Хек карта
Хек карта е дизайн за игри на дъска, обикновено използван за военни игри. Картата е разделена на еднакви хексагони (шестоъгълници).
Предимства и недостатъциРедактиране
Основно предимство пред традиционната квадратна карта е, че разстоянието между центъра на всяко поле и центъра на кое да е от шестте съседни полета се запазва едно и също. В сравнение, разстоянието от центъра на квадратно поле до центъра на кое да е от четирите диагонални полета, споделящи общ ъгъл, е по-голямо от това на четирите полета, споделящи страна. Постоянното разстояние на хек картата е желателно за игри, в които измерването на движение е фактор. Друго предимство е, че съседните полета винаги споделят страна, а няма две полета с контакт само в една точка.
Един от недостатъците на хек картата е, че има съседни полета само в шест посоки, за разлика от осемте в стандартната квадратна карта. Обикновено полетата формират непрекъснат път, "горе" и "долу" или "север" и "юг", в този случаи другите четири съседни полета лежат на "северозапад", "североизток", "югозапад" и "югоизток". В резултат, няма съседни полета на "изток" и "запад", което прави придвижването в права линия, в тези посоки, по-сложно от това на квадратна карта. Пътя в тези посоки криволичи, тъй като е невъзможно да се придвижиш напред, без да се върнеш малко назад в другата посока.
Игри традиционно използващи, четири главни посоки или по друг начин отговарящи на квадратната мрежа, могат да се пригодят към шестоъгълна мрежа по различни начини. Пример е хексагоналния шах.
ПриложениеРедактиране
Използва се в различни игри, включително и компютърни игри, като например: Heroes of Might and Magic III, Age of Wonders, Panzer General II, The Battle for Wesnoth, Civilization V и други.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hex map“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |