Хенриета Аделхайд Савойска

принцеса на Савоя и курфюрстиня-консорт на Бавария

Хенриета Аделхайд Савойска (на италиански: Enrichetta Adelaide di Savoia, на немски: Henriette Adelheid Maria von Savoyen; * 6 ноември 1636, замък „Валентино“, Торино, Савойско херцогство; † 13 юни 1676, Мюнхен, Курфюрство Бавария) е принцеса на Савоя и чрез женитба курфюрстиня на Бавария.

Хенриета Аделхайд Савойска
курфюрстиня на Бавария
портрет на Хенриета Аделхайд от ок. 1665 г.
портрет на Хенриета Аделхайд от ок. 1665 г.
Родена
Починала
13 юни 1676 г. (39 г.)
ПогребанаТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Религиякатолицизъм
Управление
Период27 септември 1653 – 13 юни 1676
ПредшественикМария Анна Австрийска
НаследникМария Антония Австрийска
Други титлипринцеса на Савоя
Coat of arms of Princess Henriette Adelaide of Savoy as Electress of Bavaria.png
Семейство
РодВителсбахи
БащаВиктор Амадей I Савойски
МайкаКристин Мари
Братя/сестриМаргарета Виоланта Савойска
Лудовика Кристина Савойска
Карл-Емануил II
Франц Хиацинт
СъпругФердинанд Мария (1652)
ДецаМария Анна Виктория Баварска
Максимилиан II Емануел
Йозеф Клеменс от Бавария
Виоланта Беатрикс Баварска
Хенриета Аделхайд Савойска в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Дъщеря е на херцог Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587, Торино, Савойско херцогство; † 7 октомври 1637, Верчели, Савойско херцогство), 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, и съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 10 февруари 1606, Париж, Кралство Франция; † 27 декември 1663,Торино), трета дъщеря на френския крал Анри IV и втората му съпруга Мария Медичи, по майчина линия племенница на крал Луи XIII. Тя има трима братя и три сестри:

На 1 годинка Хенриета загубва баща си.

На 8 декември 1650 г. 14-годишната Хенриета е омъжена тържествено в Катедралата на Торино чрез представител за баварския престолонаследник и бъдещ курфюрст Фердинанд Мария от династията Вителсбахи. Мястото на отсъстващия годеник взема нейният брат Карл Емануил II.

Бракът се връща към инициативата на кардинал Мазарини, който предлага брачния проект в съобщение до баварските пратеници, които са в испанския двор през 1647 г.[1] Савойският брак обаче не е първият избор за нито една от страните. Дълго време майката на Хенриета иска да я омъжи за френския престолонаследник, който по-късно става Кралят Слънце Луи XIV.[2] Мюнхенският двор пък се интересува от булка, която по възможност да говори немски език, но при всички положения да е католичка.[1] Преди подписването на брачния договор на мюнхенският двор получава обширна информация за савойското херцогско семейство и изпраща шпионина Фердинандо Егартнер в Торино под псевдонима Алоиз Рици. Неговите секретни доклади, които потвъжрдават вече легендарната красота на Хенриета Аделхайд, карат баварския курфюрст Максимилиан I да настоява синът му да се ожени за нея, а не за сестра ѝ Маргарета.[3]

Курфюрстиня на БаварияРедактиране

Поради смъртта на баща си Фердинанд Мария става курфюрст на Бавария само година след сватбата, а Хенриета Аделхайд става кюрфюстиня на страна, на чиято земя никога не е стъпвала. На 16 май 1652 г. тя тръгва с шествие от 336 коне и 350 товарни коли за Мюнхен,[4] където пристига на 21 юни.[5] Двойката се среща за пръв път в Куфщайн.[6][7] За разпознаване Фердинанд ѝ дава писмо от майка ѝ. На 25 юни 1652 г. тя се омъжва отново в Мюнхен за Фердинанд, който година по-късно става курфюрст на мястото на умрелия си баща.

Поради дълготрайната си бездетност тя остава през 1659 г. с антуража си на лечение в Бад Хайлбрун. Лечението е успешно и до днес престоят ѝ отбелязва т. нар. извор „Аделхайд“, кръстен на нея през 1832 г.

През 1663 г. тя основава Конгрегацията на благородните слугини на Мария.

Като курфюрстиня Аделхайд е важна съветничка на съпруга си. Тя оказва силно влияние върху политиката на Бавария в полза на Франция, което в крайна сметка води до Антихабсбургски съюз между Бавария и Франция. Един от резултатите от съюза е бракът на най-голямата ѝ дъщеря Мария Анна с нейния братовчед Луи дьо Бурбон, дофин на Франция през 1680 г.

Тя участва в строежа на дворецНимфенбург“ в Мюнхен и на Театинската църква. Привлича чуждестранни хора на изкуството в Мюнхенския двор като напр. художничката Изабела Мария дел Поцо, които въвеждат в двора любовта към италианската опера.


Празненствата, които тя организира, се славят с пищността си, до момента, когато на 9 април 1674 г. опустошителен пожар унищожава Мюнхенската резиденция. В отсъствието на Фердинанд тя спасява децата си боса и с риск за живота, в следствие на което хваща настинка, която довежда до смъртта ѝ след две години страдание.

Аделхайд умира на 13 юни 1676 г. в Дворец „Нимфенбург“ в Мюнхен на 39-годишна възраст. Погребана е в ковчег в княжеската гробница на Театинската църква в Мюнхен, за чието изграждане е помогнала. Също така в криптата почиват отделно в калаен съд нейното сърце и вътрешности.

След смъртта ѝ библиотеката ѝ отива в Баварската държавна библиотека в Мюнхен.[8]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 8 декември 1650 в Торино чрез представител, 16 юни 1652 г. в Мюнхен за Фердинанд Мария (* 31 октомври 1636, Мюнхен; † 26 май 1679, Шлайсхайм), курфюрст на Бавария (1651 – 1679), от когото има пет сина и три дъщери:

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Preuß: Henriette Adelheid, Kurfürstin von Baiern. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 50, Duncker & Humblot, Leipzig 1905, S. 198 – 200
  • Roswitha von Bary: Henriette Adelaide. Kurfürstin von Bayern. Unveränderter Nachdruck der Original-Ausgabe München 1980. Pustet, Regensburg 2004, ISBN 3-7917-1873-8.*
  • Britta Kägler: Kulturkonflikte im Alpenraum. Das italienische Gefolge der Kurfürstin Henriette Adelaide am Münchner Hof (1651 – 1676). In: Anna Orlowska, Anna, Werner Paravicini, Jörg Wettlaufer (Hrsg.), Atelier. Vorbild, Austausch, Konkurrenz. Höfe und Residenzen in der gegenseitigen Wahrnehmung (Mitteilungen der Residenzen‐Kommission der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Sonderheft 12), Kiel 2009, 119 – 137
  • Cornelia Kemp: Das Herzkabinett der Kurfürstin Henriette Adelaide in der Münchner Residenz. Eine preziöse Liebeskonzeption und ihre Ikonographie. Münchner Jahrbuch der bildenden Kunst 33, 1982, ISSN – 1899 0077 – 1899, S. 131 – 154.
  • Reinhold Baumstark: Abbild und Überhöhung in der höfischen Malerei unter Henriette Adelaide und dem jungen Max Emanuel. Hubert Glaser: Kurfürst Max Emanuel. Bayern und Europa um 1700. Band 1: Zur Geschichte und Kunstgeschichte der Max-Emanuel-Zeit. Hirmer, München 1976, ISBN 3-7774-2790-X, S. 171 – 205.
  • Else Strobl: Adelheid (Henriette Maria Adelaide). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 58 f. (Digitalisat)
  • Julia Hübner: Kurfürstin Henriette Adelaide von Savoyen am bayerischen Hof. Über weibliche Handlungsspielräume in frühneuzeitlichen Außenbeziehungen, Dresden: Thelem 2020
  • Grabrede zum Begräbnis Adelheids
  • Ferdinand Maria, Elector of Bavaria (1651 – 79), genealogy.euweb.cz

БележкиРедактиране

  1. а б Henriette Adelaide. с. 29.
  2. Henriette Adelaide. с. 27, 39ff.
  3. Henriette Adelaide. с. 37.
  4. Henriette Adelaide. с. 66.
  5. Henriette Adelaide. с. 79.
  6. am 17. Juni
  7. Henriette Adelaide. с. 76f.
  8. Dagmar Jank: Bibliotheken von Frauen: ein Lexikon. Harrassowitz, Wiesbaden 2019 (Beiträge zum Buch- und Bibliothekswesen; 64), ISBN 9783447112000, S. 19.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Henriette Adelheid von Savoyen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​