Хелмут Кол

германски политик

Хелмут Йозеф Михаел Кол (на немски: Helmut Josef Michael Kohl) е германски консервативен политик от Християндемократическия съюз (ХДС).

Хелмут Кол
Helmut Kohl
германски политик
Хелмут Кол през 1997 г.
Хелмут Кол през 1997 г.

Роден
Починал
Лудвигсхафен, Германия
Погребан Шпайер, Германия

Религия католицизъм
Образование Гьоте университет Франкфурт на Майн
Хайделбергски университет
Политика
Партия Християндемократически съюз
Канцлер на Германия
1 октомври 1982 – 27 октомври 1998
Отличия Орден за заслуги пред Федерална република Германия
Семейство
Съпруга Ханелоре Ренер (1960–2001)
Майке Рихтер (2008–2017)
Деца 2

Подпис Helmut Kohl Signature.svg
Уебсайт
Хелмут Кол в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден е в семейството на Ханс Кол, който е държавен служител. Хелмут Кол е третото дете в силно религиозно католическо семейство. По-големият му брат загива по време на Втората световна война. Кол завършва гимназията „Макс Планк“. През 1950 г. се установява във Франкфурт на Майн, където следва право. През 1951 г. се прехвърля в университета в Хайделберг, където продължава обучението си по история и политически науки.

Научна дейностРедактиране

През 1956 г. Хелмут Кол става асистент на Алфред Вебер. Две години по-късно става доктор по философия, след защитата на дисертацията си на тема „Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година“. За определен период от време е професор в Хайделбергския университет.

Политическа дейностРедактиране

През 1960 г. Хелмут Кол е избран за водач на ХДС и заема този пост до 1969 г. От 19 май 1969 г. е министър-председател, а през 1971 г. се кандидатира за канцлер, но не е избран. От 1966 до 1973 г. е член на федералния съвет на партията. Едва през 1982 г. става канцлер на Западна Германия – от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998. Председател е на ХДС от 1973 до 1998 г.

16-те години на власт като федерален канцлер на Германия са най-продължителните от времето на Ото фон Бисмарк. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно Германия под негово ръководство подписва Маастрихтския договор. По време на неговото управление най-силно се набляга на икономиката и на международната политика на Германия. По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото.

ПризнаниеРедактиране

През 1988 г. заедно с президента на Франция Франсоа Митеран Хелмут Кол получава международната награда „Карл Велики“. През 1998 г. Кол е обявен от европейските държавни глави за „Почетен гражданин на Европа“ за приноса му към обединяването и сътрудничеството между европейските държави. Той е първият човек след Жан Моне, получил това отличие.

БиблиографияРедактиране

  • Die politische Entwicklung in der Pfalz und das Wiedererstehen der Parteien nach 1945. Dissertation, Universität Heidelberg 1958.
  • Hausputz hinter den Fassaden. Praktikable Reformen in Deutschland. Fromm, Osnabrück 1971, ISBN 3-7729-5015-9.
  • Zwischen Ideologie und Pragmatismus. Aspekte und Ansichten zu Grundfragen der Politik. Verlag Bonn Aktuell, Stuttgart 1973, ISBN 3-87959-014-1.
  • (Hrsg.): Konrad Adenauer 1876/1976. Belser, Stuttgart 1976, ISBN 3-7630-1163-3.
  • (Hrsg.): Der neue Realismus. Außenpolitik nach Iran und Afghanistan. Erb, Düsseldorf 1980, ISBN 3-88458-017-5.
  • (Hrsg.): Die CDU. Porträt einer Volkspartei. Rüber, Schwieberdingen 1981, ISBN 3-922622-02-X.
  • Der Weg zur Wende. Von der Wohlfahrtsgesellschaft zur Leistungsgemeinschaft. Herausgegeben von Dietrich Heissler. Husum-Druck- und Verlags-Gesellschaft, Husum 1983, ISBN 3-88042-190-0.
  • Deutschlands Zukunft in Europa. Reden und Beiträge des Bundeskanzlers. Herausgegeben von Heinrich Seewald. Busse Seewald, Herford 1990, ISBN 3-512-00979-4.
  • Die deutsche Einheit. Reden und Gespräche. Mit einem Vorwort von Michail Gorbatschow. Lübbe, Bergisch Gladbach 1992, ISBN 3-7857-0665-0.
  • Der Kurs der CDU. Reden und Beiträge des Bundesvorsitzenden 1973–1993. Hrsg. von Peter Hintze und Gerd Langguth. DVA, Stuttgart 1993, ISBN 3-421-06659-0.
  • „Ich wollte Deutschlands Einheit.“ Dargestellt von Kai Diekmann und Ralf Georg Reuth. Propyläen, Berlin 1996, ISBN 3-549-05597-8; Ullstein, Berlin 2010, ISBN 978-3-548-37349-2.
  • Mein Tagebuch 1998–2000. Droemer Knaur, München 2000, ISBN 3-426-27241-5.
  • Erinnerungen. 1930–1982. Droemer Knaur, München 2004, ISBN 3-426-27218-0.
  • Erinnerungen. 1982–1990. Droemer Knaur, München 2005, ISBN 3-426-27320-9.
  • Erinnerungen. 1990–1994. Droemer Knaur, München 2007, ISBN 978-3-426-27408-8.
  • Vom Mauerfall zur Wiedervereinigung. Meine Erinnerungen. Knaur-Taschenbuch-Verlag, München 2009, ISBN 978-3-426-78336-8. Droemer Knaur, München 2014, ISBN 978-3-426-27655-6.
  • Berichte zur Lage 1989–1998. Der Kanzler und Parteivorsitzende im Bundesvorstand der CDU Deutschlands. Bearbeitet von Günter Buchstab und Hans-Otto Kleinmann, Droste Verlag, Düsseldorf 2012, ISBN 978-3-7700-1915-1.
  • Aus Sorge um Europa: Ein Appell. Droemer Knaur, München 2014, ISBN 978-3-426-27663-1.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране


Хелмут Шмит Бундесканцлер (1 октомври 1982 – 27 октомври 1998) Герхард Шрьодер