Харалампи Карастоянов
Харалампи Карастоянов е опълченец-поборник, български фармацевт и политик, кмет на София.
| Харалампи Карастоянов | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден |
6 февруари 1855 г.
|
| Починал | 5 октомври 1934 г.
|
| Учил в | Тартуски университет |
| Народен представител в: V ВНС [1] | |
| Харалампи Карастоянов в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е 6 февруари 1855 г. в град Свищов. Четник е в четата на Филип Тотю. По време на Руско-турската война е доброволец в Българското опълчение. В периода 1882 – 1885 г. учи фармация в Москва. Между 1886 – 1889 г. специализира токсикология в Тарту, днес Естония със стипендия на Върховния медицински съвет. Преподава известно време в Софийския университет по специалностите токсикология, аналитична химия, теоретична и органична химия. Между 1894 и 1898 г. е редовен професор, но напуска университета по собствено желание[2]. Редактор е на списание „Фармацевтически преглед“. През 1897 г. издава книга, озаглавена „Аптекарския въпрос в България“.
Той е кмет на София в продължение на около година 1911 – 1912 година. Встъпва в длъжност като председател на извънредна тричленна комисия. На проведените общински избори е редовно избран за кмет. По време на неговия мандат в София се закриват публичните домове. Продължава да строи общински училищни сгради. Поддържа дружески връзки с Парижкия градски съвет (Франция). Улица в квартал Банишора, София е наименувана „Харалампи Карастоянов“.
Източници редактиране
| Константин Батолов | → | кмет на София (27 септември 1911 – 22 май 1912) | → | Иван Д. Гешов |