Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност [1]. Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.

Хедонизмът е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това е аскетизма. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му.

Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип от Кирена (ІV век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур и неговите последователи – епикурейците.

Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и в чувството за свобода.

Класически школи в Античността:

  1. Киренска школа
  2. Епикурейство

Източници редактиране

  1. Andrew Moore, Hedonism, Stanford Encyclopedia of Philosophy, April 20, 2004.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hedonism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​