Хантийският език (самоназвание: ханты ясаӈ; старо название: остяшки език) е езикът на хантите, живеещи в Ханти-Мансийски и Ямало-Ненецки автономен окръг и Томска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици. Има няколко диалекта, сред които обдорски, обски, иртишки, сургутски и вах-васюгски, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си. Към 2010 г. се говори от 9580 души.[1] Между 20% и 60% от хантите говорят хантийски, но по-младите говорят предимно руски.[1]

Хантийски език
ханты ясаӈ
СтранаРусия
Говорещи9580 (2010 г.)
ПисменостКирилица
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.→Хантийски
Кодове
ISO 639-3kca
Хантийски език в Общомедия

Писменост редактиране

Използва вариант на кирилицата, въведен през 1937 година:

А а Ӓ ӓ Б б В в Г г Д д Е е Ё ё Ә ә Ӛ ӛ Ж ж З з И и Й й К к Ӄ ӄ Л л Л’ л’ М м Н н Ӈ ӈ О о Ӧ ӧ Ө ө Ӫ ӫ П п Р р С с Т т У у Ӱ ӱ Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ч’ ч’ Ш ш Щ щ Ъ ъ Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Граматични особености редактиране

Езикът е аглутинативен. Отношенията между частите на изречението се изразяват чрез окончания. Например при имената:

-ӈын за двойствено число;
-(ы)т за множествено число;
-a за дателен падеж;
-ны за местен/творителен падеж.

Сравни:

  • хот „къща“ (срв. унгарски ház, фински koto „дом“ (висок стил))
  • хотӈына „на двете къщи“ (дателен)
  • хотытны „при къщите“ (местен)

Притежанието се изразява чрез окончания за единствено, двойствено и множествено число (има общо 27 форми). Например:

  • мыс („крава“);
  • мысем („кравата ми“);
  • мысемын („двете ми крави“);
  • мысев („кравите ми“);
  • мыстатын („две от кравите ни“);
  • мысӈытув („нашите две крави“).

Хантийският език е доста близък до унгарския. Сравни числителните имена:

  • 1 – ит, ий – унг. egy
  • 2 – катын – унг. kettő, két
  • 3 – хутым – унг. három
  • 4 – няты – унг. négy
  • 5 – вет – унг. öt
  • 6 – хут – унг. hat
  • 7 – тапыт – унг.hét
  • 8 – нювты, нывыт – унг. nyolc
  • 9 – йиряӈ (= десет без едно?) – унг. kilenc
  • 10 – яӈ – унг. tíz
  • 20 – хус – унг. húsz
  • 30 – хутымяӈ (три десетки) – унг. harminc
  • 100 – сот – унг. száz

Хантийският и мансийският език са всъщност именително-винителни езици с новаторска морфологична ергативност. В ергативна конструкция подлогът и допълнението са в един и същ падеж в случай на непреходен глагол, докато при преходен глагол вършителят на действието се поставя в местен падеж (със значение на творителен).

Източници редактиране