Хвърлянето на диск е лекоатлетическа дисциплина, при която атлетът хвърля тежък диск, стремейки се да го изхвърли на най-голямо разстояние. Това е древен спорт, засвидетелстван още от статуята на Мирон Дискохвъргач, датираща от 5 век пр.н.е. Макар да не е част от модерния петобой, той е част от древногръцкия петобой[1] и част от модерния десетобой.

Хвърляне на диск
Хвърляне на диск в Общомедия
Олимпийският шампион по хвърляне на диск Роберт Хартинг от Германия, 2012 г.
Съвременно копие на Дискохвъргач от Мирон в Копенхаген, Дания
Плакат за Летните олимпийски игри през 1920 г.
Робърт Гарет – златен медалист при хвърлянето на диск и тласкането на гюле на Летните олимпийски игри през 1896 г.

При мъжете дискът тежи 2 kg и има диаметър 219 – 221 mm. При жените дискът тежи 1 kg и има диаметър 180 – 182 mm. При юношите теглото е по-малко. Основната част на диска е метална, докато ръбовете му са от пластмаса, дърво, фибростъкло или полимер, подсилен с въглеродни влакна.

Преди хвърлянето състезателят застава в окръжност с диаметър 2,5 m. Атлетът стои с гръб към посоката на мятането на диска. След това се завърта 1,5 оборота, набирайки инерция и хвърляйки диска. Целта е дискът да попадне в сектор, който е образуван от 34,92° ъгъл спрямо дъгата на кръглата площадка. Няма точно определено правило за това как трябва да се изхвърли диска, но е необходим добър баланс при завъртането, с цел да се придаде точен ъгъл на диска, който би му позволил да отиде възможно най-далече. Площадката е оградена с мрежа до зоната, в която диска може да падне, като това се прави основно поради съображения за безопасност на зрителите. Обикновено се правят между 3 и 6 опита, а най-добрият резултат от тях се взема в класирането.

Точно преди изхвърлянето на диска, атлетът го завърта с палец, като по този начин му придава по-голяма аеродинамичност и по-дълъг полет. Техниката на хвърляне е сложна за овладяване и отнема години усъвършенстване.

Хвърлянето на диск е част от първоначалните древни олимпийски игри в Древна Гърция. Спортът е възроден отново в Магдебург, Германия, от Кристиан Георг Колрауш и студентите му през 1870-те години. Организираните състезания за мъже продължават към края на 19 век и стават част от съвременните Летни олимпийски игри през 1896 г. Изображения на дискохвъргачи фигурират на видни места в рекламите за ранните съвременни олимпийски игри. В днешно време хвърлянето на диск е рутинна част от леката атлетика. Състезанията за жени започват в началото на XX век.

Най-добри атлети

редактиране
Ранг Разстояние Атлет Дата Място Изт.
1 74,08 m   Юрген Шулт 6 юни 1986 г. Нойбранденбург
2 73,88 m   Виргилиюс Алекна 3 август 2000 г. Каунас
3 73,38 m   Герд Кантер 4 септември 2006 г. Хелсингбори
4 71,86 m   Юрий Думчев 29 май 1983 г. Москва
  Даниел Стол 29 юни 2019 г. Ботнарид [4]
6 71,84 m   Пьотър Малаховски 8 юни 2013 г. Хенгело
7 71,70 m   Роберт Фазекас 14 юли 2002 г. Сомбатхей
8 71,50 m   Ларс Ридел 3 май 1997 г. Висбаден
9 71,32 m   Бен Плъкнет 4 юни 1983 г. Юджийн
10 71,26 m   Джон Пауъл 9 юни 1984 г. Сан Хосе
71,26 m   Рики Брух 15 ноември 1984 г. Малмьо
71,26 m   Имрих Бугар 25 май 1985 г. Сан Хосе
13 71,18 m   Арт Бърнс 19 юли 1983 г. Сан Хосе
14 71,16 m   Волфганг Шмид 9 август 1978 г. Берлин
15 71,14 m   Антъни Уошингтън 22 май 1996 г. Салинас
16 71,06 m   Луис Делис 21 май 1983 г. Хавана
17 70,98 m   Мак Уилкинс 9 юли 1980 г. Хелзинки
18 70,82 m   Александър Тамерт 15 април 2006 г. Дентън
19 70,78 m   Федрик Дакрес 16 юни 2019 г. Рабат [5]
20 70,66 m   Роберт Хартиг 22 май 2012 г. Турнов
21 70,54 m   Дмитрий Шевченко 7 май 2002 г. Краснодар
22 70,38 m   Джей Силвестър 16 май 1971 г. Ланкастър
23 70,32 m   Франц Кругер 26 май 2002 г. Салон дьо Прованс
24 70,06 m   Ромас Убартас 8 май 1988 г. Смалининкай
25 70,00 m   Хуан Мартинес 21 май 1983 г. Хавана
Ранг Разстояние Атлет Дата Място Изт.
1 76,80 m   Габриеле Райнш 9 юли 1988 г. Нойбранденбург
2 74,56 m   Зденка Шилхава 26 август 1984 г. Нитра
74,56 m   Илке Вилуда 23 юли 1989 г. Нойбранденбург
4 74,08 m   Диана Гански 20 юни 1987 г. Карлмарксщат
5 73,84 m   Даниела Костиан 30 април 1988 г. Букурещ
6 73,36 m   Ирина Мешински 17 август 1984 г. Прага
7 73,28 m   Галина Савинкова 8 септември 1984 г. Донецк
8 73,22 m   Цветанка Христова 19 април 1987 г. Казанлък
9 73,10 m   Гизела Байер 20 юли 1984 г. Берлин
10 72,92 m   Мартина Хелман 20 август 1987 г. Потсдам
11 72,14 m   Галина Мурашова 17 август 1984 г. Прага
12 71,80 m   Мария Вергова-Петкова 13 юли 1980 г. София
13 71,68 m   Сяо Янлин 14 март 1992 г. Пекин
14 71,58 m   Елина Зверева 12 юни 1988 г. Ленинград
15 71,50 m   Евелин Ял 10 май 1980 г. Потсдам
16 71,41 m   Сандра Перкович 18 юли 2017 г. Белинцона [8]
17 71,30 m   Лариса Короткевич 29 май 1992 г. Сочи
18 71,22 m   Риа Сталман 15 юли 1984 г. Уолнът
19 70,88 m   Хилда Рамос 8 май 1992 г. Хавана
20 70,80 m   Лариса Михалченко 18 юни 1988 г. Харков
21 70,68 m   Марица Мартен 18 юли 1992 г. Севиля
22 70,65 m   Дения Кабалеро 20 юни 2015 г. Билбао [9]
23 70,50 m   Фаина Мелник 24 април 1976 г. Сочи
24 70,34 m   Силвия Мадецки 16 май 1988 г. Атина
25 70,02 m   Наталия Садова 23 юни 1999 г. Солун

Източници

редактиране
  1. Sports – List of Summer and Winter Olympic Sports // 14 януари 2018.
  2. Discus Throw – men – senior – outdoor. IAAF.
  3. All-time men's best Discus Throw // alltime-athletics.com, 21 юли 2019. Посетен на 28 юли 2019.
  4. Stahl goes to equal fourth on the world all-time discus list with 71.86m // European Athletics, 29 юни 2019. Посетен на 20 юли 2019.
  5. Discus Throw Results // sportresult.com. 16 юни 2019. Архивиран от оригинала на 2019-06-23. Посетен на 23 юни 2019.
  6. Discus Throw – women – senior – outdoor. IAAF.
  7. All-time women's best Discus Throw // alltime-athletics.com, 23 юни 2019. Посетен на 28 юли 2019.
  8. Diego Sampaolo. Perkovic throws 71.41m in Bellinzona, world’s best discus mark since 1992 // IAAF, 19 юли 2017. Посетен на 19 юли 2017.
  9. Denia Caballero sets Discus world lead of 70.65, Pichardo debuts in long jump // watchathletics.com, 21 June 2015. Посетен на 21 June 2015.