Харлан Елисън
Харлан Джей Елисън (на английски: Harlan Jay Ellison) е американски писател на научна фантастика.
Харлан Елисън Harlan Jay Ellison | |
американски писател | |
Харлан Елисън през 1986 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | атеизъм |
Националност | САЩ |
Учил в | Охайски държавен университет |
Работил | писател |
Литература | |
Псевдоним | Cheech Beldone,[1] Phil Beldone[1] |
Период | 1955– |
Жанрове | научна фантастика, фентъзи |
Награди | Хюго, Небюла |
Семейство | |
Съпруга | Шарлот Б. Стейн (1956–60; развод) Били Джойс Сандърс (1960–63; развод) Лорета (Башам) Патрик (1966; развод) Лори Хоровиц (1976–1977; развод) Сюзан Тот (женени от 1986) |
Деца | няма[2] |
Уебсайт | harlanellison.com |
Харлан Елисън в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеРоден е на 27 май 1934 г. в Кливланд, щат Охайо. На 17-годишна възраст започва редовно да посещава университета в щат Охайо. Година и половина по-късно му се налага да напусне университета поради спор с преподавател, който твърдял, че на Харлан Елисън му липсва талант. Неговият връстник и съсед Робърт Силвърбърг го описва като доста буен младеж с много амбиции и силен стремеж за тяхното постигане.
Първите му произведения са написани още преди университета и са публикувани в периодичните издания за фентъзи и научна фантастика. Неговият първи фантастичен разказ Blind Lightning е публикуван през 1956 г., след като Елисън се премества в Ню Йорк. През следващите две години, до постъпването му в армията, той написва над 150 разказа, между които научнофантастични, еротични и детективски. В няколко от нефантастичните му произведения от този период се описва животът в американския град.
След като напуска армията, издава три романа, в които си проличава постепенната промяна в стила му. Някои от най-популярните му произведения са издадени през следващите 10 години. В тези години негови творби са наградени със 7 „Хюго“, 3 „Небюла“ и други награди за научна фантастика.
Неговите научнофантастични творби се смятат за свързващо звено при развитието на киберпънк движението.
Допълнителна информация
редактиране- „Имам уста, за да крещя, а викът ми е плът печатна машина или арлекин, който не се разкая в самото лице на нощта“: обзорен материал за разказите на Х. Елисън, публикуван на части в електронно списание Starlighter Архив на оригинала от 2007-02-20 в Wayback Machine. – част 1 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., част 2 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., част 3 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., част 4 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., част 5 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., част 6 Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ а б ola2003169635 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Steve Holland. Harlan Ellison obituary // 29 юни 2018 г. Посетен на 3 юли 2018 г.