Хасан Баба джамия (на македонска литературна норма: Хасан Баба џамија; на турски: Hasan Baba Cami, Hasan Baba-Başı kesik tekiye cami) е мюсюлмански храм от XVII век, намиращ се в град Битоля, Северна Македония.[1][2][3]

Хасан Баба джамия
Hasan Baba Cami
Хасан Баба джамия
Хасан Баба джамия
Карта
Вид на храмаджамия
Страна Северна Македония
Населено мястоБитоля
Религиясунитски ислям
МюфтийствоБитолско
Изграждане1628-1640 година
Статутдействащ храм
Състояниереставрирана

Местоположение редактиране

Джамията е разположена в западната част на града, на улиците „Цар Самуил“ и „Георги Стерьовски“, на десния бряг на Драгор, в махала, в която в XIX век се заселват много мюсюлмански бежанци и получава името Маджар маале.[1]

История редактиране

Джамията е построена в 1037 – 1049 от хиджра (1628- 1640 от Христа) при султан Мурад IV (1623 - 1640). Джамията е свързана с легендарния Хасан Баба Кешфи ефенди или Хасан Баба-Башъ кесик, тоест Хасан Баба Обезглавени - ученик на местния дервиш Джигер Баба, който приема мъченическа смърт с обезглавяване вместо учителя си. Хасан Баба, носейки главата си, пристига на мястото, където по-късно при Мурад IV е построено тюрбето му, накшбандийско теке и джамията.[1] В 1883 година храмът е обновен от Фазли паша, командир на Трета армия в Битоля.[1]

Архитектура редактиране

Джамията е малка, с хармонични пропорции. Семплият ѝ вид отговаря на традициите на ордена накшбандия. Портикът е добавен по-късно. Куполът е осмоъгълен върху осмоъгълен барабан без прозорци. Покритието е с керемиди. Молитвеното пространство е квадратно с основа 6 m. Стените са дебели 0,9 m. Изградена е от ломен камък с хоросан за спойка. На всяка страна има по два сводести прозореца и един малък отгоре. Фасадата е украсена с триредов назъбен корниз.[4]

В интериора тромпите и нишата на михраба са профилирани.[4]

Солидното многоъгълно минаре е в селджукски стил. Входът му е през трема. Сходна като архитектура е Ходжа Ядигар джамия в Иньоню от 776 (1374) година.[4]

В двора на джамията има гробище с красиви барокови надгробни камъни от XIX век.[4]

Бележки редактиране

  1. а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 291. Посетен на 19 ноември 2017.
  2. Хасан Баба џамија // Bitola.info. Посетен на 27 септември 2020 г.
  3. Хасан баба џамија // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 292. Посетен на 19 ноември 2017.