Отваря главното меню

Харпун (противокорабна ракета)

AGM/RGM/UGM-84 „Харпун“ (на английски: Harpoon, [hɑːˈpuːn], – Харпун) е американска противокорабна крилата ракета. Една от най-разпространените в света. Разработена е от компанията МакДонал-Дъглас, понастоящем се произвежда от предприятия на корпорацията Boeing.

„Харпун“
AGM/RGM/UGM-84 Harpoon
Harpoon launched by submarine.jpg
Пуск на ПКР „Харпун“ от подводна лодка
Обща информация
Вид Противокорабна крилата ракета
История на производство и служба
Създадена на 1968 г. – 1981 г.
Производител разработена от: McDonnell Douglas;
произвежда се от McDonnell Douglas
и Boeing Defense, Space & Security, Съединени американски щати Съединени американски щати
Производство 1975 г.
На въоръжение 1977 г. - до днес
На служба при Съединени американски щати Съединени американски щати
Съединени американски щати Съединени американски щати
и др.
Бройки в експлоатация ~ 7500 бр.[1]
Габаритни характеристики
Маса 667 кг[2]
Дължина 4,57 м
Диаметър 0,34 м
Технически характеристики
Двигател турбореактивен двигател
Бойна глава сколочно-фугасна
Взривна мощност 225 кг
Брой бойни глави 1
Обсег 120 км
Скорост 0,85 М
Насочване Инерционна,
на финалния учатък радиолокационна, активна
Платформа Надводни кораби; подводни лодки; самолети и др.
„Харпун“
AGM/RGM/UGM-84 Harpoon
в Общомедия

Тази малогабаритна ракета има дозвукова скорост на полета, осколочно-фугасна бойна част с маса 225 кг, максималната далечина на стрелбата зависи от носителя, модификацията на ракетата и целеуказанието и съставлява от 90 до 220 км (280 км на модификацията SLAM, а ред не приети на въоръжение версии на ракетата имат и по-голяма далечина)[3].

Съществува във варианти с:

  • авиационно базиране – AGM-84
  • корабно (брегово) базиране – RGM-84
  • за подводни лодки – UGM-84

Ракетата преминава няколко модернизации.

Стойността на една ракета към 2008 г. съставлява $1,5 млн[4].

Авиационен вариант на ПКР Харпун

ИсторияРедактиране

Още през 1965 г. въоръжените сили на САЩ започват разработката на ракета с радиус действие до 45 км, предназначена за поразяване на изплували подводни лодки. По асоциация с китоловната промишленост, ракетата получава условното название „Harpoon“ („китове“ – сленгово название за изплувалите субмарини). Работите се придвижват сравнително бавно – ВМС на САЩ не вижда особена необходимост от специализираното противокорабно оръжие, считайки, че палубната авиация с тактически ядрени бомби е по-ефективна. Задачите за самоотбраната на корабите се предполага да се решават с помощта на приспособени за стрелба по надводни цели модификации на зенитни ракети.

След потопяването на израелския разрушител „Ейлат“ с ракети П-15 „Термит“ на египетски катери през 1967 г., ВМФ на САЩ, оценявайки потенциала на специализираното противокорабно оръжие, приема решение да преориентира програмата „Харпун“ за борба с надводните кораби. Работите над проекта официално започват през 1968 г. Първоначално, основни носители на новото оръжие трябва да станат патрулните самолети, но в началото на 1970-те е решено да се разшири гамата от възможни носители и да се пускат ракети също от подводни лодки, палубни щурмовици и надводни кораби.

Контракта за разработката на новата ракета получава през юни 1971 г. McDonnell Douglas. Още през октомври 1972 г., на полетни изпитания са представени първите прототипи на ракетата с твърдогоривен ракетен двигател. Към този момент вече става ясно, че оптималното средство за преодоляване на ПВО на кораба на противника се явява полет към целта на свръхмалка височина и новата ракета изначално се проектира под това условие. Тъй като изискванията за далечина на действие към този момент се увеличават почти двойно (до 90 км), фирмата решава да се откаже от изначалния РДТГ и да го замени с по-икономичния турбореактивен.

Производството на предсерийните образци на ракетата, получила обозначението AGM-84/RGM-84/UGM-84 за, съответно, въздушно/надводно/подводно базиране започва през 1975 г. Официално „Харпун“ е приет на въоръжение през 1977 г. в корабния вариант на базиране (RGM-84A). Авиационният вариант AGM-84A е приет за самолетите P-3 през 1979 г., а варианта за подводници – през 1981 г.

КонструкцияРедактиране

Конструктивно ракетата „Харпун“ се състои от четири отсека, в главния или приборния отсек AN/DSQ-44 е разположена апаратурата на системата за насочване, след него следва отсека на бойната част, обозначаем като WAU-3(V)/B, отсека на маршевия двигател – A/B44G-1 – и опашния отсек.

Ракетата има цилиндричен фюзелаж с радиопрозрачен обтекател оживална форма. Четирите Х-образно разположени крила са поставени в средната част на корпуса на ракетата, веднага зад отсека на БЧ (на версията UGM, стартираща от апаратите на подводните лодки, крилата са сгъваеми и се разгъват след старта). Дължината на ракетата съставлява около 4,5 метра за версията с надводно (RGM) и подводно изстрелване (UGM), и по-къса, 3,5 метра – за авиационния вариант на ракетата (AGM), за сметка на премахване от последната на стартовия ускорител.

Като маршев на „Харпуна“ се използва турбореактивен двигател Teledyne CAE J402, разработен специално за тази ракета. Въздухозаборника на двигателя се намира долната част на корпуса на ракетата, между долната двойка крила. Двигателя дава устойчив полет на скорост до 850 км/ч и височина до 900 метров. За изстрелване от подводни лодки или надводни кораби, съответстващите версии на ракетата носят твърдогоривен стартов ускорител, закрепяем в опашната им част.

Ракетата носи проникваща осколочно-фугасна бойна част WDU-18/B с маса 221 кг и дължина 0,9 м.

Насочването на ракетата се осъществява на два стадия. На първия, ракетата следва по зададен курс на свръхмалка височина по посока на целта. В разчетен момент от време, ракетата инициализира активна радиолокационна глава за самонасочване AN/DSQ-28 и започва търсене на цел в сектор 45 градуса от направлението на полета. Максималната далечина на засичане на разрушител, за съвременните ГСН, съставлява, според наличните данни, 40 км, а за катер – до 18 км.

След засичането на целта, ракетата се насочва към нея и изпълнява атаката по два възможни способа: или атакува целта хоризонтално, движейки се паралелно над водата на височина 2 – 4 метра, или прави маневрата „вираж“, издигайки се на височина до 1800 метра и пикира към целта. Вторият способ за атака е разработен за поражение на нискоседящи цели (като изплували подводни лодки) и неголеми маневрени катери.

Пускови установкиРедактиране

Ракетата „Харпун“ може да се изстрелва от различни пускови установки. Специализирани за тази ракета са леките незащитени четворни пускови установки Mk-140 и взривозащитените пускови контейнери Mk-141. Възможно е изстрелване на ракетата от неспециализирани пускови установки: например, от гнездата на контейнерната пускова установка Mk-16 за ПЛУР RUR-5 ASROC. „Харпуните“ също могат да се пускат от релсовата пускова установка Mk-13 и от торпедните апарати на подводните лодки.

„Харпун“ се явява една от малкото съвременни американски ракети, която не е приспособена за пуск от гнездата на установката за вертикален пуск Mk-41. Възможност за създаване на „Харпун“ с вертикално изстрелване е обсъждана от ВМФ на САЩ, но нейната реализация е отложена по финансови причини.

МодификацииРедактиране

  • RGM-84A (UGM-84A, AGM-84A) – изходна версия на ракетата, приета на въоръжение през 1977 г. Има радиус на действие до 140 км и е способна да атакува целта само от пикиране.
    • RTM-84A (UTM-84A, ATM-84A) – учебна (T – training) версия на RGM-84A с инертна бойна част.
  • UGM-84B – вариант на ракетата за подводно изстрелване, разработен специално за Кралския ВМФ на Великобритания. Има малко по-малка височина на полета, отколкото UGM-84A. Също е разработена тренировъчна версия UTM-84B.
  • RGM-84С (UGM-84С, AGM-84С) – модификация на ракетата, появила се през 1982 г. Отличава се от RGM-84A изключително с това, че вместо атака от пикиране изпълнява атаката в режим на плъзгане над гребените на вълните.
  • RGM-84D (UGM-84D, AGM-84D) – модификация на ракетата с увеличен радиус на действие, създадена през 1985 г. Чрез замяна на авиогоривото JP-6 с гориво JP-10 се увеличава далечината на действие до 220 км (за авиационния вариант). Ракетата също има подобрени възможности за противодействие на смущения и два възможни режима на атака: от пикиране, и от хоризонтален полет.
  • AGM-84E SLAM (на английски: Stand-off Land Attack Missile) – виж SLAM. Версия на ракетата за поражение на наземни цели.
  • RGM-84F (AGM-84F) – удължена версия на ракетата, разработваща се в периода 1989 – 1993 г. Има съществено увеличен до 315 км радиус на действие, режим за продължително издирване на целта и възможност за повторен заход в случай на пропуск. Поради увеличените размери не влиза в торпедните апарати, за това няма версия за подводните лодки. Първата ракета от тази серия излита през 1991 г., но независимо от успешните изпитания, проекта е закрит през 1993.
  • RGM-84G (UGM-84G, AGM-84G) – модификация на ракетата тип RGM-84С в частта добавяне на функцията повторен заход към целта в случай на пропуск. Също е подобрена защитеността от въздействията на средствата за електронно противодействие.
  • AGM-84H SLAM-ER (на английски: Stand-off Land Attack Missile – Expanded Response) – усъвършенствана версия на SLAM, ракета за поражение на наземни цели имаща увеличен радиус на действие и нова секция за управление AN/DSQ-61, включваща БЦВМ, инерционна система за навигация и многоканален приемник за спътниковата система NAVSTAR. Разработката започва през 1994 г., началната оперативна готовност е достигната през март 2000 г.
  • RGM-84J (AGM-84J) – планираща се в рамките на програмата „Harpoon-2000“ версия за универсална ракета, способна да поразява и кораби и наземни съоръжения. Ракетата трябва да има инерционна система за навигация окомплектована със системи за корекция по данни от приемник на GPS и радиолокационна релефометрична система за полета на малка височина над сушата. ВМФ на САЩ не се заинтересуват от концепцията, и ракетата не е реализирана.
  • AGM-84K – усъвършенствана версия на AGM-84H SLAM-ER.
  • RGM-84L (AGM-84L) – версия на ракетата RGM-84J с навигация по GPS, разработена за експорт. ВМФ на САЩ изначално не се заинтересуват от проекта, но ред страни, включая Египет, ОАЕ и Тайван купуват тези ПКР. В частност, 20 ракети са придобити от Индия за въоръжение на морската ударна авиация. По-късно, ВМФ на САЩ също купува ограничен брой ракети от този модел[5].
  • RGM-84M (AGM-84M) – версия на ракетата RGM-84L имаща двупосочен канал за предаване на данни и разработвана за ВМФ на САЩ. За сметка на използването на тази система може да се реализират схеми за многовекторна атака, извеждайки ракети към една цел по няколко направления. ВМФ на САЩ планира да закупи 850 модернизационни набора за преправяне на съществуващите ракети в стандарта RGM-84M, но поради значителния ръст на цената на ракетата проекта е закрит през 2011 г. в полза на перспективната ракета с голяма далечина LRASM.
  • RGM-84N (AGM-84N) – също известна като Harpoon Block II+. Най-съвременната версия на ракетата, преминала изпитания през ноември 2015 и планираща се за приемане на въоръжение през 2017[6]. Използва нова система за насочване на маршевия участък, включваща навигация по GPS и интегриран двупосочен канал за връзка със самолета-носител, което позволява да се коригира курса на ракетата, подобрява се селекцията спрямо лъжливи цели (за сметка сравнение на данните от ГСН на ракетата с данните на самолета-носител) и да реализира възможност за едновременна атака на няколко ракети по една цел от различни направления – т.нар. многовекторна атака – с цел да се дезориентира системата за ПВО на целта.

Бойно използванеРедактиране

За първи път ракетите „Харпун“ в бойна обстановка са използвани от иранския флот през 1980 г., по време на ирано-иракската война. В хода на операцията „Моравид“, 28 – 29 ноември 1980 г., ирански ракетни катери успешно потопяват с ракети RGM-84A два иракски ракетни катера от съветския проект 205. Според редица данни, ракетите също са използвани от иранците в хода на т. нар. „танкерна война“ за нападения над неутрални танкери, плаващи през Персийския залив.

През 1986 г., американския ракетен крайцер USS Yorktown (CG-48) от типа „Тикондерога“ и палубни щурмоваци на самолетоносачте изстрелват няколко ракети „Харпун“ по либийски корвети и ракетни катера в залива Сидра. Един либийски корвет и един торпеден катер са потопени с такива ракети.

Най-мащабното сражение с използване на „Харпуни“ е операция „Богомолка“, от 18 април 1988 г. В хода на това сражение между американския и иранския флот ракетите „Харпун“ се изпулват и от двете страни: иранския корвет „Joshan“ пуска ракета по американски кораби, но тя е отклонена с електронни смущения. Американските кораби и самолети изстрелват, общо, две ракети RGM-84 и две ракети AGM-84, три от които попадат в целта. Всички три постигнати в хода на сражението попадения на „Харпуните“ са по иранската фрегата „Саханд“.

Полетно-технически характеристикиРедактиране

Характеристики A/U/RGM-84A и В A/U/RGM-84C и О A/U/RGM-84D2 AGM-84E
Дължина на ракетата с ускорител, м 4,57 5,18 5,23
Диаметър на ракетата, м 0,34
Размах на крилата, м 0,91
Стартова маса, кг 667 742 765
Маса на бойната част, кг 225 235 225
Максимална далечина на полета, км 120 150 280 150
Скорост на полета на маршевия участък, М 0,85
Система за насочване на маршевия участък от полета Инерционна Инерционна с корекция от СНС NAVSTAR
на финалния участък от полета Активна-радиолокационна Топлинна, с телеуправление

АРГСН DSQ-28 За защита от средствата за радиоелектронно заглушаване стойностите на честотите се меня на случаен принцип (ППРЧ псевдослучайна промяна на работната честота). Обзора на пространството се осъществява с помощта на фазирана антенна решетка с дискова форма, с диапазон 15,3 – 17,2 GHz (маса 34 кг, импулсна мощност 35 кВт). Далечина на откриване 40 км.

МодернизацияРедактиране

  • Harpoon block III – контракта на стойност 73,7 млн. долара за разработка на модернизирания „Харпун“ е получен от компанията Boeing в началото на 2008 г. Програмата за модернизация ще обхване 800 ракети с наземно и въздушно базиране и 50 ракети с корабно базиране. В процеса на модернизацията на борда на ракетата ще бъде поставена апаратура за предаване на данни, която ще позволи да се получи по-голям контрол над ракетата след нейния старт. Планира се, че етапите за изработка на системните изисквания и защитата на ескизния проект за „Харпуна“ от новата модификация ще бъдат изпълнени през 2008 г., а началната оперативна готовност на Harpoon block 3 ще е достигнат през 2011 г. (за наземния и авиационния вариант)[7].

На въоръжениеРедактиране

  Австралия
  Белгия
  Бразилия
  Великобритания
  Германия
  Гърция
  Дания
  Египет
  Израел
  Индия
  Испания
  Канада
  Малайзия
  Нидерландия
  Обединени арабски емирства
  Пакистан
  Полша
  Португалия
  Саудитска Арабия
  Сингапур
  Тайланд
  Тайван – 60[8]
  • Военновъздушни сили на Тайван
  • Военноморски сили на Тайван
  Турция
  Съединени американски щати
  Чили
  Южна Корея
  Япония

АналозиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Gady, Franz-Stefan. Who Will Supply the US Navy's Next Anti-Ship Missile?. // Thediplomat.com. 20 април 2015. Посетен на 12 март 2016.
  2. Характеристиките изведени по-долу са за модификацията A/U/RGM-84A
  3. Andreas Parsch. Boeing (McDonnell Douglas) AGM/RGM/UGM-84 Harpoon. // Сайт Designation-Systems.net, 2004. Архивиран от оригинала на 20 февруари 2012. Посетен на 16 март 2011. (на английски)
  4. США возобновят поставки оружия Тайваню lenta.ru, 28.08.2008
  5. Архивированная копия. // Архивиран от оригинала на 4 февруари 2016. Посетен на 12 март 2016.
  6. U.S. Navy Completes Flight Test of New Network-Enabled AGM-84N Harpoon Block II+ Missile
  7. Boeing Awarded Contract for Next-Generation Harpoon Block III Missile. // Оф. сайт Boeing, 31 януари 2008. Архивиран от оригинала на 3 юни 2012. Посетен на 17 февруари 2012. (на английски)
  8. Lenta.ru: Оружие: ВМС Тайваня вооружат подлодки крылатыми ракетами

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гарпун (противокорабельная ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.