Харолд I (около 1016 – 17 март 1040), известен също като Харолд Заешкият крак, е крал на Англия от 1035 до 1040. Прякорът му идва от факта, че може да тича бързо. Прякорът „Harefoot“ присъства като „Harefoh“ или „Harefah“ в дванадесети век в историята на абатството Или, и по според средновековните хронисти означава, че той е добър бегач.[1]

Незаконен син на Кнут Велики и Елфгифу Нортхамптънска, Харолд е избран за регент на Англия след смъртта на баща си в 1035. Той трябва да управлява Англия от името на законния крал, брат му Хардакнут, който е в Дания заради бунт в Норвегия. Въпреки че Харолд иска той да бъде крал, архиепископът на Кентърбъри отказва да го направи. Поддържан от майка си, и граф Леофрик и много други, през 1037 Харолд официално е провъзгласен за крал.

Харолд починал през 1040 г., той управлява само пет години, брат му Хардакнут скоро се завръща и взе кралство мирно.

ИзточнициРедактиране

  1. Lawson, Harold I