Хвостохранилища в България

Хвостохранилищата в България са съоръжения, използвани за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата.

Хвостохранилище „Бенковски-2“, април 2021 г.

Те са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация (запълване) и частично рекултивирани.

Действащи хвостохранилищаРедактиране

Име Координати
„Бенковски 2“, „Елаците Мед“[1] 42°38′13.72″ с. ш. 24°02′09.38″ и. д. / 42.637147° с. ш. 24.03594° и. д.
„Ветово“, „Каолин“ АД[2] 43°40′18.36″ с. ш. 26°15′00.56″ и. д. / 43.671767° с. ш. 26.250157° и. д.
„Ерма река“, „Минстрой Холдинг“[3] 41°25′07.69″ с. ш. 25°01′30.26″ и. д. / 41.418803° с. ш. 25.025074° и. д.
„Калкас“, „ТЕЦ Перник“[3] 42°35′16.8″ с. ш. 23°04′17″ и. д. / 42.588° с. ш. 23.071389° и. д.
„Калето“[4] 42°39′41.22″ с. ш. 24°10′26.08″ и. д. / 42.661452° с. ш. 24.173913° и. д.
„Каолиново“, „Каолин“ АД[5] 43°37′36.43″ с. ш. 27°05′32.07″ и. д. / 43.626788° с. ш. 27.092242° и. д.
„Кърджали 2“, „Горубсо Кърджали“[6] 41°51′27.96″ с. ш. 25°24′09.47″ и. д. / 41.857767° с. ш. 25.402633° и. д.
„Лъки 2“, „Елаците Мед“[7] 41°51′26.85″ с. ш. 24°50′06.18″ и. д. / 41.85746° с. ш. 24.83505° и. д.
„Люляковица“, „Асарел Медет“[8] 42°32′55.83″ с. ш. 24°05′52.78″ и. д. / 42.548844° с. ш. 24.097996° и. д.
„Одърци“, „Евроманган“[9] 43°26′27.18″ с. ш. 27°57′01.01″ и. д. / 43.440884° с. ш. 27.950281° и. д.
„Пирдоп“, „Арубис България“[10] 42°43′28.96″ с. ш. 24°10′19.52″ и. д. / 42.724712° с. ш. 24.17209° и. д.
„Рудозем 2“, „Горубсо РОФ“[11] 41°30′18.84″ с. ш. 24°50′39.37″ и. д. / 41.505235° с. ш. 24.844272° и. д.
„Сеново“, „Каолин“ АД[12] 43°40′02.49″ с. ш. 26°22′28.13″ и. д. / 43.667359° с. ш. 26.374483° и. д.
„Хемус М“
„Челопеч“, „Челопеч Майнинг“, собственост на „Дънди Прешъс Металс“[13] 42°40′06.44″ с. ш. 24°04′58.09″ и. д. / 42.668458° с. ш. 24.082804° и. д.

Нерекултивирани хвостохранилищаРедактиране

Име Координати
„Бенковски 1“, „Елаците Мед“[14] 42°39′13.05″ с. ш. 24°01′29.21″ и. д. / 42.653625° с. ш. 24.024782° и. д.
„Бухово“, старо ураново хвостохранилище[15] 42°45′19.76″ с. ш. 23°34′54.74″ и. д. / 42.755489° с. ш. 23.581874° и. д.
„Гюешево 1“[16] 42°14′08.74″ с. ш. 22°28′09.26″ и. д. / 42.235762° с. ш. 22.46924° и. д.
„Гюешево 2“[17] 42°14′50.92″ с. ш. 22°28′27.95″ и. д. / 42.247478° с. ш. 22.474433° и. д.
„Гюешево 3“
Депо за металургична шлака „Кремиковци“[18] 42°44′37.27″ с. ш. 23°34′08.63″ и. д. / 42.743687° с. ш. 23.569064° и. д.
„Лъки 1“, „Елаците Мед“
„Медет“, „МБС“, най-голямото хвостохранилище на Балканите[19] 42°37′09.73″ с. ш. 24°10′38.13″ и. д. / 42.61937° с. ш. 24.17726° и. д.
„Осогово“, „МОК Осогово“[20] 42°15′58.15″ с. ш. 22°27′51.57″ и. д. / 42.266155° с. ш. 22.464327° и. д.

Рекултивирани хвостохранилищаРедактиране

Име Координати
„Елешница“[21] 41°50′48.83″ с. ш. 23°38′11.65″ и. д. / 41.846899° с. ш. 23.63657° и. д.

Други хвостохранилищаРедактиране

Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.

ИнцидентиРедактиране

На 1 май 1966 г. в 11.25 ч. над 500 000 куб. метра маса от вода, кал, камъни и дървета с отровни утайки от тежки метали, цианиди скъсва дигата на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“[22] и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата, заливат югозападните квартали и центъра на Враца.

Това е сред най-зловещите трагедии в най-новата история на страната. Официално са обявени 107 жертви, но според неофициални оценки те са над 500 души.[23][24][25]

ИзточнициРедактиране