Тервел

български владетел
(пренасочване от Хан Тервел)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Тервел.

Тѐрвел[1] е вторият владетел на Дунавска България. Според Именника на българските ханове той наследява като общ вожд на Дунавска България хан Аспарух (Исперих) след неговата гибел във войните срещу хазарите. Периодът на управлението му не е напълно изяснен. Според различни данни той е възможно да е 700 – 721 или (701 – 718 г.) През 705 г. е въздигнат от император Юстиниан в званието кесар/цезар (caesar). Според проф. Васил Златарски е възможно въвеждането на Тервел в титлата „кесар“ да е изисквало той да приеме християнството.[2]

Тервел
български владетел
Роден
неизв.
Починал
721 г.
Управление
Период700 – 721
ПредшественикАспарух
НаследникКормесий
Други титлиКесар
Семейство
РодДуло
БащаАспарух
ДецаТелериг
Тервел в Общомедия

Съюзът с Юстиниан II редактиране

 
Българската държава при Аспарух (681 – 701) в жълто и при Тервел (700 – 721) в оранжево.

През 705 г. детронираният византийски император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязаният) бяга от заточението си в Херсонес Таврически на Кримския полуостров и след много премеждия се озовава при Тервел, чиято военна помощ си осигурява – с 12 000 българи и 3000 свои поддръжници в Източна Тракия той стига до Константинопол и след преврат си връща короната. В отплата към България е присъединена областта Загоре (или Загора) с южна граница при крепостта Милеоните, която е разположена на хълма Хасара до днешното село Сталево (област Хасково).

Българският владетел е възнаграден още и с пари и много скъпоценни дарове, подробно описани във византийски сборник от Х век „Суда“. Според него по покана на Юстиниан Тервел полага върху земята своя щит и забожда до него камшика си. После византийците насипват върху тях злато и скъпоценности, докато ги покриват изцяло. Приет в императорския дворец, където е увенчан с кесарска корона, и покрит с императорска хламида, Тервел получава правата на законен владетел над територии, които са дотогава собственост на Византийската империя.[3][4] Изглежда, че Юстиниан допуска този компромис с имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почувства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. в Битката при Анхиало край днешно Поморие. Тервел обаче не се оказал злопаметен – когато през 711 Юстиниан II изпаднал отново в немилост той му пратил 3000 души на помощ. Едва когато станало очевидно, че Юстиниан е обречен те се оттеглили оставяйки го на съдбата му.[5]

След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. През 712 под предлог, че иска да отмъсти за приятелия си Юстиниан II, Тервел нахлул в Тракия, нахлул чак до Златните врата на Константинопол и заграбил голяма плячка[6]. Българите ежегодно извършват походи на територията ѝ, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат Сената да започне мирни преговори с българите. През 716 г. е сключен мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:

  • Византийската империя се задължава да дарява на България веднъж годишно т. нар. определено количество скъпи червени платове – символ на царска власт и величие. С този акт се признава българският хан за самостоен владетел;
  • Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
  • Двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;
  • Право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация – това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

Всъщност този договор до голяма степен затвърждава договора от 705 година с Юстиниан II. ОСвен това се определя ясно българо-византийската граница. Тя минава покрай Милеона (неизвестно за нас селище, съществуват предложения че става дума за вр. Бакъджик)[6] Границата тръгвала от Бургаския залив, минавала през вала Ерексия, който продължавал много километри до вр. Бакъджик и оттам – до Марица[6]

Съществуват хипотези, че в чест на Тервел най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава[7][8][9].

Войната с арабите през 717 – 718 г. редактиране

 
Карта на Арабско-византийски войни в Средиземно море, от 7 до 11 век.

На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър, който поставя началото на Исаврийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 100-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен – според арабски източници наброява 2500 кораба. Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III Исавър за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромява вражеския флот.

Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който, въпреки обтегнатите дипломатически отношения незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите.

Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с 2 окопа – единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – през тази особено сурова зима, цели 100 дни земята е покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан Изповедник в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят.

Блокадата по море е свалена на 15 август 718 г., точно 1 г. след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот е връхлетян от буря и само 5 кораба се добират до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души. Победата на коалицията, ръководена от Лъв III Исавър, в която освен Византия и България влизат хазари, арменци, както и представители на други етнически групи от Кавказкия регион, над армиите на Арабския халифат спира разпространението на исляма, ограничавайки го до Испания, морската част на Гърция и Мала Азия за около 6 века.

Историческата оценка на специалистите е, че победата на Тервел, както по-късно и победата при Поатие (дн. Франция) на франкския майордом Карл Мартел над арабите са двете събития, които не позволяват на Арабския халифат да проникне дълбоко във вътрешността на Европа. Спирайки по този начин инвазията на исляма, Тервел спомага за запазване на изграденото културно и историческо наследство на гръко-римската цивилизация, при все че впоследствие за това имат значителна заслуга и самите араби, чрез чиято литературна и научна дейност голяма част от него се развива и предава на Ренесансова Европа.

Анастасий II – Лъв III редактиране

През 719 г. Тервел за пореден път се меси в делата на Византия. Сваленият византийски император Анастасий II привлича на своя страна част от аристокрацията и организира заговор за свалянето на император Лъв III Исавър. Привържениците на Анастасий II го съветват да потърси помощта на българския владетел Тервел – изборът е продиктуван най-вече от мощта му и авторитета му на човек, способен да доведе до успешен край всяко начинание. Отначало ханът приема благосклонно Анастасий II, след което го подпомага с войска и с огромната сума от 360 000 златни монети („дал му войска и 50 кентинария злато“ – 1 кентинарий се е равнявал на 7200 номизми). Акцията му излиза неуспешна, тъй като столичните жители отказват да го пуснат в града. Междувременно Лъв III изпраща писмо до Тервел, като го заклева да спазва договорите, да предпочете мира пред войната и да предаде заговорниците и техния водач, което ханът и прави, след което бившият владетел е обезглавен, а иконоборството, чийто първи представител сред владетелите на Византия е Лъв III, трайно се установява като нейна официална религиозна доктрина.

Резултати от управлението на Тервел редактиране

При кан Исперих Дунавска България доказала, че има право на самостойно съществуване. При кан Тервел за две десетилетия тя се превърнала във втора сила на Балканите и фактор с които ромеите трябвало да се съобразяват. Тервел демонстрирал висок дипломатически талант, които съчетал с пълководчески умения; възползвал се ловко от междуособиците във Византия и се превърнал в незаобиколим фактор по северните им граници. Сключвайки мирен договор с Юстиниан II и затвърждавайки го при Лъв Сириец той успял да разшири териториално държавата си. Към 681 година в нея влизала само делтата на Дунав, към 700 г – и Мизия. До 721 в състава на Дунавска България вече влизали Хемус и областта Загоре, като на юг Дунавска България достигнала чак до Родопите[10]; а на изток – до линията Бургаски залив – вр. Бакъджик – р. Марица. Сердика и Филипопол все още били ромейски крепости, но българското влияние рязко се увеличило. България била допусната до търговските пазари на Византия; нещо повече – тя получавала данък от Византия, а Тервел получил високата титла „цезар“ и множество злато и скъпи червени платове, с което ромеите признали неговата легитимност като владетел. Успехът на Тервел да отбие арабите му придал значимост и в европейски мащаб.[11] Опита на Юстиниан II да се справи с „варварите“ завършил с неуспех. Тервел проявил и чувство за историчност като наредил да изсекат Мадарския конник в негова чест.

Семейство редактиране

Няма сигурни сведения относно семейството на Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и бракът между Тервел и малолетната дъщеря на императора Анастасия,[12] от първата му съпруга Евдокия, починала през 695 г. След възкачването си на престола в Константинопол Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския владетел и бракът не се осъществява.[13] Съществува сведение, че е имало син на име Кормесий, но около неговото управление съществуват неясноти.

 
Откриване на паметен знак на Тервел от Божидар Димитров и Миломир Богданов в Мадарската градина в София през февруари 2016 г.

Изображение редактиране

На предмет, обичайно възприеман като медальон с изображение на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел“.[14] Съответно датировката му би трябвало да е след 705 -706 г. Възможно е също това да е оловен печат, на лицевата страна на който да е изобразен самият хан, с брада и дълга развята коса, с шлем и дълга метална ризница. В дясната си ръка той държи копие, а в лявата – кръгъл щит.[15] Според Божидар Димитров това потвърждава хипотезата, че той изповядва християнската религия.[16]

Името Тривелий редактиране

В наши дни е намерена икона на св. Тривелий Теоктист, за която се смята че е посветена на хан Тервел. В Именника Князей Болгарском на поп Йовчо (вероятно около 1839) след името на Аспарух следва името Тривелий.[17] БПЦ също е признала, че св. Тривелий Теоктист е хан Тервел.[18] Срещу житието на светеца е вписана историята на българския цезар.

Памет редактиране

В списание „Дъга“ (1979 – 1991) излиза поредицата "„Елемаг - войнът на хан Тервел“. Историческия период обхваща възкачването на Юстиниан на престола и поражението му пред Анхиало; впоследствие през 2009 ИК „Тангра ТанАкРа“ издава романа "Ave Ceasare" на Любомир Манолов, посветен на управлението на хан Тервел.

На него е кръстен град Тервел в Североизточна България.

Използвана литература редактиране

  • Острогорски Г. История на византийската държава. С., 1996.
  • Хронологична енциклопедия на света, том VI.
  • Хроника на Теофан Изповедник.
  • Заимова, Р. Образът на Тервел в българската възрожденска книжнина и изобразително изкуство – Минало, 1997, № 3 – 4, 36 – 39.
  • Юрукова, Й. Оловен печат на Тервел – Нумизматика, XII, 1998, № 2, 3 – 8.
  • Тъпкова-Заимова, В., Р. Заимова. Тервел – Тривелиус – Теоктист – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2003, № 4, 92 – 98.
  • Неделчо Н. Римското политическо наследство на България при Тервел, Крум и Омуртаг – Епохи, 2003, № 1 – 2,
  • Атанасов, Г. Тервел – кан на България и кесар на Византия. Силистра, 2004.
  • Павлов, Пл. Историята – далечна и близка. В. Търново, 2010.
  • Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010, с. 48, 64.
  • Вачкова, В. Споменът за кесар-кан Тервел – в: Същата. Белите полета в българската културна памет. С., 2010,
  • Андровски, И. Приносът на Дунавска България в отразяването на арабското нашествие 717 – 718 г. – в: Същият. Българско средновековие. С., 2011
  • Атанасов, Г. Тервел – спасителят на Европа.-в: Бележити българи, т. 2 (под ред.на Пл. Павлов). С., 2012, 34 – 43.
  • Божилов, ИванГюзелев, Васил, „Българското ханство на долния Дунав. Аспаруховите и Куберовите българи на Балканския полуостров (края на VII в.)“ – Вж. История на Средновековна България VII-XIV век, Т.1, С., Изд. къща „Анубис". 1999, ISBN 978-954-426-718-6

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия България. Том 7, Тл-Я, Колектив, Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 1894.
  2. https://chitanka.info/text/30003/7#textstart
  3. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 23. ISBN 954-427-216-Х
  4. Йохан Кристиан фон Енгел. История на българите в Мизия, Превод от немски и коментар Надежда Андреева, Издателство „ПИК“, Велико Търново, 2009, с. 90. ISBN 978-954-736-199-7, част от забележителното произведение на немскоезичната историография „История на страните, подвластни на унгарската империя“ (Geschichte der Nebenländer des Ungarischen Reichs) от 1797 г.
  5. Theophanes, pp. 575—6; Nicephorus, pp. 43—4, 47. цит.в Рънсиман, Стивън. История на първото българско царствоhttps://www.rulit.me/books/istoriya-na-prvoto-blgarsko-carstvo-read-188878-19.html
  6. а б в Рънсиман, Стивън. История на първото българско царство
  7. VMRO.net – Прабългарски епиграфски паметници, В. Бешевлиев – Галерия: 12. Името на Тервел в горния десен надпис пред Мадарския конник[неработеща препратка]
  8. Прабългарски епиграфски паметници, В. Бешевлиев – 7. Летописни надписи
  9. Bolgarok.hu – Нашето минало: Хан (Кесар) Тервел (700/701 – 718/721)
  10. https://www.rulit.me/books/istoriya-na-prvoto-blgarsko-carstvo-read-188878-20.html#note_1-62
  11. http://www.bulgc18.com/occidentalism/zaimova.htm Заимова, Рая - католикът хан Тервел?
  12. fabpedigree.com
  13. Божилов, Гюзелев (1999), стр. 106
  14. Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.), София, 1987
  15. Zacos-Vegtery. I, 3, No. 2672. Юрукова и Пенчев, 16 – 19
  16. Zacos-Vegtery. I, 3, No. 2672. Юрукова и Пенчев, 16 – 19
  17. Виж Вълчев, Йордан. Древният български календар. Дневникът на поп Йовчо от Трявна 2008, поредица "българска вечност" Тангра ТанНакРа 342-344
  18. https://bg-patriarshia.bg/news/sveti-blagoveren-tsar-balgarski-triveliy-teoktist-han-tervel
Аспарух
 
Печат на Първото българско царство
владетел на България (700 – 721)
Кормесий