Хебридски острови

Хебридските острови (на английски: Hebrides; на шотландски келтски: Innse Gall) са архипелаг на Шотландия, Обединеното кралство.

Хебридски острови
Hebrides
Innse Gall
Leaving Lochmaddy - geograph.org.uk - 929584.jpg
Изглед от Хебридските острови.
Hebridesmap.png
Страна Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Адм. единица Шотландия
Акватория Атлантически океан
Площ 7285 km²
Население 53 128 души (2011)
7,29 души/km²
Най-висока точка 1009 m н.в.
United Kingdom relief location map.jpg
57.8333° с. ш. -7° и. д.
Местоположение във Великобритания
Хебридски острови в Общомедия

Намират се на запад от брега на Шотландия в Атлантическия океан. Имат площ от около 7200 km2. Населението им е 53 128 жители към 2011 г., като 51 от островите са населени. Средната температура е 6 °C, а през лятото е 14 °C.

Разделят се на две групи – Вътрешните Хебриди на изток и Външните Хебриди на запад. Двете групи са отделени една от друга чрез канали, наричани колективно Минч. Хебридите включват над 40 острова и голямо количество голи скали. Само някои от тях са обитаеми. През 20 век се наблюдава значително обезлюдяване, особено на Външните Хебриди, поради липсата на икономически възможности. Главни острови от Външните Хебриди са: Люис и Харис, Норт Уист, Бенбенкула, Саут Уист и Бара. Сейнт Килда е разположен на около 65 km северозападно от главната островна верига. Основни острови Вътрешните Хебриди са: Скай, Смол Айлс, Тайри, Мъл, Колонсей, Джура, Ислей и Кол.[1]

Хебридите са известни със своите уникални релефни форми. Възвишенията Куилин на остров Скай достигат надморска височина 1009 метра и са сред по-зрелищните планински масиви във Великобритания. Малкият остров Ръм е превърнат в Изследователски център за опазване на природата през 1957 г., специализирайки в изучаването на местната геология, [[флора и фауна. Животинският свят на островите е особено богат и включва елени, кози, добитък, понита и други.[1][2]

Келтското население на Хебридите страда от викингските набези през 8 век и до 1266 г. е подчинено на викингите. Сливането на келтите и викингите води до период на относително високо културно и материално благоденствие през 11 – 12 век. Краят на войните и повишеното отглеждане на картофи за храна изиграват ключова роля в последвалия прираст на населението. Скоро, обаче, то достига горната граница на икономиката чрез средства за препитание. Следва период на социални размирици и към 19 век емиграцията от Хебридите към Австралия и Канада вече е рутина. Идването на овцевъди на островите от континенталната част на Шотландия (които плащат високи наеми за пасищата си) води до изгонването на голяма част от селячеството, което се презаселва по бреговете, живеейки чрез малкото си обработваеми земи и риболов. През 19 и 20 век Великобритания започва да играе все по-голяма роля в администрацията на островите.[1]

В днешно време, икономиката на островите се основава на земеделие, риболов и тъкачество. Тучни поляни по западните брегове на някои от островите са сред най-плодородните земеделски площи на Хебридите, особено когато се наторят с водорасли (широко разпространена местна практика). Отглежда се и добитък, главно за млекопроизводство. Тъкачеството и риболовът (най-вече на херинга) се практикуват главно по скалистите и неплодородни източни брегове на островите. Производството на вълнени тъкани е древен занаят на Хебридите. През последните години се развива туризма.[1][3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Hebrides. // Encyclopædia Britannica, 19 юли 2019. Посетен на 31 август 2020.
  2. The Hebrides: Scotland's magical western islands. // Lonely Planet, 20 май 2014. Посетен на 31 август 2020.
  3. Словарь современных географических названий / Рус. геогр. о-во. Моск. центр; Под общ. ред. акад. В. М. Котлякова.. Екатеринбург: У-Фактория, Институт географии РАН, 2006.