Хасан Мурселов Исаев е български състезател по свободна борба от турски произход.

Хасан Исаев
български борец
Роден
9 ноември 1952 г. (71 г.)
Медали
Световно първенство по борба
Сребърен медал Техеран 1973 борба (до 48 кг.)
Златен медал Истанбул 1974 борба (до 48 кг.)
Златен медал Минск 1975 борба (до 48 кг.)
Олимпийски игри
Златен медал Монреал 1976 борба свободен стил

Биография редактиране

Роден е на 9 ноември 1952 г. в с. Бисерци, община Кубрат, област Разград. Започва да тренира борба на десет годишна възраст при самоукия треньор Байрям Велиев, а по-късно при Юмер Фикриев. Състезава се за СК „Лудогорец“ (Разград).

През 1964 г. за първи път участва на състезание – става окръжен шампион на Разград. По онова време 12-годишното момче тежи едва 18 килограма, но преборва всички противници, които били тежки 30 кг. Следващата година Исаев става републикански шампион. Привлечен е в националния отбор от Райко Алексиев

Той стига нужните за категорията му 48 кг. едва през 1970 г., когато на 18 години става европейски първенец за юноши в Швеция.

През 1972 г. Исаев става европейски шампион при младежите, а през 1973 г. в Лозана при мъжете.

Най – големият му успех е олимпийското злато на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г. в категория до 48 кг. в свободния стил. Двукратен световен шампион в Истанбул 1974 и в Минск 1975.

Сребърен медалист е от световното в Техеран през 1973 г. Два пъти е печелил Европейски първенства по борба по веднъж в Лозана през 1973 и веднъж в Лудвигсхафен през 1975.

Носител е на златния пояс Дан Колов през 1973 г.

Начинът, по който печели олимпийското злато в Монреал през 1976 г. е достоен за преклонение. Печели я с подут лакет.

Многобройните контузии го отказват от борбата през 1979 г. След приключване на спортната си кариера работи като треньор в СК „Лудогорец“ (Разград).

Неговите състезатели спечелват над 70 медала. Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за извънредно големите му заслуги за развитието на спорта и по повод 50 години от рождението му“.[1]

Източници редактиране

  1. novinar.bg // Архивиран от оригинала на 2013-12-19. Посетен на 2012-08-14.