Харолд Крото

британски химик

Харолд Уолтър Крото (на английски: Harold Walter Kroto), познат като Хари Крото, е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли за откриването на фулерените. Крото поощрява научното образование и е критик на религиозните вярвания.

Харолд Крото
Harold Kroto
британски химик

Роден
Починал

Образование Шефийлдски университет
Научна дейност
Област химия
Работил в Съсекски университет
Университет на щата Флорида
Известен с бъкминстърфулерен
Награди Нобелова награда за химия (1996)
Медал Копли (2004)
Семейство
Съпруга Маргарет Хенриета Хънтър
Деца 2

Подпис Sir Harold Walter Kroto.png
Уебсайт www.kroto.info
Харолд Крото в Общомедия

Ранни години и образованиеРедактиране

Крото е роден на 7 октомври 1939 г. в Уисбийч, Кеймбриджшър, Великобритания, в семейството на Едит и Хайнц Кротошинер.[1][2] Фамилното му име е със силезийски произход[3] – потеклото на баща му е от Бояново, Полша, а майка му е от Берлин. Двамата бягат във Великобритания от Нацистка Германия през 1930-те години, тъй като баща му е евреин. Хари израства в Болтън, докато британските власти задържат баща му на остров Ман като гражданин на враждебна държава по време на Втората световна война.[4] През 1955 г. баща му съкращава името на семейството на Крото.[1] Крото развива интерес към химията, физиката и математиката в гимназията в Болтън.

След като завършва средното си образование, записва висше в Шефийлдския университет през 1958 г. Там той получава бакалавърска степен по химия през 1961 г. и докторска степен по молекулярна спектроскопия през 1964 г.[1] Първоначално се занимава в областта на органичната химия, но впоследствие се насочва към квантовата химия и астрохимията.[1]

Научна дейностРедактиране

Крото прекарва две години в постдокторантска работа към Националния изследователски съвет в Отава, Канада, работейки допълнително в областта на молекулярната спектроскопия. През 1966 – 1967 г. работи за лабораториите „Бел“ в Ню Джърси.[1] През 1967 г. е назначен за преподавател в Съсекския университет в Англия. Той остава на тази работа до 1985 г., провеждайки изследвания, главно фокусирани върху спектроскопията на новите нестабилни и полустабилни съединения. Тази работа води до развиването на различни полета от химията, включващи въглерод, свързан чрез множество връзки към елементи като сяра, селен и фосфор. Особена важно откритие е създаването на няколко нови фосфорни съединения, които са засечени чрез микровълнова спектроскопия. Те успяват да изградят три връзки между въглеродния и фосфорния атом.[5]

През 1975 г. Крото вече е професор по химия и работи по множество проекти. Занимава се с астрономия, откривайки че въглеродните съединения съществуват в относително големи пропорции в междузвездното пространство и във външните атмосфери на определени звезди – червените гиганти.[6][7]

През 1985 г., на базата на съсекските си изследвания и звездните си открития, лабораторните експерименти, симулиращи химичните реакции в атмосферата на червени гиганти, демонстрират, че стабилни C60 молекули могат да се образуват спонтанно от кондензираща въглеродна пара. Тази молекула е съставен от 12 пентагона и 20 хексагона от въглеродни атоми.[8] Наречена е в чест на архитекта Бъкминстър Фулър (бъкминстърфулерен), който създава подобни геодезични куполи.[9] Откритието е направено заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли и разкрива областта на фулерените като алотропни форми на въглерода. През 1996 г. триото е наградено с Нобелова награда за химия за това си постижение.

В периода 2002 – 2004 г. Крото служи като президент на Кралското химическо общество.[10] През 2003 г. той е един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманисткия манифест.[11] През 2004 г. Крото напуска Съсекския университет и заема позиция в университета на щата Флорида.[12] Там той работи по механизма на образуване и свойствата на наноструктурните системи.[13][14][15]

Личен живот и възгледиРедактиране

Крото е женен за Маргарет Хенриета Хънтър от 1963 г. От нея има две деца. През свободното си време, Крото се наслаждава на филмите, театъра, изкуството и музиката.[16]

Той е горещ атеист[3] и страстен привърженик на Амнести Интернешънъл.[17] Той счита, че религиозните догми карат хората да приемат неетични и нехуманни действия. Смята, че учените носят отговорност да работят за добруването на целия човешки вид.[18]

Крото силно подкрепя увеличаващата се организирана информация онлайн под формата на Гугъл, Ютуб и Уикипедия.[19]

Хари Крото умира на 30 април 2016 г. в Луис, Източен Съсекс, от усложнения след амиотрофична латерална склероза.[20][21]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Sir Harold Kroto – Nobel Autobiography. //
  2. Harold Walter Kroto Biography – life, family, parents, name, wife, school, mother, young, born, college, time, year, Studied Chemistry in College. Notablebiographies.com.
  3. а б Harry Kroto – Autobiography. // The Nobel Foundation. Посетен на 21 август 2011.
  4. „Harold Kroto, Chemist who helped illuminate molecules, dies at 76“], New York Times, 5 May 2016, pg. B14
  5. Simmons, Nigel P. C. и др. The detection of unstable molecules by microwave spectroscopy: phospha-alkenes. // Journal of the Chemical Society, Chemical Communications 0 (13). 1976. DOI:10.1039/C39760000513. с. 513 – 515.
  6. Avery, L. W. и др. Detection of the Heavy Interstellar Molecule Cyanodiacetylene. // The Astrophysical Journal 205. 1976. DOI:10.1086/182117. с. L173.
  7. Harold Kroto: University of Sussex. // University of Sussex. Архивиран от оригинала на 9 март 2016. Посетен на 2 май 2016.
  8. Architects of the Microcosmos. //
  9. C60 – the Celestial Sphere that Fell to Earth. //
  10. RSC Presidents 1980 to Present Day. Rsc.org.
  11. Humanism and Its Aspirations: Notable Signers. // Humanism and Its Aspirations: Humanist Manifesto III, a Successor to the Humanist Manifesto of 1933. American Humanist Association. Посетен на 7 септември 2017.
  12. Sir Harold Kroto FSU Profile. // Архивиран от оригинала на 30 март 2014. Посетен на 29 януари 2006.
  13. Dunk, Paul W. и др. Closed Network Growth of Fullerenes. // Nature Communications 3 (5). 2012. DOI:10.1038/ncomms1853. с. 855.
  14. Boron vapour trail leads to heterofullerenes. //
  15. Dunk, PW и др. Bottom-up formation of endohedral mono-metallofullerenes is directed by charge transfer. // Nature Communications 5. 19 декември 2014. DOI:10.1038/ncomms6844. с. 5844.
  16. Archived copy. // Архивиран от оригинала на 8 октомври 2013. Посетен на 28 май 2014.
  17. Harry W. Kroto quotes. // Посетен на 31 август 2014.
  18. Think About It: Nobel Prize Winner Sir Harold Kroto Throws Down the Gauntlet. // Посетен на 6 септември 2014.
  19. Ray, Barry. FSU professor, Nobel laureate Kroto to lead discussion, 'The GooYouWiki World and the Educational Revolution'. // FSU, 16 октомври 2012. Посетен на 12 май 2016.
  20. Nicholas St. Fluer. Harold Kroto, Nobel Prize Winning Chemist, Is Dead at 76. // The New York Times, 4 май 2016. Посетен на 7 май 2016.
  21. Davis, Nicola. Sir Harry Kroto, Nobel prize-winning chemist, dies at 76. // 2 май 2016. Посетен на 3 май 2016.