Отваря главното меню

Морис Харолд Макмилан (на английски: Maurice Harold Macmillan; 1894 – 1986; от 1984 г. 1-ви граф на Стоктън, на английски: 1st Earl of Stockton) е британски политик-консерватор, 65-и министър-председател на Великобритания от 1957 до 1963 г.

Харолд Макмилан
министър-председател на Великобритания
Мандат 10 януари 1957 г. – 18 октомври 1963 г.
Заместник-министър
1962 – 1963 г. Ричард Бътлър
Монарх Елизабет II
Предшественик Антъни Идън
Наследник Алек Дъглас-Хюм
лидер на Консервативната партия
Мандат 10 януари 1957 г. – 18 октомври 1963 г.
Лични данни
Роден
Починал
Челууд Гейт, Източен Съсекс, Великобритания
Погребан Съсекс
Религия англиканство, Църква на Англия
Съпруга Дороти Макмилан
Деца 4
Полит. партия Консервативна партия
Университет Балиол колидж
Професия издател, политик
Военна служба
Години 1914 – 1920
Преданост Флаг на Великобритания Великобритания
Род войски Flag of the British Army.svg Британска армия
Военно звание капитан
Войсково поделение Гренадирска гвардия
Войни/Битки Първа световна война
Портал Портална икона Биографии
Харолд Макмилан в Общомедия

Макмилан възстановява специалната връзка на Великобритания със САЩ след Суецката криза (в която той има участие) и преначертава световната карта, деколонизирайки Субсахарска Африка. Пренастройвайки отбраната на страната така, че да е в крак с реалността на ядрената епоха, той слага край на задължителната военна служба, подсилва ядрените сили, снабдявайки страната с ракети Поларис и поставя началото на преговорите за ядрено разоръжаване заедно със САЩ и СССР. Разпознавайки опасностите на стратегическата зависимост, той търси нова роля за Великобритания в Европа, но нежеланието му да разкрие американските ядрени тайни на Франция води до френско вето върху кандидатурата на Великобритания за Европейската общност.[3]

Неговата историческа реч „Wind of change“ (Вятърът на промяната) в Кейптаун, се счита за крайъгълен камък в процеса на деколонизация. Той я произнася пред парламента на Южна Африка на 3 февруари 1960 г. Преди това е пропътувал около месец из британските колонии и застъпва позицията, че консервативното правителство възнамерява да даде независимост на много от тези територии. В Африка това се осъществява през 1960-те години.

Макмилан е последният британски премиер, роден по време на управлението на кралица Виктория, последният, служил в Първата световна война, последният, имащ мустаци докато заема длъжността си, и последният, комуто е дадена титлата наследствен пер.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Richard Lamb, The Macmillan Years 1957 – 1963: The Emerging Truth (London: John Murray, 1995), с. 14 – 15.


 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за