Харисън Форд

американски актьор

Харисън Форд (на английски: Harrison Ford) е американски филмов актьор, пилот и екологичен активист. Към 2020 г. общите приходи на американския боксофис от филмите му възлизат на над 5,4 млрд. долара, като световните приходи надхвърлят 9,3 млрд. долара,[2] поставяйки го на 7-мо място в списъка на най-печелившите местни боксофисни звезди за всички времена.[3][4] В допълнение към това той е номиниран веднъж за наградите „Оскар“ (1986 г.) и четири пъти за наградите „Златен глобус“ (1986, 1987, 1994 и 1996 г.). Форд е трикратен носител на наградата „Сатурн“ (1982, 1996 и 2016 г.), носител на наградата на Американския филмов институт AFI (2000 г.), на наградата Златен глобус на името на Сесил Демил (2002 г.), на почетен „Сезар“ (2010 г.), всичките за цялостни постижения и на почетна „Златна палма“ на Филмовия фестивал в Кан (2023 г.).

Харисън Форд
Harrison Ford
американски актьор
Роден
13 юли 1942 г. (82 г.)
Религияюдаизъм
Националност САЩ
ПартияДемократическа партия
НаградиЗлатен глобус на името на Сесил Демил (2002)
Почетен „Сезар“ (2010)
Актьорска кариера
Активностот 1964 г.
Семейство
БащаДжон Уилям „Кристофър“ Форд
МайкаДороти Ниделман
Братя/сестриТерънс
СъпругаКалиста Флокхарт (15 юни 2010)[1]
Мелиса Матисън (1983 – 2004)
Мери Маркуард (1964 – 1979)
ДецаБенджамин 'Бен' Форд
Уилард Форд
Малкълм Форд
Джорджия Форд
Лиъм Флокхарт
Уебсайт
Харисън Форд в Общомедия

След първоначалната си кариера в малки и поддържащи роли Форд придобива световна известност с главната си роля на Хан Соло в епичния научнофантастичен филмМеждузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ (1977), повтаряйки ролята в четири продължения в следващите 42 години. Той е широко известен и с ролята си на Индиана Джоунс в едноименния филмов франчайз, започвайки с екшън-приключенския филм „Похитители на изчезналия кивот“ (1981), последван от четири продължения, както и с ролите на други герои в различни франчайзи, най-вече Рик Декард в дистопичните научнофантастични филми „Блейд Рънър“ (1982) и „Блейд Рънър 2049“ (2017) и персонажа на Том Кланси Джак Райън в шпионските трилъри „Патриотични игри“ (1992) и „Реална опасност“ (1994). Кариерата му обхваща шест десетилетия и включва сътрудничество с някои от най-известните и влиятелни режисьори на всички времена като Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг, Ридли Скот, Питър Уиър, Роман Полански и Майк Никълс.

Освен тези франчайзинг роли Форд играе ролите на героични персонажи и в други игрални филми като трилърите „Свидетелят“ (1985), „Беглецът“ (1993) и „Еър Форс Едно“ (1997), както и в историческата спортна драма „Номер 42“ (2013). В допълнение към това той играе морално двусмислени и по-тъмни герои във филми като комедийната драма за възрастни „Американски графити“ (1973), конспиративният трилър „Разговорът“ (1974), драмата за оцеляване „Брегът на комарите“ (1986), правната драма „Невинен до доказване на противното“ (1990) и свръхестественият трилър „Прозрачно минало“ (2000). Форд се появява и в няколко романтични комедии и драми като „Герои“ (1977), „Работещо момиче“ (1988), „Сабрина“ (1995), „Шест дни, седем нощи“ (1998), „Иронии на съдбата“ (1999), „Сутрешен блок“ (2010)) и „Вечната Аделайн“ (2015).

В Книгата на рекордите на Гинес от 2001 г. Форд е включен като най-богатият актьор в света,[5] а в тази от 2016 г. – като най-касовият актьор на всички времена.[6] В най-добрата си форма Форд е висок 185 см.

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Харисън Форд е роден в Шведската болница в Чикаго, Илинойс, САЩ[7] на 13 юли 1942 г.[8] Той е син на бившата радиоактриса Дороти Ниделман и на рекламния директор и бивш актьор Джон Уилям „Кристофър“ Форд.[9][10] Наречен е на дядо си по майчина линия Хари Ниделман, починал през 1919 г.[11] Има по-малък брат – Терънс (род. 1945).[12] Баща му е католик от немски и ирландски произход,[9] а майка му е ашкенази и дъщеря на беларуски имигранти от Минск.[9][13][14][15][16] На въпрос в коя религия са отгледани той и брат му Форд шеговито отговаря: „демократическата[17] и заявява по-сериозно, че двамата са били възпитани да бъдат „либерали на всяка линия“.[18] На въпроса какво влияние може да му е оказал неговият еврейски и ирландски католически произход, той казва: „Като човек винаги съм се чувствал ирландец, като актьор винаги съм се чувствал евреин."[19][20][21]

Форд е бойскаут и достига втория най-висок ранг на Life Scout. Работи в скаутския лагер Напован Адвенчър Бейз (в селище Уайлд Роуз, Уисконсин) като съветник за Почетната значка за изследване на влечугите. Поради това той и режисьорът Стивън Спилбърг по-късно решават да изобразят младия Индиана Джоунс с ранг на Life скаут в приключенския филм „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ (1989).

През 1960 г. Форд завършва Гимназия „Мейн Ийст“ (Maine East High School) в Парк Ридж, Илинойс подобно на Хилари Клинтън.[5] Неговият глас е първият глас на ученик, излъчен по новата радиостанция на гимназията – WMTH,[20] и той е първият спортен новинарски говорител в последна си година в гимназията.

След като завършва училище през 1960 г., Форд се записва в Колеж „Рипън“ в Рипън, Уисконсин,[20] където е с профил „Философия“. Той също така е член на колежанското братство „Сигма Ню“, както и на фолк групата „Брадърс Грос“, в която свири на ръчно изработен инструмент. Описвайки сам себе си като „късноразцъфтял“,[22] той започва да посещава театрален клас в края на последната си година в колежа, за да преодолее срамежливостта си, и така се увлича по актьорската игра.[23][24] През 1963 г. е статист (като млад нацист, слизащ от влака) в приключенския филм на режисьора Джон СтърджисГолямото измъкване“ (The Great Escape).

Форд е изключен три дни преди завършването си, защото не е предал исканите писмени работи. Моли любимия си учител д-р Тайри (споменат във филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“) за препоръка против изключването, но той му отказва.

1964 – 1976 г.

редактиране

През 1964 г., след сезон на летен театър с трупата Белфрай Плейърс в Уисконсин,[25] Форд отива в Лос Анджелис с първата си съпруга Мери Маркуард (с която се запознава в колежа), за да кандидатства за работа като радиоговорител. Той не я получава, но остава в Калифорния и подписва договор за 150 долара седмично в рамките на новата програма за таланти на Кълъмбия Пикчърс, играейки малки филмови роли. Първата му известна роля е тази на пиколо в криминалната комедия „Мъртвешка топлина на въртележката“ (Dead Heat on a Merry-Go-Round) (1966), в която името му не е изписано. Има малко сведения за неговите роли като филмов статист. Форд е на дъното в списъка за наемане, поради това че обижда продуцента Джери Токовски, след като изиграва ролята на пиколо във филма. Токовски му казва, че когато актьорът Тони Къртис доставя плик с хранителни стоки, той го прави като филмова звезда, а Форд смята, че работата му е да се държи като пиколо.[26]

Говоримите роли на Форд продължават с романтичната комедияЛюбов“ (Luv) (1967), въпреки че името му все още не е изписано. То се появява като „Харисън Дж. Форд" в уестърна от 1967 г. „Време за убиване“ (Time for Killing) с участието на Глен Форд, Джордж Хамилтън и Ингър Стивънс, но „J" не значи нищо, тъй като Форд няма второ име. Буквата е добавена, за да се избегне объркването с актьора от нямото кино Харисън Форд, който се появява в повече от 80 филма между 1915 и 1932 г., и умира през 1957 г. По-късно Форд казва, че не е знаел за съществуването му, докато не е попаднал на звезда с името му на Холивудската алея на славата.

Скоро Форд изпуска „J" и работи за Юнивърсъл Студиос, като играе второстепенни роли в много телевизионни сериали от края на 60-те и началото на 70-те години, сред които уестърнът „Пистолетен дим“ (Gunsmoke), криминалната драма „Айрънсайд“ (Ironshand), уестърнът „Жителят на Вирджиния“ (The Virginian), криминалният „Ф.Б.Р.“ (The F.B.I.), романтичната комедия „Любов, американски стил“ (Love, American Style) и приключенският „Кунг Фу“ (Kung Fu). Той се появява в уестърна „Пътуване до Шило“ (Journey to Shiloh) (1968) и има неакредитирана няма роля като арестуван протестиращ студент във филма на Микеланджело Антониони от 1970 г. „Забриски Пойнт“ (Zabriskie Point). Френският режисьор Жак Деми го избира за главната роля в първия си американски филм Model Shop (1969), но шефът на „Кълъмбия Пикчърс“ смята, че Форд няма бъдеще във филмовия бизнес и казва на Деми да наеме по-опитен актьор, след което ролята отива при Гари Локуд.[27] По-късно Форд коментира, че преживяването все пак е било положително, защото Деми е първият, който му е оказал такова доверие.[28][29]

Форд е неудовлетворен от предлаганите му роли и става самоук професионален дърводелец,[30] за да издържа съпругата си и двамата им малки сина. Той се доказва като талантлив дърводелец и след успешното завършване на първия си договор с бразилския пианист Сержиу Мендис той е затрупан с нови поръчки. През 1968 г. се сдобива с прословутия си белег на брадичката в резултат на малък автомобилен инцидент. Освен това (след ускорен операторски курс) той е втори оператор на известните концерти на Дорс от лятото на 1968 г. в Холивуд Боул в Лос Анджелис и във Феър Феърграундс на Окръг Санта Клара в Сан Хосе.[31][32]

Кастинг режисьорът и млад продуцент Фред Рус подкрепя младия актьор и му осигурява прослушване при Джордж Лукас за ролята на Боб Фалфа във филма „Американски графити“ (American Graffiti) (1973).[30] Форд печели ролята, а филмът става неочаквано касоразбивач и това значително повишава известността на изгряващата звезда. Много зрители, включително и жени, оприличават неговата игра на тази на грубоватия мъжкар Боб Фалфа. Не след дълго нежният харизматичен образ става запазена марка на Форд. След успеха на филма на режисьора Франсис Форд Копола „Кръстникът“ (The Godfather), той наема Форд да разшири офиса му и му дава малки роли в следващите си два филма – „Разговорът“ (The Conversation) (1974) и „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now) (1979); в последния филм Форд играе ролята на армейския офицер Дж. Лукас.

1977 – 1997 г.

редактиране

Форд започва да получава по-големи роли във филми в края на 70-те г. като тези в комедийната драмаГерои“ (Heroes) (1977), военнияФорс 10 от Навароне“ (Force 10 from Navarone) (1978) и екшън драматаУлица Хановер“ (Hanover Street) (1979). Той участва заедно с Джийн Уайлдър в комедийния уестърн „Фриско Кид“ (The Frisco Kid) (1979), играейки банков обирджия със златно сърце. Предишната му работа в „Американски графити“ в крайна сметка му донася главна роля, когато е нает от Джордж Лукас да чете репликите за актьорите в прослушването за предстоящия епичен филм на режисьора „Междузвездни войни“ (Star Wars) (1977). Лукас е спечелен от представянето на Форд и му предлага ролята на космическия пилот Хан Соло.[33] „Междузвездни войни“ се превръща в един от най-успешните и новаторски филми за всички времена и донася на Форд и неговите колеги Марк Хамил и Кари Фишър широко признание. Той участва в последвалите успешни продължения – „Империята отвръща на удара“ (The Empire Strikes Back) (1980) и „Завръщане на джедаите“ (Return fo the Jedi) (1983), както и в Star Wars Holiday Special (1978). Форд иска Лукас да убие Хан Соло в края на „Завръщането на джедаите“, казвайки: „Това би дало дълбочина на целия филм“, но Джордж Лукас отказва.[34][35]

 
Харисън Форд по време на снимките на „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ в Шри Ланка, 1983 г.

С началото на 80-те год. идва и времето на Форд. Статусът му на главен актьор се затвърждава с „Похитителите на изчезналия кивот“ (Raiders of the Lost Ark) (1981) – екшън-приключенско сътрудничество между Джордж Лукас и Стивън Спилбърг, което дава на Форд втората му комерсиална роля на авантюристичния археолог Индиана Джоунс. Подобно на „Междузвездни войни“ филмът постига огромен успех и се превръща в най-касовият филм на годината. Спилбърг се интересува от кастинга с Форд от самото начало, а Лукас – не, тъй като вече е работил с него в „Американски графити“ и „Междузвездни войни“. Лукас в крайна сметка отстъпва, след като Том Селек не приема ролята.[36] Форд продължава да играе Инди в останалата част от десетилетието в предисторията „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ (Indiana Jones and the Temple of Doom) (1984), в която участват бъдещата съпруга на Спилбърг Кейт Капшоу и в продължението „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (Indiana Jones and the Last Crusade) (1989), в който участва Шон Конъри в ролята на бащата на Инди – Хенри Джоунс-старши. По време на снимките на „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ в Лондон през юни 1983 г. Форд получава дискова херния и е принуден да отлети за операция в Лос Анджелис, като се завръща шест седмици по-късно.[37]

След успеха си като Индиана Джоунс Форд играе Рик Декард в дистопичния научнофантастичен филм на режисьора Ридли Скот – „Блейд Рънър“ (Blade Runner) (1982). В сравнение с „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“ Форд има затруднения със заснемането на филма. Той си спомня пред сп. „Венити Феър“: „Това бе дълга работа. Наистина не я намирах толкова трудна физически колкото психически."[27] Форд и Скот освен това имат различни възгледи за естеството на характера на Декард, които се запазват десетилетия по-късно.[38] Въпреки че първоначално не е успешен, „Блейд Рънър“ се превръща в култова класика и е един от най-ценените филми на Форд.[39]

Появявайки се в няколко от най-печелившите филми в историята на киното, през 80-те и 90-те год. Форд вече е в позицията на човек, който сам избира ролите си. Той доказва своята гъвкавост през 80-те год. с драматичните си роли в различни филми. Работи с режисьора Питър Уиър в два филма: „Свидетелят“ (Witness) (1985) и „Брегът на комарите“ (The Mosquito Coast) (1986), за които по-късно си спомня като за две от най-добрите му преживявания в кариерата.[40] Двата филма му дават възможност да изследва потенциала си на драматичен актьор и са широко аплодирани от критиците, които по-рано са пренебрегвали неговите актьорски способности.[41][42] За играта си в „Свидетелят“ Форд е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор. За разлика от него „Брегът на комарите“ – адаптация на романа на Пол Теру е посрещнат с противоречиви оценки, а много от зрителите го пропускат, несвикнали с идеята, че техният герой може да играе очевидно ненормален герой. През 1988 г. актьорът работи с двамата най-възхвалявани режисьори в бранша – Роман Полански и Майк Никълс. С Полански прави „Безумецът“ (Frantic) – мрачен психотрилър, който има малък успех. По-добри отзиви получава дръзката комедия „Работещо момиче“ (Working Girl), в която си партнира с Мелани Грифит и Сигорни Уийвър; филмът става хит и показва големия му неразработен комедиен талант.

През 90-те год. Форд става вторият от петимата актьори в образа на Джак Райън в два филма от едноименната поредица, базиран на литературния герой на писателя Том Кланси: „Патриотични игри“ (Patriot Games) (1992) и „Реална опасност“ (Clear and Present Danger) (1994), и двата с участието на Ан Арчър и Джеймс Ърл Джоунс. Форд поема ролята на Алек Болдуин, който преди това играе Райън в „На лов за червения октомври“ (1990). Това води до дълготрайно негодувание от страна на Болдуин, който твърди, че е искал ролята, но Форд е преговарял с Парамаунт Пикчърс зад гърба му и му я е откраднал.[43]

Форд играе главна роля и в други екшън трилъри през цялото десетилетие, като добре приетите от критиците „Беглецът“ (The Fugitive) (1993),[44]Жив дявол“ (The Devil's Own) (1997) и „Еър Форс Едно“ (Air Force One) (1997). За изпълнението си в „Беглецът“, в който участва и Томи Лий Джоунс, Форд получава някои от най-добрите отзиви в кариерата си, включително и от Роджър Ебърт, който заключава, че „Форд отново е великият среден човек на модерния филм. Нищо направено от него като актьор не изглежда да се прави само за шоуто, а в лицето на този мелодраматичен материал той умишлено се омаловажава, снижава се, заема се с работа, вместо да се опитва да използва драмата за безсмислено актьорско проспериране."[45]

 
Харисън Форд

Той също така играе по-тясно драматични роли като тези в „Невинен до доказване на противното“ (1990) и „Относно Хенри“ (Regarding Henry) (1991), както и романтични роли като тази в „Сабрина“ (Sabrina) (1995) – римейк на класическия филм от 1954 г. „Сабрина“.

През онова време Форд установява работни отношения с много уважавани режисьори, включително с Питър Уиър, Алън Дж. Пакула, Майк Никълс, Филип Нойс и Сидни Полак, като си сътрудничи по два пъти с всеки от тях. Това е най-доходоносният период в кариерата му.

От 1977 до 1997 г. той се появява в четиринадесет филма, които достигат челната 15-тица на най-добрите филми в американската годишна боксофисна класация, а 12 от тях са в първата десятка.[46] Шест от филмите, в които Форд се появява през този период, също са номинирани за наградата Оскар за най-добър филм и за многобройни други награди: „Междузвездни войни“, „Апокалипсис сега“, „Похитителите на изчезналия кивот“, „Свидетелят“, „Работещо момиче“ и „Беглецът“.

В края на 90-те год. и в първото десетилетие на 21 век Форд се снима в няколко критикувани и/или комерсиално разочароващи филма, които не успяват да постигнат по-ранните му успехи: приключенскиятШест дни, седем нощи“ (Six Days, Seven Nights) (1998), драматичниятИронии на съдбата“ (Random Hearts) (1999), трилърът „К-19“ (2002), криминалната комедияХоливудски ченгета“ (Hollywood Homicide) (2003), екшън трилърътЗащитна стена“ (Firewall) (2006) и драматичниятИзвънредни мерки“ (Extraordinary Measures) (2010). Форд е и изпълнителен продуцент на „K-19“ и на „Извънредни мерки“, базирани на реални събития. За разлика от гореспоменатите заглавия драматичният филм „Прозрачно минало“ (What Lies Beneath) (2000) печели над 155 млн. долара в САЩ и 291 млн. долара по целия свят.[47]

През 2004 г. Форд отказва да участва в политическия трилър „Сириана“ (Syriana) и по-късно коментира: „Истинността на материала не ми беше много присърце и мисля, че сгреших."[48] Ролята е дадена на Джордж Клуни, който печели „Оскар“ и „Златен глобус“ за играта си във филма. Преди това Форд отказва още една филмова роля – тази на Робърт Уейкфийлд във филма на Стивън Геън „Трафик“ (2000), която е дадена на Майкъл Дъглас.

През 2007 г. актьорът е разказвач в документалния филм за Далай Лама – „Далай Лама Ренесанс“ (Dalai Lama Renaissance) – първи от трилогията, а през 2014 г. – в третата ѝ част „Далай Лама Пробуждане“ (Dalai Rama Awakening).[49]

 
Форд като Индиана Джоунс на снимачната площадка на Индиана Джоунс 4

През 2008 г. Форд се радва на успеха на „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull) – първият филм за Индиана Джоунс от 19 г. насам и поредното му сътрудничество с режисьорите Джордж Лукас и Стивън Спилбърг. Филмът получава като цяло положителна оценка и е вторият филм с най-високи приходи през 2008 г.[50] По-късно Форд заявява, че би искал да участва в още едно продължение, „...ако не са нужни още 20 г. за смилане.".[51] Петият филм от поредицата се очаква да излезе през 2022 г. Друг филм на Форд от 2008 г. е „Имигранти“ (Crossing Over), режисиран от Уейн Крамър, в който играе специален агент на ICE / Homeland Security Investigation и си сътрудничи с Ашли Джъд и Рей Лиота.

Форд заснема медицинския драматичен филмИзвънредни мерки“ (Extraordinary Measures) през 2009 г. в Портланд, Орегон,[52] излязъл на 22 януари 2010 г. със съвместното участие на Брендън Фрейзър и Алан Рък. През 2010 г. Форд играе в драматаСутрешен блок“ (Morning Glory) заедно с Рейчъл Макадамс, Даян Кийтън и Патрик Уилсън.[53] Макар и разочароваща по отношение на приходите, играта на актьора е добре приета от критиците, някои от които смятат, че това е най-добрата му роля от години.[54] През юли 2011 г. той участва заедно с Даниъл Крейг и Оливия Уайлд в хибридния научнофантастичен уестърн „Каубои и извънземни“ (Cowboys and Aliens). За да популяризира филма, Форд се появява на Сан Диего Комик-Кон, където е топло приет от публиката.[55] През 2011 г. участва в японски реклами, рекламиращи видеоиграта Uncharted 3: Drake's Deception за PlayStation 3.[56]

2013 г. поставя началото на тенденцията за по-разнообразни поддържащи роли на Форд. Същата година той участва в корпоративния шпионски трилър „Параноя“ (Paranoia) с Лиам Хемсуърт и Гари Олдман, с които преди това е работил в „Еър Форс Едно“,[57] и се появява в „Играта на Ендър“ (Ender's Game), „Номер 42-ри“ (42) и „Водещият 2: Легендата продължава“ (Anchorman 2: The Legend Continues). Изпълнението му като Бранч Рики в биографичния драматичен филм „Номер 42-ри“ е похвалено от много критици и печели на Форд номинацията за най-добър поддържащ актьор за наградата „Сателит“.

През 2014 г. той се появява в „Непобедимите 3“ (The Expandables 3) и в документалния филм „Да летиш на Feathered Edge: проектът Боб Хувър“ (Flying the Feathered Edge: The Bob Hoover Project). На следващата година Форд си партнира с Блейк Лайвли в романтичната драма „Вечната Аделайн“ (The Age of Adaline), добре приета от публиката.[58]

2015 – 2023 г.

редактиране
 
Форд през 2017 г. на Celebrity Night Fight във Финикс, Аризона

Форд повтаря ролята си на Хан Соло в дългоочакваното продължение на Междузвездни войни – „Междузвездни войни: Епизод VII – Силата се пробужда“ (Star Wars: The Force Awakens) (2015), което има голям успех подобно на своите предшественици.[59] По време на снимките на 11 юни 2014 г. Форд претърпява фрактура на глезена, когато хидравлична врата пада върху него. Той е откаран с въздушен транспорт за лечение в болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд, Англия.[60][61] Синът му Бен публикува подробности за нараняването на баща си, като казва, че глезенът му вероятно ще се нуждае от пластинка и винтове, и че снимките могат да бъдат леко променени, тъй като ще трябва да го снимат от кръста нагоре, докато се възстанови.[62] Форд се завръща към снимките възстановен в средата на август след двумесечно отсъствие.[63] Героят му е убит във филма,[64] но впоследствие е обявено, че Форд ще се завърне под някаква форма като Хан Соло в Епизод VIII.[65] През февруари 2016 г., когато е потвърден актьорският състав за новия филм, е посочено, че Форд все пак няма да повтори ролята си в него.[66] Когато той е попитан дали героят му може да се върне под някаква форма, отговаря: „Всичко е възможно в Космоса."[67] В крайна сметка Хан Соло се появява отново като визия в „Междузвездни войни: Епизод IX – Възходът на Скайуокър“ (Star Wars: The Rise of Skywalker) (2019).[68][69]

 
Форд говори на Сан Диего Comic-Con International 2017 за филма „Блейд Рънър 2049

На 26 февруари 2015 г. Alcon Entertainment обявяват, че Форд ще повтори ролята си на Рик Декард в научнофантастичния филм „Блейд Рънър 2049“ (Blade Runner 2049).[70] Филмът и изпълнението на Форд са приети много добре от критиците при излизането му през октомври 2017 г.[71] Скот Колура от IGN го нарича, „дълбок, богат, интелигентен филм, който визуално е страхотен и пълен с велики научнофантастични концепции", а ролята на Форд – „тиха, нещо като дразнеща интерпретация на Декард и на преживяното от него през последните три десетилетия."[72] Въпреки признанието филмът събира едва 259,3 млн. долара по цял свят, далеч по-малко от очакваните 400 млн. долара, от които се нуждае, за да покрие разходите.[73]

През 2019 г. Форд има първата си озвучаваща роля като куче на име Петел в анимационния филмСами вкъщи 2“ (The Secret Life of Pets 2).[74] След като снимките за петия филм за Индиана Джоунс са забавени с една година, Форд оглавява широкобюджетната филмова адаптация по романа на Джек ЛондонДивото зове“ (The Call of the Wild) в ролята на търсача Джон Торнтън. Филмът излиза през февруари 2020 г. и се радва на смесен критичен прием, но кинопредставянето му е съкратено поради влиянието на коронавирусната болест върху филмовата индустрия.

Форд играе отново ролята на Индиана Джоунс в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ (2023), за което той казва, че ще бъде последното му появяване като героя.[75] През октомври 2022 г. актьорът е избран за ролята на Тадеус „Тъндърболт“ Рос във филмите от 2024 г. „Капитан Америка: Нов световен ред“ и „Тъндърболтс“, действието на които се развива в кинематографичната вселена на Марвъл, заменяйки Уилям Хърт, който играе героя в предишни филми на MCU.[76]

Личен живот

редактиране

Форд се жени три пъти и има четири биологични деца и едно осиновено дете.[77] За първи път се жени за приятелката си от колежа Мери Маркуард през 1964 г. Двамата се развеждат през 1979 г. От нея има двама сина: Бенджамин 'Бен' Форд (роден през 1966 г.) и Уилард Форд (роден през 1969 г.). Бен е женен, с две деца; той е главен готвач и ресторантьор, съсобственик заедно с баща си на Фордс Филинг Стейшън – гастропъб, разположен в увеселителния комплекс L.A. Live в Лос Анджелис и на Терминал 5 на Международното летище в града.[78] Уилард е женен, с две деца; той е собственик на фитнес клуба Стронг Спортс Джим в Лос Анджелис, модната компания „Ludwig Clothing Company“, а между 2000 и 2016 г. е съсобственик на Театър „Ким Синг“ в Китайския квартал на Лос Анджелис.[79][80]

През март 1983 г. Форд се жени за Мелиса Матисън (сценаристка на „Извънземното“, починала през 2015 г.). Двамата се развеждат в края на 2004 г.[81] От нея Форд има един син – Малкълм Форд (роден през 1987 г.) и една дъщеря – Джорджа Форд (родена през 1990 г.). Малкълм е актьор и музикант: участва във филма „Water to Wine“ през 2004 г. и пее в инди групата The Dough Rollers, която има два издадени албума. Джорджа страда от епилепсия; тя участва в няколко филма, сред които дебютният American Milkshake от 2003 г.[80]

 
Харисън Форд и Калиста Флокхарт на Фестивала в Довил през 2009 г.

На 59-тите награди „Златен глобус“ през 2002 г. Форд се запознава с актрисата от хитовия сериал „Али МакбийлКалиста Флокхарт. Той започва да се среща с нея докато е все още женен. Предлага ѝ брак в уикенда за Свети Валентин през 2009 г.[82] Женят се на 15 юни 2010 г. в Санта Фе, Ню Мексико, където актьорът се снима в „Каубои и извънземни“.[83] Двамата са родители на осиновения през 2001 г. син на Калиста – Лиъм Флокхарт, който към 2019 г. е студент в колежа Армхърст в Окръг Хампшир, Масачузетс.[80]

Форд и Флокхарт живеят в ранчо от 800 акра в долината Джаксън Хол в щата Уайоминг, приблизително половината от които актьорът е дарил за природен резерват.[84] Те също така имат жилище в квартал Брентуд в Лос Анджелис.[85]

Форд е известен като една от най-резервираните холивудски звезди относно личния си живот.[20]

В своята автобиография от 2016 г. „Принцесата-авторка на дневник“ (The Princes-diarist) актрисата Кари Фишър твърди, че тя и Форд са имали тримесечна връзка през 1976 г. по време на снимките на „Междузвездни войни“.[86]

През 2009 г. Форд подписва петиция, призоваваща за освобождаването на филмовия режисьор Роман Полански, който е арестуван в Швейцария във връзка с обвинение за дрога и изнасилване на 13-годишно момиче от 1977 г.[87]

Форд е лицензиран пилот както на самолети с фиксирано крило, така и на хеликоптери.[20] На няколко пъти той лично предоставя аварийни хеликоптерни услуги по искане на местните власти в Уайоминг, като в два случая спасява туристи в беда.[88]

Форд започва летателното си обучение през 60-те г. на летище Wild Rose Idlewild в Уайлд Роуз, Окръг Уъшара, Уисконсин, летейки на Piper PA-22 Tri-Pacer, но понеже трябва да плаща по 15 долара на час (равняващи се на 127 долара през 2019 г.), той не може да си позволи да продължи обучението си.[89] В средата на 90-те г. си купува употребяван самолет Gulfstream II и моли един от пилотите си – Тери Бендер да му дава уроци по летене. Те започват да летят със самолет Cessna 182 от Джаксън, Уайоминг, а по-късно летят от Титърбъроу в Окръг Бъргън, Ню Джърси на самолет Cessna 206, на който Форд прави и първия си самостоятелен полет.[90]

Частният самолет на Форд е паркиран на летище Санта Моника в Санта Моника, Калифорния.[91] Вертолетът му Bell 407 често се съхранява и лети в долината Джаксън в Уайоминг и е използван от него в две планински спасителни операции по време на определеното му време за дейност към Спасителната служба на Окръг Титон, Уайоминг. При една от операциите Форд спасява изгубила се туристка. Тя се качва на хеликоптера му и веднага повръща в една от шапките на спасителите, без да знае кой е пилотът, което научава много по-късно, казвайки: „Не мога да повярвам, че съм хванала хеликоптера на Харисън Форд!".[92]

Форд лети на своя малък самолет с витло de Havilland Canada DHC-2 Beaver (N28S) повече от който и да е друг свой самолет, като многократно споделя, че го харесва и обича звука на неговия радиален двигател Pratt & Whitney R-985.[93] Според Форд самолетът е летял в операциите на ЦРУ с авиолинията „Air America“ в Югоизточна Азия и е бил осеян с дупки от куршуми, които е трябвало да бъдат закърпени.[94]

През март 2004 г. Форд официално става председател на програмата „Млади орли“ (Young Eagles) на Експерименталната авиационна асоциация (EAA). Той е помолен да заеме позицията от Грег Андерсън – старши вицепрезидент на EAA по онова време, за да замести ген. Чарлс Йейгър, който освобождава поста след дълги години. Първоначално Форд се колебае, но по-късно приема предложението и участва с Младите орли на събирането EAA AirVenture Oshkosh в Ошкош, Уисконсин в продължение на две години. През юли 2005 г. на събирането Форд се съгласява да остане на поста за още 2 г. Той е прелетял с над 280 деца по програмата „Млади орли“, обикновено в неговия DHC-2 Beaver, на който могат да летят по пет деца. Форд се оттегля като председател на програмата през 2009 г., но остава доживотен член на асоциацията. Той участва в клона на EAA в Дригс, Айдахо, точно над хребета Титън от Джаксън, Уайоминг. На 28 юли 2016 г. лети с двумилионната представителка на Младите орли – 16-годишната Джоди Гоутроп на конгреса на EAA AirVenture в Ошкош.[95]

От 2009 г. Ford се появява в интернет рекламите на General Aviation Serves America – кампания на застъпническата група „Асоциация на собствениците на летателни средства и на пилотите" (AOPA).[96] Той също така се появява в няколко независими документални филма за авиацията, сред които „Криле над Скалистите планини“ (Wings Over the Rockies) (2009), „Да летиш на Feathered Edge: Проектът Боб Хувър“ (Flying The Feathered Edge: The Bob Hoover Project) (2014) и „Живот в епохата на самолетите“ (Living in the Age of Airplanes) (2015).[97]

Форд е почетен член на борда на Хуманитарната авиационна организация „Крила на надеждата“ (Wings of Hope)[98] и е известен с това, че прави няколко пътувания до Вашингтон, за да се бори за правата на пилотите.[99] Той също така дарява значителни средства на благотворителната програма на шампиона по висш пилотаж Шон Тъкър – „Академия Боб Хувър“ (кръстена на легендарния авиатор Боб Хувър), която обучава тийнейджъри в риск в Централна Калифорния и ги учи как да летят.

Катастрофи

редактиране

На 23 октомври 1999 г. Харисън Форд претърпява катастрофа с хеликоптер Bell 206L4 LongRanger (N36R). В доклада на National Transportation Safety Board за инцидента се посочва, че Форд го е управлявал над коритото на езерото Пайру близо до Санта Кларита, Калифорния в рутинен тренировъчен полет. Докато прави втория си опит за авторотация с регенерираща мощност, Форд позволява височината на хеликоптера да спадне до 150 – 200 фута, преди да започне захранването.[100] Хеликоптерът не успява да възстанови мощността си, преди да се удари в земята. Той каца силно и започва да се плъзга напред по насипния чакъл, преди един от неговите плъзгачи да се удари в частично подаващ се пън, прекатурвайки летателното средство настрани. Нито Форд, нито пилотът-инструктор претърпяват наранявания, въпреки че хеликоптерът е сериозно повреден. На въпрос за инцидента от пилота Джеймс Липтън в интервю за телевизионното шоу „Inside the Actor's Studio“ Форд отговаря с „Разбих го.“[101]

На 5 март 2015 г. самолетът на Форд, вероятно Ryan PT-22 Recruit, се приземява аварийно на голф игрището Penmar във Венис, Калифорния. Форд се обажда по радиовръзката, за да съобщи, че самолетът е претърпял повреда на двигателя. Той е откаран в Медицински център „Роналд Рейгън“ на UCLA със счупени таз и глезен, и с други наранявания.[102][103]

На 13 февруари 2017 г. Форд приземява лекия си самолет Aviat Husky на Летище „Джон Уейн“ в Ориндж Каунти, Калифорния на пътеката за рулиране вляво от писта 20L. Боинг 737 изчаква на пътеката за рулиране до пистата, когато Форд прелетява над него.[104]

На 24 април 2020 г. на Общинското летище „Хоторн“ в Лос Анджелис Форд управлява самолет, когато пресича пистата, където каца друг самолет.[105]

Активизъм

редактиране

Екологична дейност

редактиране

Форд е заместник-председател на Conservation International[106] – американска организация с нестопанска цел за опазване на околната среда със седалище в Арлингтън, Вирджиния. Целта на организацията е опазване на природата.[107]

През септември 2013 г. Форд, докато снима документален филм за околната среда в Индонезия, интервюира Министъра на горите на Индонезия Зулкифли Хасан. След интервюто той и екипът му са обвинени в тормоз над държавни институции и публично заплашени с депортиране. Въпросите на интервюто се отнасят до Национален парк „Тесо Нило“ на остров Суматра. Твърди се, че Министърът на горите не е получил предварително предупреждение за въпросите, нито шанс да обясни предизвикателствата при залавянето на хора в незаконна сеч.[108][109][110][111] На Форд е предоставена възможност за изслушване от Президента на страната Сусило Бамбанг Юдойоно, по време на което актьорът изразява загриженост за влошаващото се състояние на околната среда в Индонезия и на правителствените усилия за справяне с климатичните промени. В отговор Президентът обяснява ангажираността на Индонезия с опазването на нейните океани и гори.[112]

В знак на признание за работата на Форд като заместник-председател на Conservation International на негово име през 1993 г. арахнологът Норман Платник назовава нов вид паяк: Calponia harrisonfordi, а през 2002 г. ентомологът Едуард Уилсън – нов вид мравки: Pheidole harrisonfordi.[113]

От 1992 г. Форд дава глас на поредица от призиви към широката общественост, насърчаващи опазването на околната среда от името на EarthShare – американската федерация на благотворителните организации за опазване и консервацията на околната среда.[114] Той е бил говорител на Restore Hetch Hetchy – организация с нестопанска цел, посветена на възстановяването на долината Хетч Хетчи (Hetch Hetchy Valley) в Националния парк „Йосемити“ в първоначалното ѝ състояние.[115] Форд се появява и в документалния сериал „Години на опасен живот“ (Years of Living Dangerously), в който се говори за хора, засегнати от и търсещи решения на климатичните промени.[116]

През 2019 г. от името на Conservation International Форд изнася страстна реч по време на Срещата на върха в Ню Йорк на Организация на обединените нации за климата относно унищожаването на Амазонската екваториална гора и ефектът от това върху климатичните промени в останалия свят. Той призова публиката да се вслуша в „ядосаните млади хора“, които се опитват да променят ситуацията, подчертавайки: „Най-важното, което можем да направим за тях, е да им се разкараме от пътя“.[117]

Политически възгледи

редактиране

Подобно на родителите си Форд е демократ за цял живот.[118]

На 7 септември 1995 г. той говори пред Сенатската комисия по външните отношения в подкрепа на Далай Лама и независим Тибет, вследствие на което Китайското правителство му забранява да влиза в Тибет.[119][120] През 2007 г. е разказвач в документалния филм „Далай Рама Ренесанс“,[121] а през 2014 – в „Далай Лама Пробуждане“.

През 2003 г. той публично осъжда войната в Ирак и призовава за „смяна на режима“ в САЩ. Той също така критикува Холивуд за създаването на филми, които „повече приличат на видеоигри отколкото на истории за човешкия живот и взаимоотношения“, и призова за по-голям контрол на оръжията в Съединените щати.[122]

След като кандидатът за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп заявява, че любимата му роля на Форд е тази на президент във филма „Еър Форс Едно“, защото „се застъпва за Америка", Форд казва, че това е просто филм и прави критични изявления срещу кандидатурата на Тръмп за президент.[123][124]

Когато за първи път изразява публичната си подкрепа за кандидат за президент на САЩ, Форд подкрепя президентската кампания на Джо Байдън през 2020 г. срещу Доналд Тръмп. Той казва, че иска да „насърчи хората да подкрепят кандидати, които ще подкрепят околната среда" и смята, че при Тръмп САЩ „са загубили част от доверието на света".[125]

Археология

редактиране

След успеха си в ролята на археолога Индиана Джоунс Форд играе роля в подпомагането на работата на професионалните археолози. Той е Главен настоятел[126] на Управителния съвет на Археологическия институт на Америка (Archeological Institute of America, накратко AIA) – най-старата и най-голямата организация в Северна Америка, посветена на археологията. Форд им помага в тяхната мисия за повишаване на обществената информираност за археологията и за предотвратяването на кражбите и незаконната търговия с антики.

Междузвездни войни: Сила за промяна

редактиране

Форд участва във видеоразговор за промотирането на „Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда“, насочено към фенове, дарили средства на благотворителната програма на Лусасфилм и Уолт Дисни Къмпани „Междузвездни войни: Сила за промяна“ (Star Wars: Force for Change). Той предлага на изненаданите почитатели на филма възможността да закупят билети за премиерата му, да се запознаят лично с актьорите и с екипа, и да участват в автърпартито.[127][128]

Игрални и телевизионни филми
Година Заглавие Оригинално заглавие Роля Режисьор Филмов жанр Бележки
1966 Шеметна въртележка Dead Heat on a Merry-Go-Round Белхоп Пейджър (пиколо) Бърнард Джирард комедия

криминален

некредитиран
1967 A Time for Killing Лейтенант Шафър Фил Карлсън и Роджър Корман уестърн изписан като Харисън Дж. Форд
Luv Айрат Моторист Клайв Донър комедия

романс

неизписан
1968 Journey to Shiloh Уили Бил Беардън Уилям Хейл драма
уестърн
1970 Getting Straight Джейк Ричард Ръш комедия
драма
The Intruders Карл Уилям Грейъм уестърн тв филм
Забриски пойнт Zaibriskie Point арестуван студент Микеланджело Антониони драма неизписан
1973 Американски графити American Graffitti Боб Фалфа Джордж Лукас комедия
драма
1974 Разговорът The Conversation Мартин Стет Франсис Форд Копола драма

трилър

1975 Judgment: The Court Martial of Lieutenant William Calley Франк Краудър Станли Креймър драма
1976 Династия Dynasty Марк Блекууд Лий Филипс драма тв филм
1977 Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда Star Wars Хан Соло Джордж Лукас научна фантастика
Герои Heroes Кен Бойд Джеръми Пол Кейгън комедия
драма
The Possessed Пол Уинджам Джери Торп ужаси тв филм
1978 The Star Wars Holiday Special Хан Соло Стил Байндър и Дейвид Акомба приключенски тв филм
Отряд 10 от Навароне Force 10 from Navarone Лейт. полковник Майк Барнсби Гай Хамилтън екшън

военен
драма

1979 Улица Хановер Hanover Street Дейвид Халоран Питър Хаямс екшън
драма
приключенски
Апокалипсис сега Apocalypse Now Полк. Лукас Франсис Форд Копола драма
военен
Фриско кид The Frisco Kid Том Лилард Робърт Олдрич комедия
драма
уестърн
Още американски графити More American Graffiti Боб Фалфа Бил Л. Нортън комедия
драма
неизписан
1980 Междузвездни войни еп. V – Империята отвръща на удара The Empire Strikes Back Хан Соло Джордж Лукас научна фантастика
1981 Похитителите на изчезналия кивот Raiders of the Lost Ark Индиана Джоунс Стивън Спилбърг приключенски
1982 Блейд Рънър Blade Runner Рик Декърд Ридли Скот научна фантастика
1983 Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите Return of the Jedi Хан Соло Ричард Маркуанд научна фантастика
1984 Индиана Джоунс и храмът на обречените Indiana Jones and the Temple of Doom Индиана Джоунс Стивън Спилбърг приключенски
1985 Свидетелят Witness Кап. Джон Бук Питър Уиър криминален
драма
1986 Брегът на комарите Mosquito Coast Али Фокс Питър Уиър приключенски
драма
1988 Безумецът Frantic Д-р Ричард Уокър Роман Полански криминален
драма
Работещо момиче Working Girl Джак Трейнър Майк Никълс комедия
драма
1989 Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход Indiana Jones and the Last Crusade Индиана Джоунс Стивън Спилбърг приключенски
1990 Невинен до доказване на противното Presumed Innocent Зам. прокурор Ръсти Сабич Алън Дж. Пакула трилър
1991 Относно Хенри Regarding Henry Хенри Търнър Майк Никълс драма
1992 Патриотични игри Patriot Games Джак Райън Филип Нойс екшън
трилър
1993 Беглецът The Fugitive Д-р Ричард Дейвид Кимбъл Андрю Дейвис екшън
драма
1994 Реална опасност Clear and Present Danger Джак Райън Филип Нойс екшън
криминален
Jimmy Hollywood себе си Бари Левинсън комедия кратка поява (неизписан)
1995 Сабрина Sabrina Линъс Лараби Сидни Полак комедия
романс
драма
1997 Жив дявол The Devil's Own Том O'Мийра Алън Дж. Пакула екшън

криминален

Еър форс едно Air Force One Президент Джеймс Маршъл Волфганг Петерсен екшън
трилър
драма
1998 Шест дни, седем нощи Six Days, Seven Nights Куин Харис Айван Райтман екшън
приключенски
1999 Иронии на съдбата Random Hearts Дъч ван Ден Брьок Сидни Полак драма
2000 Прозрачно минало What Lies Beneath Д-р Норман Спенсър Робърт Земекис драма
2002 К-19 K-19: The Widowmaker Алексей Востриков Катрин Бигълоу драма
трилър
и изпълнителен продуцент
2003 Холивудски ченгета Hollywood Homicide Серж. Джо Гавилан Рон Шелтън екшън
криминален
2004 Water to Wine Автобусен шофьор Джетро Уили Макмилан екшън полудокументален
кратко видео
2006 Защитна стена Firewall Джак Станфийлд Ричард Лонкрейн екшън
трилър
2008 Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull Индиана Джоунс Стивън Спилбърг приключенски
2009 Имигранти Crossing Over Макс Брогън Уейн Креймър драма

криминален

2010 Извънредни мерки Extraordinary Measures Д-р Робърт Стоунхил Том Вогън драма и изпълнителен продуцент
Сутрешен блок Morning Glory Майк Померой Роджър Мичъл драма
комедия
2011 Каубои и извънземни Cowboys & Aliens Полк. Удроу Долархайд Джон Фавро екшън
научна фантастика
2013 Номер 42-ри 42 Бранч Рики Браян Хелгеланд драма

биографичен

Параноя Paranoia Джок Годард Робърт Лукетич драма
трилър
Играта на Ендър Ender's Game Полк. Хиръм Граф Гавин Худ научна фантастика
Водещият 2: Легендата продължава Anchorman 2: The Legend Continues Мак Танен Адам Маккей комедия
2014 Непобедимите 3 The Expendables 3 Макс Дръмър Патрик Хю екшън
трилър
2015 Вечната Аделайн The Age of Adaline Уилям Джоунс Лий Толанд Крийгър драма

романс

Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда Star Wars: The Force Awakens Хан Соло Джей Джей Ейбрамс научна фантастика
2017 Блейд Рънър 2049 Blade Runner 2049 Рик Декард Денис Вилньов научна фантастика
2019 Междузвездни войни Епизод IX: Възходът на Скайуокър Star Wars: The Rise of Skywalker Хан Соло Джей Джей Ейбрамс научна фантастика кратка поява (неизписан)
2020 Дивото зове The Call of the Wild Джон Тортън Крис Сандърс приключение
драма
2023 Индиана Джоунс и реликвата на съдбата Indiana Jones and the Dial of Destiny Индиана Джоунс Джейс Мaнголд приключенски
2024 Captain America: New World Order Тадеус „Тъндърболт“ Рос Джулиъс Она приключенски, фантастика
2024 Thunderbolts Джейк Шрайър екшън, приключенски
Телевизионни сериали
Година Оригинално наименование Епизод(и) Роля Филмов жанр
1967 The Virginian The Modoc Kid (еп. 19 – Сезон 5) и A Bad Place to Die (еп. 7 – Сезон 6) Калън Тиндал и Млад фермер уестърн
Ironside The Past Is Prologue (еп. 13 – Сезон 1) Том Стоуи криминален

драма

1968 The Mod Squad The Teeth of the Barracuda (еп. 1 – Сезон 1) Плажен полицай (неизписан) екшън
криминален
1969 My Friend Tony The Hazing (еп. 6 – Сезон 1) комедия
F.B.I. Caesar's Wife (еп. 18 – Сезон 4) и

Scapegoat (еп. 11 – Сезон 5)

Евърет Гилс и Глен Ревърсън криминален
драма
Love, American Style Love and the Former Marriage (фрагмент от еп. 9 – Сезон 1) Роджър Крейн комедия
романс
1971 Dan August The Manufactured Man (еп. 22 – Сезон 1) Хюит криминален
драма
1972 – 1973 Gunsmoke The Sodbusters (еп. 18) и Whelan's Men (еп. 20 – Сезон 18) Принт и Хоби уестърн
1974 Kung Fu Crossties (еп. 18 – Сезон 2) Г-н Харисън приключенски
драма
Petrocelli Edge of Evil (еп. 4 – Сезон1) Том Бранигън криминален
драма
1993 The Young Indiana Jones Chronicles Young Indiana Jones and the Mystery of the Blues (еп. 5 – Сезон 2) 50-годишният Индиана Джоунс приключенски
2023- 2023 1932 8 епизода Джейкъб Дътън драма
2023 Shrinking 10 епизода Пол драма
Документални филми
Година Оригинално наименование Роля
1992 L'envers du décor: Portrait de Pierre Guffroy себе си
1994 A Century of Cinema
1995 L'univers de Jacques Demy
1998 For Everyone, Everywhere: The Making of the Universal Declaration of Human Rights себе си и разказвач
2000 Flightline: Army Helicopter Pilots of Vietnam себе си
Central Casting
2012 Close Up себе си
2013 Millius
Drew: The Man Behind the Poster
2014 Flying the Feathered Edge: The Bob Hoover Project себе си и интервюиран
2016 Secrets of the Force Awakens: A Cinematic Journey себе си
2017 Sometimes Lucky Is More Important Than Smart: Conversations With Mace Neufeld
Joan Didion: The Center Will Not Hold себе си, актьор
2018 Always at the Carlyle себе си
2019 Alan Pakula: Going for Truth себе си
2020 Sergio Mendes in the Key of Joy
The Skywalker Legacy
Witness to 9/11: In the Shadows of Ground Zero
Телевизионни документални филми
Година Оригинално наименование Роля
1977 The Making of 'Star Wars' себе си
1980 The Making of 'The Empire Strikes Back'
1981 The Making of 'Raiders of the Lost Ark'
Great Movie Stunts: Raiders of the Lost Ark себе си и водещ
1983 From 'Star Wars' to 'Jedi': The Making of a Saga себе си
1985 The Making of 'Indiana Jones and the Temple of Doom'
1989 Premiere: Inside the Summer Blockbusters
1994 Mustang: The Hidden Kingdom
1997 Star Wars: The Magic & the Mystery
1998 The Making of 'American Graffiti'
The Best of Hollywood
Harrison Ford: The Reluctant Hero
1999 Da Guerre stellari a Guerre stellari
Jane Goodall: Reason for Hope разказвач
Indiana Jones and the Last Crusade: A Look Inside себе си
2002 Harrison Ford: Just Another Pilot
2004 When Star Wars Ruled the World
2005 Star Wars': Feel the Force
2007 AFI's 100 Years... 100 Movies: 10th Anniversary Edition
2008 The Immortal Beaver
2011 The Love We Make себе си
2013 David Blaine: Real or Magic
2015 Star Wars: Greatest Moments
2017 Spielberg себе си и актьор
Документални сериали
Година Оригинално наименование Епизод(и) Роля
1980 The Risk Business The Movie (9 април 1980) себе си
1993 American Masters George Lucas: Heroes, Myths and Magic (еп. 2 – сезон 7) себе си
1997 Frontline The Lost American (еп. 15 – сезон 15) разказвач
1998 Bravo Profiles: The Entertainment Business себе си
Mondän! The High Society of Deauville (7 юни 1998) себе си
Biography Steven Spielberg: An Empire of Dreams (2 август 1998) себе си
1999 Celebrity Profile Harrison Ford себе си
1999 – 2003 The Directors 7 епизода себе си
1999 – 2011 HBO First Look The Making of 'Random Hearts (еп. 8 – Сезон 6, 1999), What Lies Beneath' (еп. 12 – Сезон 7, 2000) и Cowboys and Aliens (10 август 2011) себе си
2000 Legends себе си
2002 Rank 25 Toughest Stars (24 април 2002) себе си
VH-1 Where Are They Now? American Graffiti (еп. 2 – Сезон 3) себе си
2003 This Is Your Life Vic Armstrong (еп. 20 – Сезон 40) себе си
2006 The Hollywood Greats Harrison Ford (еп. 1 – Сезон 12) себе си
Getaway Еп. 15.3 (22 февруари 2006) себе си
2008 NOVA Lord of the Ants (еп. 10 – Сезон 35) разказвач
2010 La nuit des Césars: – 35ème nuit des Césars еп. 25 – сезон 1 себе си
2011 The Role That Changed My Life I Went Looking for Adventure (еп. 11 – Сезон 3) себе си
2008 и 2014 Le grand journal de Canal+ 17 май 2008 и 17 май 2014 себе си
2014 Years of Living Dangerously Dry Season (еп. 1) и End of the Woods (еп. 2 – Сезон 1) себе си
2019 VICE Investigates Amazon on Fire (еп. 3 – Сезон 1) себе си
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор филмов жанр забел.
1992 Earth and the American Dream четец Бил Кутюрие документален
1994 Mustang: The Hidden Kingdom разказвач Тони Милър документален тв сериал
1995 Indiana Jones and the Temple of the Forbidden Eye Ride Индиана Джоунс късометражен неизписан; заснет за Adventureland ride в Дисниленд.
Everyman (еп. ustang: The Hidden Kingdom) разказвач документален тв сериал
1996 Sex, Censorship and the Silver Screen (еп. Censored) четец на цитати документален тв сериал
1998 The Emperor's New Clothes: An All-Star Illustrated Retelling of the Classic Fairy Tale разказвач детски Audio CD
1999 Mardy Murie: Arctic Dance Бони Кребс документален
2001 Lost Worlds: Life in the Balance разказвач Бейли Силек документален късометражен
2010 Brace for Impact: The Chesley B. Sullenberger Story себе си, разказвач документален тв филм
2014 Nature Is Speaking (еп. The Ocean) Океан тв късометражен сериал
Dalai Lama Awakening разказвач Кашиар Дарвич документален
2015 Living in the Age of Airplanes разказвач Браян Дж. Теруилигър документален
2016 Lego Star Wars: The Force Awakens Хан Соло видеоигра
2019 STEM in 30 (еп. Your Ticket to Space: Commercial Spaceflight) себе си семеен тв сериал
Armstrong разказвач Дейвид Феърхед документален, биографичен
Сами вкъщи 2 The Secret Life of Pets 2 Кучето Петел Крис Рено, Джонатан Де Вал анимационен

Признание

редактиране

Въпреки че към 2020 г. Форд все още няма „Оскар“, в кариерата си той получава значително признание за работата си в развлекателната индустрия:[129]

 
Звездата на Форд на Холивудската алея на славата в Лос Анджелис, САЩ

През 2018 г. Форд е отличен от Фондация SAG-AFTRA[132] с Награда за вдъхновение на артистите както за актьорското му майсторство, така и за филантропската си дейност с Лейди Гага. Председателят на борда на фондация Джобет Уилямс заявява в прессъобщение: „Харисън Форд е действаща легенда във всяка известна галактика, но това, което мнозина не знаят, са десетилетията на благотворителна служба и лидерство, които той даде на Conservation International, за да защити нашата планета."[133]

Форд е удостоен многократно за участието си в авиацията като цяло:

  • 2009: Награда „Живи легенди на авиацията“ (Living Legends of Aviation Award) и Награда Свобода на полета (Freedom of Flight Award) на Експерименталната авиационна асоциация (Experimental Aircaft Association)[134][135]
  • 2010: Мемориален трофей „Братя Райт“ (Wright Brothers Memorial Trophy) на Националната асоциация по аеронавтика (National Aeronautic Assocation)[136]
  • 2013: Хуманитарната награда Al Ueltschi на Националната асоциация на бизнес авиацията (NBAA).[137]
  • 2013: Списание Flying го класира на 48 място в списъка му с 51-те героя на авиацията.[138]

Номинации

редактиране

Антинагради и номинации

редактиране

Източници и бележки

редактиране
  1. www.hola.com // Посетен на 28 юли 2024 г.
  2. Harrison Ford Movie Box Office Results // Box Office Mojo. Посетен на 12 август 2019.
  3. People Index // Box Office Mojo. Посетен на 12 август 2019.
  4. 50 Highest-Grossing Actors of All Time // 23 окт. 2020. Посетен на 9 ноември 2021.
  5. а б Harrison Ford Trivia // Internet Movie Database. Посетен на 12 декември 2020.
  6. Box Office Usa, Harrison Ford Re degli incassi – superato Samuel L. Jackson // 13 януари 2016. Посетен на 13 декември 2020.
  7. Duke, Brad. 1. An Ordinary Upbringing // Harrison Ford: the films. McFarland, 2004. ISBN 9780786420162. Посетен на 12 декември 2020.
  8. Harrison Ford's birthday: The actor's life and career in photos // usatoday.com. Gannett. Посетен на 12 декември 2020.
  9. а б в Jenkins, Gary. Harrison Ford: Imperfect Hero. Kensington Books, March 1999. ISBN 0-8065-8016-X. с. 9 – 12.
  10. Harrison Ford Biography (1942–) // FilmReference.com. Посетен на 12 декември 2020.
  11. Harrison Ford Trivia // Imdb.com. Посетен на 13 декември 2020.
  12. Achath, Sati. Sati Achath – Google Books. June 2011. ISBN 9781463411572.
  13. Vallely, Paul. Harrison Ford: Whip hand // The Independent. Посетен на 12 декември 2020.
  14. 'Keeping up with Indiana Jones', The Guardian, April 27, 2008
  15. Gallagher, William. Harrison Ford // BBC. Посетен на 12 декември 2020.
  16. Mother's Day, Hollywood-style: 20 movie icons with their mums // The Daily Telegraph. March 26, 2017. Посетен на April 27, 2018.
  17. Bloom, Nate. Celebrity Jews // Jewish News Weekly. Посетен на 23 май 2008.
  18. 'I've had my time' Архив на оригинала от 2012-10-24 в Wayback Machine., Tara Brady, The Irish Times, August 19, 2011. Посетен на 15 януари 2021 г.
  19. Heath, Chris. Harrison Ford on Star Wars, Blade Runner, and Punching Ryan Gosling in the Face // GQ magazine. Посетен на 12 декември 2020.
  20. а б в г д Inside the Actors Studio. Harrison Ford, Season 6, Episode 613. August 20, 2000.
  21. Ten American showbiz celebrities of Russian descent // Pravda. Посетен на 12 декември 2020.
  22. Thomas, Bob. Harrison Ford shy, thoughtful // Bangor Daily News. Bangor, Maine, March 4, 2000. с. H3. Посетен на 12 декември 2020.
  23. Lin, Joseph. Top 10 College Dropouts // TIME. May 10, 2010. Посетен на 12 декември 2020.
  24. Duke, Brad. Harrison Ford: The Films. 2005. ISBN 9780786440481. Посетен на 12 декември 2020.
  25. Franzene, Jessica, Theologians & Thespians, in Welcome Home, a realtors' guide to property history in the Lake Geneva region, August 2012
  26. White, Dana. Harrison Ford: Imperfect Hero (9780735100893): Garry Jenkins: Books. 1999. ISBN 0735100896.
  27. а б Nina Starner. The untold truth of Harrison Ford // 6 май 2020. Посетен на 12 декември 2020.
  28. Nichols, Peter M. New DVDs; Unknown Harrison Ford With No Future // The New York Times. December 9, 2003. Посетен на 12 декември 2020.
  29. Harrison Ford: «Jacques Demy avait foi en moi», Le Figaro, April 8, 2013, Посетен 12 декември 2020
  30. а б Inside the Actors Studio. Harrison Ford, Season 6, Episode 613. August 20, 2000.
  31. The Doors in Concert – Харисън Форд се вижда на 1 мин 50 сек.
  32. Watch Harrison Ford reflect on his time spent as a roadie for The Doors // Far Out Magazine. Архивиран от оригинала на 2020-12-07. Посетен на 12 декември 2020.
  33. Empire of Dreams: The Story of the Star Wars Trilogy. Star Wars Trilogy Box Set DVD documentary. [2005]
  34. "I thought the best utility of the character would be for him to sacrifice himself to a high ideal and give a little bottom, a little gravitas to the enterprise, not that there wasn't some already but I just wanted in on some part of it. That was at the third occasion of filming the original three"
  35. Conner Schwerdfeger. Why Harrison Ford Wanted Han Solo To Die In Return Of The Jedi // 18 декември 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  36. (DVD) Indiana Jones: Making the Trilogy. Paramount Pictures. 2003.
  37. Rinzer, J. W. The Complete Making of Indiana Jones: The Definitive Story Behind All Four Films. New York, Del Rey, imprint of Random House, Inc., 2008. ISBN 978-0-345-50129-5. с. 153. Lucas arrived on June 20, [1983]. "Harrison was in really terrible pain", he says. "He was on the set lying on a gurney. They would lift him up and he'd walk through his scenes, and they'd get him back on the bed." That same day Ford filmed his fight with the Thuggee assassin in Indy's suite on Stage 3. Harrison had to roll backward on top of the guy, Spielberg says. At that moment his back herniated and Harrison let out a call for help.
  38. Michael Schulman. Ridley Scott, Harrison Ford, and the Battle for Blade Runner // Vanity Fair. 14 септември 2017. Посетен на 12 декември 2020.
  39. Blade Runner Reviews // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  40. (DVD) Between Two Worlds: The Making of Witness. Paramount Pictures. 2005.
  41. Witness Reviews // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  42. The Mosquito Coast Reviews // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  43. Baldwin and Ford Feud // Business Insider. 5 април 2017. Посетен на 12 декември 2020.
  44. The Fugitive Reviews // RottenTomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  45. The Fugitive Review // Roger Ebert. 6 август 1993. Посетен на 12 декември 2020. Ford is once again the great modern movie everyman. As an actor, nothing he does seems merely for show, and in the face of this melodramatic material he deliberately plays down, lays low, gets on with business instead of trying to exploit the drama in meaningless acting flourishes.
  46. Top Box Office 1977-Present // Box Office Mojo. Посетен на 12 декември 2020.
  47. What Lies Beneath (2000) // Box Office Mojo. Посетен на 12 декември 2020.
  48. Harrison Ford: 'I Should Have Been In Syriana' // Starpulse, 3 март 2006. Посетен на 12 декември 2020. I didn't feel strongly enough about the truth of the material and I think I made a mistake.
  49. Dalai Lama Renaissance Documentary Film // Dalailamafilm.com. Посетен на March 7, 2010.
  50. 2008 Worldwide Grosses // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  51. Kilday, Gregg. Can you dig it? Fourth 'Indy' in '08 // The Hollywood Reporter. January 2, 2007. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 май 2008. .if it didn't take another 20 years to digest.
  52. Turnquist, Kristi. 'Extraordinary Measures,' filmed in Portland and starring Brendan Fraser and Harrison Ford, opens Friday // OregonLive. January 21, 2010. Посетен на 12 декември 2020.
  53. Fleming, Michael. Keaton, Goldblum join 'Glory' // Variety. April 6, 2009. Посетен на September 11, 2009.
  54. Peter Travers. Morning Glory Review // Rolling Stone. 10 ноември 2010. Посетен на 12 декември 2020.
  55. Graser, Marc. Harrison Ford pleases Comic-Con crowds // Variety. 24 юли 2010. Посетен на 12 декември 2020. I just wanted to make a living as an actor. I didn't know about this.
  56. Adario Strange. Harrison Ford Helps Sony Launch New PlayStation 3 Game // PCMag India. 31 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 2020-02-04. Посетен на 12 декември 2020. (на Indian English)
  57. Trumbore, Dave. Corporate Espionage Thriller 'Paranoia' to Star Harrison Ford, Gary Oldman and Liam Hemsworth // Collider. 13 април 2012. Посетен на 12 декември 2020.
  58. The Age of Adaline Reviews // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  59. Star Wars: Episode VII Cast Announced // StarWars.com. Посетен на 12 декември 2020.
  60. Harrison Ford breaks ankle on Star Wars film set at Pinewood studios // BBC News. 13 юни 2014. Посетен на 12 декември 2020.
  61. Collura, Scott. HARRISON FORD INJURED ON THE SET OF STAR WARS: EPISODE 7 // IGN. 12 юни 2014. Посетен на 12 декември 2020.
  62. Ford, Rebecca. Harrison Ford's 'Star Wars' Injury: New Details! // Access Hollywood. Архивиран от оригинала на 2014-07-15. Посетен на June 14, 2014.
  63. 'Star Wars: Episode VII' to resume filming // CNN. 13 август 2014. Посетен на 12 декември 2020.
  64. Breznican, Anthony. We Need To Talk About Kylo // Entertainment Weekly. 21 декември 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  65. Shepherd, Jack. Star Wars 8 casting call reveals Han Solo will be back for Force Awakens sequel // The Independent. 25 декември 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  66. Star Wars: Episode VIII Now Filming // starwars.com. StarWars.com, 15 февруари 2016. Посетен на March 22, 2016.
  67. Ford took Indiana role to work with Spielberg again // BBC News. 22 март 2016. Посетен на 12 декември 2020. Anything is possible in space
  68. Let's Talk About That Surprise Cameo in Star Wars: The Rise of Skywalker // Time. 20 декември 2019. Архивиран от оригинала на 2019-12-21. Посетен на 12 декември 2020.
  69. Breznican, Anthony. How Han Solo's Legacy Looms Over The Rise of Skywalker // Vanity Fair. 20 декември 2019. Посетен на 12 декември 2020.
  70. Donnelly, Matt. Denis Villeneuve to Direct 'Blade Runner' Sequel Starring Harrison Ford // TheWrap.com, 26 февруари 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  71. Blade Runner 2049 // Rotten Tomatoes. Посетен на 12 декември 2020.
  72. Collura, Scott. Blade Runner 2049 Review // IGN. Посетен на June 18, 2018. "deep, rich, smart film that's visually awesome and full of great sci-fi concepts" and Ford's role, a quiet, sort of gut-wrenching interpretation to Deckard and what he must've gone through in the past three decades.
  73. Pamela McClintock. 'Blade Runner 2049' Losses Could Hit $80 Million for Producer Alcon // The Hollywood Reporter. 8 ноември 2017. Посетен на 12 декември 2020.
  74. Jr, Mike Fleming. Harrison Ford Takes First Animated Role, In Illumination's 'The Secret Life Of Pets 2' // Deadline. 25 април 2018. Посетен на 12 декември 2020.
  75. Malkin, Marc (January 31, 2023). "Why Harrison Ford Wanted to Return to 'Indiana Jones' One Last Time". Variety. Retrieved January 31, 2023.
  76. Galuppo, Mia (October 17, 2022). "Harrison Ford Joining 'Captain America 4'". The Hollywood Reporter. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2022 г. Посетен на 17 октомври 2022 г.
  77. Harrison Ford: Wife, ex wives and children
  78. Ford's Filling Station at LAX // Архивиран от оригинала на 2017-03-23. Посетен на February 27, 2017.
  79. Barragan, Bianca. Willard Ford sells old Kim Sing Theatre in Chinatown for $3.3M // Curbed LA.
  80. а б в Kelly Brown. Harrison Ford Is a Hero to His 5 Kids! Meet the ‘Indiana Jones’ Star’s Adult Children // 13 юли 2020. Посетен на 12 декември 2020.
  81. Harrison Ford Leaves Wife // ABC News. 6 януари 2006. Посетен на 12 декември 2020.
  82. Harrison Ford Proposes to Calista Flockhart // People. 21 март 2009. Посетен на 12 декември 2020.
  83. Harrison Ford and Calista Flockhart Get Married! // People. 16 юни 2010. Посетен на 12 декември 2020.
  84. Harrison Ford Crafts a Masterpiece in Wyoming | The Land Report // www.landreport.com. 1 октомври 2007. Посетен на 12 декември 2020.
  85. Bear, Rob. Take a Peek Inside Harrison Ford's Los Angeles Home // Curbed.
  86. France, Lisa Respers. Carrie Fisher writes of Harrison Ford affair // CNN.com. 17 ноември 2016. Посетен на 12 декември 2020.
  87. Signez la pétition pour Roman Polanski! // La Règle du Jeu. 10 ноември 2009. Посетен на 12 декември 2020. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код french)
  88. Krochmal, Shana Naomi. Harrison Ford Twice Rescued Lost Hikers in His Own Helicopter // 5 март 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  89. Mitchell, Mike. "Harrison Ford Receives Legends Aviation Legacy Award" Aviation Online Magazine January 2010
  90. Freeze, Di. "Harrison Ford: Promoting Aviation through Young Eagles" Aviation Journals. September 2005. Посетен на 12 декември 2020.
  91. Picture of Harrison Ford Landing His Private Jet in Santa Monica www.zimbio.com
  92. Donaldson, Lynn. "Harrison Ford Crafts a Masterpiece in Wyoming" The Land Report. октомври 2007. Посетен 12 декември 2020
  93. "Harrison Ford Discusses Piloting His Beaver into the Bush", Huffington Post, May 29, 2008. Посетен 12 декември 2020
  94. Per Ford's remarks on Late Night with David Letterman (viewed July 9, 2008).
  95. Harrison Ford Flies 2 Millionth Young Eagle // Посетен на August 25, 2016.
  96. GA Serves America
  97. Living in the Age of Airplanes Official Trailer 2 (2015) – Airplane Documentary HD // Youtube. Посетен на 12 декември 2020.
  98. Wings of Hope's Honorary Council Members // Wings of Hope. Посетен на 12 декември 2020.
  99. Isabelle Goyer. 51 Heroes of Aviation // 24 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2018-01-23. Посетен на 12 декември 2020.
  100. AirSafe.com, LLC. Helicopter Accident Involving Actor Harrison Ford // Airsafe.com. Посетен на 12 декември 2020.
  101. LAX00LA024 // National Transportation Safety Board. Посетен на May 23, 2008.
  102. Dillon, Nancy. 'My first instinct was to run to the airplane': Surgeon recalls moment he helped Harrison Ford after crash // New York Daily News|Daily News. New York, 6 март 2015. Посетен на 6 март 2015.
  103. Blankstein, Andrew. Harrison Ford Reported Fair After Plane Crash // NBC News. March 5, 2015. Посетен на March 5, 2015.
  104. Schwebke, Scott. Harrison Ford lands plane on taxiway instead of runway, flies over passenger jet at John Wayne Airport // The Orange County Register. February 14, 2017. Посетен на 12 dekemvri 2020.
  105. Melas, Chloe. FAA looking into a runway incident involving Harrison Ford // CNN. 29 април 2020. Посетен на 12 април 2020.
  106. Harrison Ford: There are no great movies on global environmental issues // CNN. Архивиран от оригинала.
  107. About Us // Conservation International. Посетен на February 3, 2012.
  108. Harrison Ford Shocks Indonesian Minister with Heated Climate Interview // Australian Broadcasting Corporation. 10 сепрември 2013. Посетен на 12 декември 2020.
  109. Bachelard, Michael. Harrison Ford Upsets Indonesian Minister with 'Rude' Interview // The Sydney Morning Herald. 11 септември 2013. Посетен на 12 декември 2020.
  110. FM Bemoans Harrison Ford's Attitude // The Jakarta Post. 9 септември 2013. Посетен на 12 декември 2020.
  111. Agence France Presse. Harrison Ford's Environment Documentary Questions 'Shocked' Indonesian Forestry Minister // Huffington Post. 10 септември 2013. Посетен на 12 декември 2020.
  112. Harrison Ford, Indonesia President Discuss Climate // 10 септември 2013. Посетен на 12 декември 2020.
  113. Harrison Ford // Our Planet. Архивиран от оригинала на 2008-09-05. Посетен на May 23, 2008.
  114. EarthShare PSA: Promises // Earthshare. Посетен на 12 декември 2020.
  115. Discover Hetch Hetchy with Harrison Ford Preview // Архивиран от оригинала на 2020-09-29. Посетен на 12 декември 2020.
  116. Years Of Living Dangerously // yearsoflivingdangerously.com. Архивиран от оригинала на 2015-05-14. Посетен на May 17, 2015.
  117. Ford at 2019 UN Climate Summit // plantbasednews.org. 27 септември 2019. Архивиран от оригинала на 2019-10-19. Посетен на 12 декември 2020. The most important thing we can do for them is to get the hell out of their way.
  118. 2008 Presidential Donor Watch // Newsmeat. Архивиран от оригинала на 2010-02-05. Посетен на May 23, 2008.
  119. Khashyar Darvich. Celebrities and others banned from entering Tibet or China // Dalailamafilm.com, 1 януари 2009. Посетен на 12 декември 2020.
  120. Laurence Caracalla, Harrison Ford, Silverback Books, 2007 p.93
  121. "Official Site of Dalai Lama Renaissance", dalailamafilm.com. Посетен на 30 ноември 2015 г.
  122. Harrison Ford blasts US Iraq policy // 27 август 2003. Архивиран от оригинала на 2012-04-15. Посетен на 12 декември 2020.
  123. McAfee, Melonyce. Harrison Ford has a fan in Trump // CNN, 11 декември 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  124. Dawn, Randee. Harrison Ford reminds Donald Trump that 'Air Force One' was only a movie // today.com, 11 декември 2015. Посетен на 12 декември 2020.
  125. Slater, Georgia. Harrison Ford Endorses Joe Biden for President in Plea to Voters: 'The Man's a Centrist' // People. 3 ноември 2020. Посетен на 16 декември 2020. He said that he wanted to "encourage people to support candidates that will support the environment" and felt that under Trump, the United States has "lost some of our credibility in the world".
  126. About the AIA // Archaeological Institute of America. Посетен на September 7, 2010.
  127. Harrison Ford surprises 'Star Wars' fans in new Force For Change charity video
  128. Star Wars: Harrison Ford Surprises Fans in New Force for Change Video // 19 ноември 2015. Архивиран от оригинала на 2020-08-01. Посетен на 12 декември 2020.
  129. а б Harrison Ford Awards List // IMDB. Посетен на October 3, 2019.
  130. AFI Life Achievement Award // Посетен на 12 декември 2020.
  131. Ford Honored with BAFTA Award // Посетен на September 6, 2019.
  132. Фондацията SAG-AFTRA (бивша Фондация на гилдиите на киноактьорите) е американска организация, която предоставя помощ и образователни програми на професионалистите от Гилдията на киноактьорите – Американската федерация на телевизионните и радио актьорите (на английски: Screen Actors Guild – American Federation of Television and Radio Artists, накратко SAG-AFTRA).
  133. Ford and Gaga Honored by SAG-AFTRA // 4 септември 2018. Архивиран от оригинала на 2019-11-21. Посетен на September 11, 2019. Harrison Ford is an acting legend in every known galaxy, but what many do not know are the decades of philanthropic service and leadership he has given to Conservation International to help protect our planet.
  134. Sixth Annual Living Legends of Aviation Awards // Посетен на October 25, 2014.
  135. Harrison Ford Receives Freedom of Flight Award // Архивиран от оригинала на 2015-02-16. Посетен на October 25, 2014.
  136. Harrison Ford receives aviation's highest award // Посетен на October 25, 2014.
  137. Harrison Ford Receives Al Ueltschi Humanitarian Award // 22 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 13 декември 2020.
  138. 51 Heroes of Aviation // 24 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2018-01-23. Посетен на 12 декември 2020.
  139. Harrison Ford Golden Globe Nominations // Посетен на September 6, 2019.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harrison Ford в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​