
Починал 2 ноември 1977 г. (76 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, пиеса, стихотворение
Известни творби Делото Д'Артез, роман (1968)
Награди Награда Георг Бюхнер (1961)
Федерален орден за заслуги, 1974

Съдържание

БиографияРедактиране

Ханс Ерих Носак произлиза от заможно хамбургско семейство. През 1919 г. полага матура в хуманитарната гимназия на родния си град. През зимния семестър на 1919/1920 г. става студент в първия, основан през 1919 г., Хамбургски университет. Следва история на изкуството и литературознание. През 1920 г. се премества в университете на Йена, където започва да изучава право и икономически науки, но през 1922 г. прекъсва.

Отказва подкрепата на богатото си семейството и се опитва да си пробие път като общ работник. За кратко става член на Комунистическата партия на Германия.

През 1923 г. Носак се завръща в Хамбург. Става банков служител и през следващите години завършва обучение за банков кредитен съветник. Наред с работата си съчинява стихове и пише театрални пиеси.

През 1930 г. отново става член на Комунистическата партия на Германия. През 1933 г., след като в Германия на власт идват националсоциалистите, се оттегля във фирмата на баща си. Застрашен е от претърсвания от нацистките щурмови отряди и полицията, но не е арестуван. Скоро след това поема управлението на импортната фирма.

През 1943 г. дневниците на Носак са унищожени от масираните бомбардировки на Хамбург. Първите му литературни публикации са от 1947 г.

През 1949 г. писателят е избран за член на Академията за наука и литература в Майнц, през 1950 г. става съосновател на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а през 1961 г. – член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

След 1956 г. е писател на свободна практика.

През 1961 г. Носак е сред представителите на западногерманските писатели за тържествата в Ню Делхи по случай 100-годишнината от рождението на Рабиндранат Тагор.

След 1969 г. до смъртта си през 1977 г. Ханс Ерих Носак живее в Хамбург.

Критиката го определя като „най-големият немски писател на фантастична литература след Кафка.[1]

Библиография (подбор)Редактиране

  • Die Rotte Kain. Schauspiel in drei Akten (1926/1946)
  • Die Hauptprobe. Eine tragödienhafte Burleske mit zwei Pausen (1933/1956)
  • Der Hessische Landbote. Ein deutsches Trauerspiel (1934, 2013)
  • Gedichte (1947)
  • Nekyia. Bericht eines Überlebenden (1947)
  • Interview mit dem Tode (1948, 1950)
  • Spätestens im November. Roman (1955)
  • Der Neugierige (1955), Erzählung
  • Spirale. Roman einer schlaflosen Nacht (1956)
  • Begegnung im Vorraum (1958), zwei Erzählungen
  • Der jüngere Bruder. Roman (1958)
  • Nach dem letzten Aufstand. Ein Bericht (1961)
  • Ein Sonderfall. Schauspiel (1963)
  • Das kennt man. Erzählung (1964)
  • Sechs Etüden (1964), Erzählungen
  • Das Testament des Lucius Eurinus (1965)
  • Die schwache Position der Literatur. Reden und Aufsätze (1966)
  • Der Fall d'Arthez. Roman (1968)
Делото Д'Артез, изд.: Народна култура, София (1985), прев. Анна Лилова, Елисавета Кузманова
  • Dem unbekannten Sieger. Roman (1969)
  • Pseudoautobiographische Glossen (1971)
  • Die gestohlene Melodie. Roman (1972)
  • Bereitschaftsdienst. Bericht über die Epidemie (1973)
  • Um es kurz zu machen. Miniaturen (1975)
  • Ein glücklicher Mensch. Erinnerungen an Aporée (1975)
  • Die Tagebücher 1943–1977 (1997)
  • Geben Sie bald wieder ein Lebenszeichen. Briefwechsel 1943–1956 (2001)

Награди и отличияРедактиране

От 1989 до 2007 г. ежегодно се присъжда литературната награда Ханс Ерих Носак за цялостно писателско творчество.

ИзточнициРедактиране

  1. Rein A. Zondergeld/Holger E. Wiedenstried: Lexikon der phantastischen Literatur Weibrecht Verlag, Stuttgart u. a., 1998, S. 252

Външни препраткиРедактиране