Хари Потър и Философският камък
- Тази статия е за книгата. За филма вижте Хари Потър и философският камък (филм).
Хари Потър и философският камък (на английски: Harry Potter and the Philosopher's Stone) е фентъзи роман, написан от английската писателка Джоан Роулинг. Първият роман от поредицата Хари Потър и дебютен роман на Роулинг следва Хари Потър, момче, което открива, че е магьосник на единадесетия си рожден ден, когато получава писмо, от което разбира, че е прието в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. Хари създава близки приятелства и няколко врагове през първата си година на обучение и с помощта на приятелите си, Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър, се изправя пред опита за завръщане на тъмния магьосник Лорд Волдемор, който преди години е убил родителите му и е направил опит да убие Хари.
Хари Потър и философският камък | |
Harry Potter and the Philosopher's Stone | |
Други имена | Harry Potter and the Sorcerer's Stone (САЩ) |
---|---|
Автор | Джоан Роулинг |
Илюстратор | Мери Гранпре |
Създаване | 90-те години на XX век Великобритания |
Първо издание | 1997 г. Великобритания |
Оригинален език | Английски |
Жанр | фентъзи |
Вид | роман |
Поредица | Хари Потър |
Следваща | Хари Потър и Стаята на тайните |
Преводач | Теодора Джебарова |
ISBN | ISBN 9544464689 |
Начало | Mr and Mrs Dursley, of number four, Privet Drive, were proud to say that they were perfectly normal, thank you very much. |
Край | I'm going to have a lot of fun with Dudley this summer ... |
Книгата е публикувана за първи път в Обединеното кралство на 26 юни 1997 г. от Bloomsbury. Печели повечето от английски книжни награди, които се оценяват от деца, и други награди в САЩ. Книгата достига върха на списъка на Ню Йорк Таймс за най-продавана художествена литература през август 1999 г. и остава близо до върха на този списък през по-голямата част от 1999 и 2000 г. Тя е преведена на поне 73 други езика и е превърната в пълнометражен филм със същото име, както и шестте продължения. Романът е продаден в над 120 милиона екземпляра, което го прави третата най-продавана книга на всички времена.[1][2]
Повечето рецензии са положителни, като се коментира въображението на Роулинг, хуморът, простият, прям изказ и умелото изграждане на сюжета, въпреки че критиката посочва, че последните глави изглеждат прибързани. Стилът е сравнен с този на Джейн Остин (един от любимите автори на Роулинг), Роалд Дал, чиито творби доминират в детските истории преди появата на „Хари Потър“, и древногръцкия разказвач Омир. Докато някои коментатори смятат, че книгата гледа назад към викторианските истории за пансиони, други смятат, че поставя жанра твърдо в съвременния свят, като представя съвременни етични и социални проблеми.
Резюме
редактиранеСюжет
редактиранеМагьосниците Албус Дъмбълдор и Минерва Макгонъгол се срещат на улица „Привит Драйв“ номер четири, Литъл Уингинг, графство Съри, подтикнати от последните събития в магическия свят. Лорд Волдемор, вероятно най-силният и страховит тъмен магьосник, живял някога, е бил победен. Лили и Джеймс Потър са станали последните му две жертви. Въпреки всичко техният невръстен син Хари по някакъв начин е оцелял след убийственото проклятие на Волдемор (по-късно става ясно, че е използвал проклятието Авада Кедавра) и белегът с форма на светкавица на челото му е единственият видим ефект от проклятието. Хари незабавно се превръща в легенда сред магьосниците и става известен като „момчето, което оживя“.
Рубиъс Хагрид, пазител на дивеча в Училището за магия и вълшебство Хогуортс, се среща с Албус Дъмбълдор, заедно с бебето Хари, което е оставено на неохотните грижи на последния жив човек от семейството му – мъгълската (немагическа) сестра на майка му – Петуния Дърсли. Хари е оставен да живее заедно с Петуния, нейния съпруг Върнън и все още невръстното им дете Дъдли. Заради презрението си към магьосническия свят, лелята и чичото на Хари решават да скрият от него истината за неговите магически способности и му казват, че родителите му са загинали при автомобилна катастрофа. Семейство Дърсли се отнася с пренебрежение към момчето, което е принудено да спи в килера под стълбището.
Малко преди единайсетия рожден ден на Хари, сови започват да доставят писма в къщата на семейство Дърсли. Петуния и Върнън успяват да попречат на Хари да прочете писмата (всичките адресирани именно до него), но не успяват да прекратят доставките, затова заедно с Хари и Дъдли се скриват на малък остров, за да избегнат писмата. Хагрид обаче ги открива и лично връчва на малкия магьосник писмото, което го кани да учи в училището за магия Хогуортс. Хагрид му разказва истината за смъртта на родителите му и го въвежда в магьосническия свят. В кръчмата „Продънения котел“ Хари се запознава и с новия учител по Защита срещу Черните изкуства – професор Куиръл. От там те влизат на търговската улица „Диагон-али“, от където момчето си купува необходимите за училище неща. Хагрид разказва на малкия магьосник, че Лорд Волдемор е този, който е убил родителите му. Въпреки че Черния Лорд си е отишъл, много от магьосниците продължават да се боят от него и са малцина тези, които се осмеляват да произнасят неговото име. Хари си купува магическа пръчка от господин Оливандър, който му споделя, че тази пръчка е „сестра“ на пръчката на Волдемор – в сърцевината на двете има перо от един и същи феникс. След това Хагрид му купува бяла сова, която момчето кръщава Хедуиг. Докато мери мантия за училището, Хари среща и Драко Малфой – млад магьосник от много богато семейство, който също ще бъде за първа година в Хогуортс. Поведението на Малфой и обидните му забележки към Хагрид не се харесват на Хари.
По-късно момчето тръгва към Хогуортс от перон 9¾ на гара Кингс Крос, Лондон. Там се запознава с Рон Уизли, който произхожда от бедно, но много сплотено семейство, и Хърмаяни Грейнджър – момиче, родено в семейство на мъгъли, което има досадния навик да знае всичко. Веднага след пристигането си в училището всички нови ученици биват разпределени в някой от четирите домове. Всеки дом има характерни черти: Слидерин събира амбициозните и хитри магьосници, които биха направили всичко, за да постигнат това което искат; в Рейвънклоу отиват интелигентните и разумни ученици; Грифиндор е за дръзките и смели магьосници; Хафълпаф се характеризира със справедливост, честност и усърден труд. Разпределянето става последством разпределителна шапка, която всеки от първокурсниците си слага и тя решава в кой дом да отиде. По време на разпределянето на Хари шапката много се колебае дали да не го прати в Слидерин, но впечатленията на момчето от този дом не са добри, затова то през цялото време си мисли за Грифиндор и именно там го праща накрая шапката. В Грифиндор са разпределени също и Рон и Хърмаяни, докато Драко Малфой, който вече не крие презрението си към Хари и неговите приятели, е разпределен в Слидерин.
В началото Хари и Рон не харесват особено прекалено стриктната Хърмаяни. Един ден, след като Рон я засяга, Хърмаяни бяга плачейки в момичешката тоалетна. По същото време в замъка на училището се появява един планински трол. Хари и Рон решават да отидат да я предупредят за опасността, но когато стигат, съществото вече е там. Използвайки магическата си пръчка, Рон успява да повали трола със собствената му бухалка. След като преподавателите пристигат и заварват поваления трол и тримата ученици там, Хърмаяни поема вината. След този момент тримата стават приятели.
След изключителното си представяне по време на първия им урок по летене с метли, Хари е включен в отбора по куидич на Грифиндор и става най-младият търсач през последния век. За Коледа Хари получава мантия невидимка, която някога е принадлежала на баща му. Докато използва мантията, за да изследва замъка през нощта, Хари открива огледалото Еиналеж, което показва него и живите му родители. След това Дъмбълдор съветва Хари да не търси отново огледалото, защото то не показва нищо реално, а само какво човек желае.
Триглаво куче, кръстено от Хагрид Пухчо, охранява отвор в пода на забранения коридор в училището. Тримата герои дълго обсъждат какво може да се пази там и в крайна сметка решават, че там се намира легендарният философски камък, изработен от Никола Фламел. Смята се, че с този камък човек може да произведе еликсир на живота, който да му донесе безсмъртие, затова Волдемор го иска толкова много. Хари, Рон и Хърмаяни решават, че зловещо изглеждащият преподавател по отвари Сивиръс Снейп се опитва да открадне камъка, за да върне Черния Лорд към живот.
Тримата герои смятат, че кражбата на камъка предстои в скоро време и решават, че е по-добре те да се доберат първи до него. След като успяват да преминат покрай Пухчо, им се налага да преминат през още няколко препятствия, поставени от различни преподаватели в училището, за да защитят камъка. В крайна сметка Хари успява да се добере до най-вътрешната стая, където за своя изненада открива не Снейп, а професор Куиръл. Оказва се, че Куиръл през цялото време е използван от Лорд Волдемор, който със силно намалена сила се нуждае от философския камък, за да се върне към своето могъщество. Той обаче не успява да вземе камъка и след като е победен от малкия магьосник и Волдемор напуска неговото тяло, Куиръл умира.
Докато Хари се лекува в болничното крило след двубоя, Дъмбълдор му разкрива, че любовта на майка му, която е умряла, за да го спаси, е причината Волдемор да не успява да приложи силата си върху него. Също така му казва, че философският камък ще бъде унищожен, за да се попречи на Волдемор да го използва и да се върне към живот. Освен с философския камък обаче Черния Лорд има още начини за завръщане.
Герои
редактиране- Хари Потър е сирак, когото Роулинг си е представяла като „мършаво, чернокосо, зеленооко и очилато момче, което не знае, че е магьосник“.[3] Тя разработва историята и героите на поредицата, за да обясни как Хари се оказва в тази ситуация и как животът му се развива оттам.[4] Освен първата глава, събитията в тази книга се развиват точно преди и в годината след единадесетия рожден ден на Хари. Атаката на Волдемор оставя белег с форма на мълния на челото на момчето,[4] който причинява пронизващи болки, когато Волдемор е наоколо. Хари има вроден талант за куидич и е първият човек от век, който влиза в отбор на своя дом през първата му година на обучение.
- Рон Уизли е връстник на Хари и Роулинг го описва като най-добрия приятел, който „винаги е насреща, когато имате нужда от него“.[5] Той е луничав, червенокос и доста висок. Той израства в доста голямо чистокръвно семейство като шесто от седем деца. Въпреки че семейството му е доста бедно, те все още живеят охолно и щастливо. Неговата лоялност и смелост, а също и отличното му умение в играта на магьоснически шах, играе жизненоважна роля в намирането на философския камък.
- Хърмаяни Грейнджър е дъщеря на мъгълско семейство. Тя е властно момиче, което очевидно е научило наизуст повечето учебници преди началото на учебната година. Роулинг описва Хърмаяни като „много логична, честна и добра, но с голяма доза несигурност и изпитваща страх от провал под нейната надутост“.[6] Въпреки настойчивите ѝ усилия да предпази Хари и Рон от неприятности, тя става близка приятелка на двете момчета, след като те я спасяват от трол и нейните магически и аналитични умения играят важна роля в намирането на философския камък. Тя има буйна кафява коса и доста големи предни зъби.
- Невил Лонгботъм е пълно, неуверено момче, което винаги забравя нещо. Магическите способности на Невил са слаби и се появяват точно навреме, за да спасят живота му, когато е на осем. Въпреки страхливостта си, Невил се сражава с всеки, след известно насърчаване или ако сметне, че е правилно и важно.
- Рубиъс Хагрид е полувеликан, висок почти 3,7 метра., със заплетена черна коса и брада, изключен от „Хогуортс“, а пръчката му е счупена на две, но професор Дъмбълдор позволява той да остане като пазач на дивеча, работа, която му позволява да дава щедро своята обич, грижи и дори галени имена на най-опасните магически създания. Хагрид е неистово верен на Дъмбълдор и става близък приятел на Хари, Рон и Хърмаяни, но небрежността му го прави ненадежден.
- Професор Албус Дъмбълдор е висок, слаб мъж, който носи очила във формата на полумесец, и има сребриста коса и брада, която се натъква в колана му. Той е директор на „Хогуортс“ и е смятан за единствения магьосник, от когото Волдемор се страхува. Дъмбълдор, макар и известен с постиженията си в магията, отхвърля похвалите, въпреки че е наясно със собствения си блясък. Роулинг го описва като „въплъщение на доброто“.[7]
- Професор Минерва Макгонагъл е висока, строго изглеждаща жена с черна коса, вързана на стегнат кок. Преподава трансфигурация и може да се трансфигурира в котка. Тя е ръководител на дом „Грифиндор“ и заместник-директор на училището.
- Петуния Дърсли, сестрата на майката на Хари, Лили, е слаба жена с дълга шия, която използва, за да шпионира съседите си. Като мъгъл, тя смята сестра си, която притежава магьоснически способности, за изрод и се преструва, че никога не е съществувала.
- Върнън Дърсли, съпругът на Петуния, е едър мъж, чиято самонадеяност прикрива ограничен ум и страх от всичко необичайно.
- Дъдли Дърсли е с наднормено тегло, разглезен побойник и братовчед на Хари.
- Драко Малфой е слабо, бледо момче, което говори провлачено отегчено. Той е арогантен по отношение на уменията си в куидич и презира всеки, който не е чистокръвен магьосник. Навремето родителите му са подкрепяли Волдемор, но са променили позицията си след изчезването му, твърдейки, че са били омагьосани. Драко избягва директните сблъсъци и се опитва да вкара Хари и приятелите му в беда.
- Оливър Ууд е капитан и пазач на грифиндорския отбор по куидич.
- Професор Куиръл е потрепващ, заекващ и нервен човек, който преподава защита срещу Черните изкуства. Навремето е бил брилянтен учен, но нервите му са разбити от среща с вампири. Куиръл носи тюрбан, за да прикрие факта, че е доброволно обладан от Волдемор, чието лице се появява на тила на Куиръл.
- Професор Сивиръс Снейп, който има гърбав нос, жълтеникава кожа и мазна черна коса, преподава отвари, но винаги е предпочитал да преподава защита срещу Черните изкуства. Снейп има предпочитания към учениците в „Слидерин“, домът, на който е ръководител, и използва всяка възможност да унижава другите, особено Хари. Няколко инцидента, като се започне с пронизващата болка в белега на Хари по време на празника в началото на учебния срок, карат Хари и приятелите му да мислят, че Снейп помага на Волдемор.
- Аргус Филч, пазачът на училището, който знае тайните проходи по-добре от всеки друг, освен може би близнаците Уизли. Неговата котка, госпожа Норис, помага на постоянния му лов за лошо поведение на учениците.
Други членове на персонала са: пълничката учителка по билкология и ръководител на „Хафълпаф“, професор Помона Спраут; професор Филиус Флитуик, дребничкият учител по вълшебство и ръководител „Рейвънклоу“; унесеният учител по история на магията, професор Кътбърт Бинс, призрак, който изглежда ke e забелязал собствената си смърт; мадам Роланда Хууч, която преподава летене и е треньор по куидич, която е строга, но внимателна учителка. Полтъргайстът Пийвс, който се скита из замъка и създава проблеми навсякъде, където може.
Разработване и преводи
редактиранеРазработване
редактиранеКнигата, която е дебютният роман на Роулинг, е написана приблизително между юни 1990 г. и 1995 г. За възникването на творческата идея тя разказва следното: „Един уикенд, след поредния оглед на апартаменти, взех сама влака за Лондон и идеята за Хари Потър се появи в главата ми... Едно мършаво, малко, чернокосо момче с очила все повече се превръщаше в магьосник пред очите ми... Същата вечер започнах да пиша Хари Потър и философският камък, въпреки че първите две страници не приличат на крайния резултат“.[8] По това време майката на Роулинг умира и за да се справи с болката си, писателката прехвърля собствената си мъка върху сирачето Хари.[9] Роулинг прекарlа шест години в работа върху Хари Потър и философският камък и след като е приета книгата от Bloomsbury, тя получава безвъзмездна помощ от 8000 паунда от Шотландския съвет по изкуствата, което ѝ позволява да планира продълженията.[10] Тя изпраща ръкописа на агент и издател и след това вторият агент, към когото се обръща, прекарва цяла година в опити да продаде книгата на издателите, повечето от които смятат, че е твърде дълга с около 90 000 думи. Бари Кънингам, който изгражда портфолио от отличителни фентъзи от нови автори за Bloomsbury Children's Books, препоръчва ръкописа и осемгодишната дъщеря на главния изпълнителен директор на Bloomsbury казва, че е „много по-добро от всичко друго“.[11]
Преводи
редактиранеДо средата на 2008 г. са публикувани официални преводи на книгата на 67 езика.[12][13] До ноември 2017 г. книгата е преведена на 80 езика.[14] Bloomsbury публикува преводи на латински и на старогръцки,[15][16] като последният е описан като „едно от най-важните произведения на старогръцки, писани в продължение на много векове след класическите творби“.[17]
Стил и теми
редактиранеФилип Нел подчерта влиянието на Джейн Остин, на която Роулинг се възхищава от дванадесетгодишна възраст. И двете романистки силно насърчават препрочитането, защото подробности, които изглеждат незначителни, предвещават важни събития или герои много по-късно в сюжетната линия – например Сириус Блек е споменат накратко в началото на Хари Потър и философският камък и след това става основен герой от трета до пета книга. Подобно на героините на Остин, Хари често трябва да преразгледа идеите си в края на книгата. Някои социални поведения в книгите за Хари Потър напомнят за Остин, например развълнуваното общо четене на писма. И двете авторки усмиват социалното поведение и дават имена на героите, които изразяват техните личности. Според мнението на Нел обаче хуморът на Роулинг се основава повече на карикатура на имената, които тя измисля, са по-скоро като тези в историите на Чарлз Дикенс,[18] а Аманда Кокъл отбелязва, че много от тях изразяват чертите на притежателите си чрез алюзии, които присъстват от древноримската митология до немската литература от осемнадесети век.[19] Роулинг, като автора на поредицата Нарния К. С. Луис, смята, че няма твърда разлика между приказки за деца и за възрастни. Нел отбеляза също, че подобно на много добри писатели за деца, Роулинг съчетава литературни жанрове — фентъзи, фентъзи за млади хора, разкази за интернат и много други.[20]
Някои от елементите на историята в Хари Потър и философският камък наподобяват части от историите на Роалд Дал. Например героят от Джеймс и гигантската праскова губи родителите си и трябва да живее с две неприятни лели — една дебела и една слаба, приличащи на господин и госпожа Дърсли, които се отнасят към Хари като към слуга. Въпреки това Хари Потър е отличително творение, способно да поеме отговорностите на възрастен, докато вътрешно си остава дете.[21]
Библиотекарката Нанси Нап и професорът по маркетинг Стивън Браун отбелязват детайлите в описанията, особено на сцените, описани на „Диагон-Али“.[22][23] Тад Бренан коментира, че писането на Роулинг прилича на това на Омир: „бързо, ясно и директно в изказа“.[24] Стивън Кинг се възхищава на „игривите детайли, на които само английските фентъзи писатели изглеждат способни“ и заключава, че те работят, защото Роулинг се наслаждава на бърз кикот и след това се придвижва енергично напред.[25]
Адаптации
редактиранеКино
редактиранеПрез 1999 г. Роулинг продадава филмовите права на първите две книги за Хари Потър на Уорнър Брос за сумата от 1 милион паунда.[26][27] Роулинг настоява основният актьорски състав да бъде английски, но позволява избирането на ирландски актьори като Ричард Харис като Дъмбълдор и на чуждестранни актьори като герои от същата националност в по-късните книги.[28] След обширен кастинг снимките започват през септември 2000 г. в Лийвсдън Филм Студиос и в Лондон и приключват през юли 2001 г.[29] Премиерата на филма е през ноември 2001 г., като получава положителни отзиви от критиците.
В България
редактиранеГодина на издаване |
Издание | Художник на корицата |
Издателство | Страници |
---|---|---|---|---|
2000 г. | твърди корици | Мери Гранпре | „Егмонт“ | 264 |
меки корици | Мери Гранпре | 264 | ||
2015 г. | твърди корици (с обложка) |
Джим Кей (и на илюстрациите) |
256 | |
2016 г. | твърди корици | Джони Дудъл | 280 | |
2019 г. | твърди корици (юбилейно издание) |
Любен Зидаров | 240 | |
2021 г. | твърди корици | Мери Гранпре (и на илюстрациите към всяка глава) |
280 | |
твърди корици (с интерактивни подложки) |
МинаЛима | 368 |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Chalton, Nicola, Macardle, Meredith. 20th Century in Bite-Sized Chunks. Book Sales, 2017-03-15. ISBN 978-0-7858-3510-3.
- ↑ Burbank Public Library offering digital copies of first 'Harry Potter' novel to recognize the book's 20th anniversary // 2018-09-05. Архивиран от оригинала на 9 October 2020. Посетен на 2020-09-03.
- ↑ J.K. Rowling Official Site: Biography // J. K. Rowling, 2007. Архивиран от оригинала на 2009-09-02. Посетен на 2023-07-09.
- ↑ а б "Interview with J.K. Rowling". The Diane Rehm Show.
- ↑ "Harry Potter and Me". BBC Christmas Specials. BBC.
- ↑ J.K. Rowling at the Edinburgh Book Festival // J. K. Rowling Official Site, 15 August 2004. Архивиран от оригинала на 2005-01-07. Посетен на 2023-07-09.
- ↑ "J. K. Rowling Interview". Hot Type. CBC Newsworld.
- ↑ Riccio, Heather. Interview with JK Rowling, Author of Harry Potter // Hilary Magazine, 1995–2009. Архивиран от оригинала на 2009-01-31. Посетен на 2023-07-09.
- ↑ Riccio, Heather. "Interview with JK Rowling, Author of Harry Potter". Hilary Magazine. Archived from the original on 31 January 2009. Retrieved 12 January 2009.
- ↑ Kirk, Connie Ann. Early Career // J.K. Rowling: A Biography. Greenwood Publishing Group, 1 January 2003. ISBN 978-0313322051. с. 62. Посетен на 14 March 2014.
- ↑ Revealed: the eight-year-old girl who saved Harry Potter // The Independent. London, 3 July 2005. Архивиран от оригинала на 6 December 2013.
- ↑ Rowling 'makes £5 every second' // BBC, 3 October 2008. Архивиран от оригинала на 6 October 2008. Посетен на 17 October 2008.
- ↑ Dammann, Guy. Harry Potter breaks 400m in sales // London, Guardian News and Media Limited, 18 June 2008. Архивиран от оригинала на 31 October 2013. Посетен на 17 October 2008.
- ↑ First book in Harry Potter series translated into Scots // 10 November 2017. Архивиран от оригинала на 28 March 2019. Посетен на 28 March 2019.
- ↑ Rowling, J. K. Harrius Potter et Philosophi Lapis. Bloomsbury USA Children's Books, 2003. ISBN 978-1-58234-825-4.
- ↑ Rowling, J. K. [1] Bloomsbury USA Children's Books, 2004. ISBN 978-1-58234-826-1.
- ↑ Brennan, Tad. J. K. Rowling, Harry Potter and the Philosopher's Stone. Translated into Ancient Greek by Andrew Wilson // Bryn Mawr Classical Review. Bryn Mawr College, 7 August 2005. Архивиран от оригинала на 4 August 2009.
- ↑ Nel, Philip (2001). "Reviews of the Novels". J.K. Rowling's Harry Potter novels: a reader's guide. Continuum International. pp. 53–55. ISBN 978-0-8264-5232-0.
- ↑ Cockrell, Amanda. Harry Potter and the Secret Password // The ivory tower and Harry Potter. University of Missouri Press, 2004. ISBN 978-0-8262-1549-9. с. 23–24. Посетен на 15 May 2009.
- ↑ Nel, Philip (2001). "Reviews of the Novels". J.K. Rowling's Harry Potter novels: a reader's guide. Continuum International. pp. 51–52. ISBN 978-0-8264-5232-0.
- ↑ Eccleshare, Julia (2002). "The Publishing of a Phenomenon". A guide to the Harry Potter novels. Continuum International. pp. 7–14. ISBN 978-0-8264-5317-4.
- ↑ Knapp, N.F. (2003). "In Defense of Harry Potter: An Apologia" (PDF). School Libraries Worldwide. International Association of School Librarianship. 9 (1): 78–91. Archived from the original (PDF) on 9 March 2011. Retrieved 14 May 2009.
- ↑ Brown, Stephen (2002). "Marketing for Muggles: The Harry Potter way to higher profits". Business Horizons. 45 (1): 6–14. doi:10.1016/S0007-6813(02)80004-0.
- ↑ J. K. Rowling, Harry Potter and the Philosopher's Stone. Translated into Ancient Greek by Andrew Wilson. London: Bloomsbury Publishing, 2004. Pp. 250. ISBN 0-7475-6897-9.
- ↑ King, Stephen. Wild About Harry // The New York Times. 23 July 2000. Архивиран от оригинала на 9 August 2010. Посетен на 16 May 2009.
- ↑ Gunelius, Susan (2008). Harry Potter: The Story of a Global Business Phenomenon. Palgrave Macmillan. ISBN 978-0-230-59410-4.
- ↑ Smith, Sean (2002). J.K. Rowling: A Biography. Arrow Books. ISBN 978-0-09-944542-5.
- ↑ Harry Potter and the Philosopher's Stone // The Guardian. UK, 16 November 2001. Архивиран от оригинала на 30 September 2013. Посетен на 26 May 2007.
- ↑ Schmitz, Greg Dean. Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001) // Yahoo! Movies. Архивиран от оригинала на 29 May 2007. Посетен на 30 May 2007.