Отваря главното меню

Харманкьой (дем Корделио-Евосмос)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Харманкьой.

Харманкьой (на гръцки: Ελευθέριο-Κορδελιό, Елевтерио-Корделио, до 1952 Χαρμάνκιοϊ, Харманкьой[1]) е предградие на град Солун, Егейска Македония, Гърция, част от дем Корделио-Евосмос с 21 630 жители (2001).

Харманкьой
Ελευθέριο-Κορδελιό
— град —
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Солун
40.6667° с. ш. 22.9° и. д.
Харманкьой
Централна Македония
40.6667° с. ш. 22.9° и. д.
Харманкьой
Гърция
40.6667° с. ш. 22.9° и. д.
Харманкьой
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Корделио-Евосмос
Географска област Солунско поле
Площ 3,75 km²
Надм. височина 4 m
Население 21 630 души (2001)
Пощенски код 562
Телефонен код 2310-70 до 77

ГеографияРедактиране

Харманкьой е разположен в североизточната част на Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Харманкьой е село, числящо се към Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииОрманкиой като българско село.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се позовава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Харманкьой (Harman-keuy) живеят 180 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Харманкьой (Harmankeui) е показано като село с 32 домакинства и 142 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 260 жители, всички българи християни.[5]

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Харманкьой (Harman-Keuy) има 336 жители българи патриаршисти гъркомани и пет гърци, като в селото работи гръцко училище.[6]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Харманкьой (Χαρμάνκιοϊ) е славяногласно село в Солунската митрополия с 217 жители с гръцко съзнание. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина с 53 ученици (43 мъже и 11 жени) и 2 учители.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Харманкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

Селото попада в Гърция вследствие на Междусъюзническата война в 1913 година. В 1952 година Харманкьой е прекръстено на Елевтерион.

Нео КорделиоРедактиране

В 1924 година в района са заселени гърци бежанци от турския град Корделио, които основават селището Нео Корделио. Според преброяването от 1928 година Нео Корделио е бежанско село със 114 бежански семейства и 465 души.[9] В 1927 - 1928 година в района са заселени и гърци бежанци от българския град Василико. През 60-те години в района се установяват и каракачани, а през 80-те гърци, преселници от Съветския съюз.

В 1982 година Нео Корделио е присъединено към Харманкьой и новият дем е кръстен Елевтерио-Корделио.[10] От 1 януари 2011 година дем Елевтерио-Корделио е обединен с дем Евосмос в дем Корделио-Евосмос по закона Каликратис.[11]

ЛичностиРедактиране

Родени в Харманкьой
  •   Иван Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина[12]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χαρμάνκιοϊ -- Ελευθέριον
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
  7. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725 и 827.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. History of Eleftherio-Kordelio
  11. Ν. 3852/10
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.