Уикипедия

Хенриета Тодорова

българска археоложка

Хенриета Тодорова е българска археоложка, специалистка по праистория, професор, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на Германския археологически институт в Берлин, задграничен член на академията Общество „Лайбниц“ в Берлин.[1][2]

Хенриета Тодорова
българска археоложка
Родена
Починала
12 април 2015 г. (82 г.)
Учила вСофийски университет
Университет Коменски
Хенриета Тодорова в Общомедия

Биография

редактиране

Рожденото име на Хенриета Тодорова е Хенриета Теодор Бланк. Родена е на 25 февруари 1933 година в град София, Царство България, в немско-българското семейство на Теодор Бланк и Мария Статкова. Баба ѝ Параскева (Кета) Захариева Статкова (Печеняшка) е дъщеря на Ценка Христова Савова (Печеняшка), сестра на Стефанаки Савов.[3] Има по-малка сестра Елза. След Деветосептемврийския преврат променя бащиното си име от Теодор на Тодорова. В началото на 50-те години на 20-ти век се жени за Августин Вайс от Словакия, с когото имат син – Иван, който също е археолог.[4] По-късно бракът им е разтрогнат, но запазва фамилното име Вайсова. Има втори брак с Йордан Симеонов, с когото имат дъщеря – Ивета. Този брак също е разтрогнат.

Започва висшето си образование в Софийския университет. Завършва го през 1954 година в Университета „Коменски“ - Братислава, специалност „история и философия“. През 1964 година защитава кандидатска дисертация (докторат) в Археологическия институт на Словашката академия на науките в град Нитра на тема „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Неин научен ръководител е Антонин Точик. Същата година получава докторска степен от Университета „Коменски“ - Братислава. През 1967 година, след спечелване на конкурс, работи в Археологическия институт при Българската академия на науките. Именно с този институт неразривно е свързана и нейната научна дейност.

През 1978 година защитава хабилитационен труд на тема „Каменномедната епоха в България“ и получава титлата „доктор на историческите науки“. Става старши научен сътрудник I степен в Археологическия институт. През периода 1977 – 1979 година е научен секретар на Центъра по история към БАН. От 1978 година е член-кореспондент на Немския археологически институт в Берлин. Основателка е на Проблемната група по интердисциплинарни изследвания към Археологическия институт, по-късно Секция за интердисциплинарни изследвания към НАИМ-БАН. През периода 1978 – 1990 година е неин ръководител. От 1989 до 1993 година е заместник-директор на Археологическия институт от екипа на проф. Велизар Велков. От 1982 до 1994 година е член на Научния съвет на Археологическия институт. През периода 1982 – 2000 и 2004 – 2010 година е член на Специализирания съвет по стара история, археология и етнография при Висшата атестационна комисия. От 1984 до 1994 година е член на Историческата комисия към Висшата атестационна комисия. През 2004 година е избрана за член-кореспондент на БАН, а през 2007 година — за задграничен член на престижната немска академия Общество „Лайбниц“ в Берлин.[5]

Хенриета Тодорова умира на 12 април 2015 година, на 82 години в град София.[6] Последното сбогуване с нея се провежда в църквата „Света Неделя“. На службата присъстват много нейни колеги и приятели от страната и чужбина. По нейно желание, тялото ѝ е кремирано и част от праха ѝ е разпръсната в Дуранкулашкото езеро. Урна с другата част е положена в саркофаг — в семейния гроб в Централните софийски гробища.

Научна дейност

редактиране

Хенриета Тодорова е авторка на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Публикува на български, английски, френски, немски, италиански, руски и словашки. Публикува с имената: Хенриета Вайсова (Henrieta Vajsová), Хенриета Тодорова-Симеонова (Henrieta Todorova-Simeonova) и Хенриета Тодорова (Henrieta Todorova). Трудовете и са рецензирани в най-реномираните специализирани издания. Нейните научни интереси обхващат: Новокаменната епоха (неолит), Каменно-медната епоха (енеолит), Бронзовата епоха, Античността, Ранното средновековие, ранната металургия, климатичните промени и влиянието им върху живота на хората,[7] праисторическите общества и трансформацията им като следствие от културни взаимоотношения и още много други. Откривателка е на много от праисторическите култури в България, като културите Усое, Сава, Овчарово, Поляница, Варна, културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI) и други. Откривателка е на най-ранния монохромен неолит в Северна България и на Преходния период от енеолита към бронзовата епоха.[8] Проучва и прави достояние на науката праисторията на Североизточна България и западното Черноморско крайбрежие. Характерно за научната работа на Хериета Тодорова е разглеждането на археологическите данни в един по-широк надрегионален аспект, с което ги превръща във важни исторически извори. Съществени са и приносите ѝ към проучването на най-ранната металургия на Балканите. Приживе приема резултатите от проучването на Археологическия комплекс при село Дуранкулак като едно от най-съществените си постижения.

Чете курсове от лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изнася дузина публични лекции за популяризиране достиженията на Българската праистория в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и в други градове в Германия. Била е гост-професор в няколко университета: през 1988 година – в Бон (Германия); през 1990 година – в Хаджеттепе в Анкара (Турция); през 1999 – 2000 година – във Фрейберг (Германия) и през 2007 — 2008 година – в Хайделберг (Германия).

Хенриета Тодорова е участник в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. От 1979 до 1996 е член на ръководството на Международния научен форум “Проблеми на праисторията на Долнодунавския район”. Участва в 14 негови международни симпозиума: 2 в Словакия, 2 в Чехия, 2 в Унгария, 2 в Италия, 2 в Грузия, 2 в бивша Югославия и 2 в Гърция. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България: през 1978 година – Pulpudaeva Praehistoricus – в Пловдив, през 1988 година – Pontus Praehistoricus – в Добрич и през 2004 година – Strymon Praehistoricus – Кюстендил–Благоевград–Сяр–Амфиполис.

През периода 1984 – 1986 година участва в българо-германския проект „Садовец“ (проект на Баварската академия на науките). През 1993 – 1998 година участва в проект на институтите „Макс Планк“ в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България. През периода 1993 – 2007 година е ръководителка на българския екип участващ в гръцко-български проект „Промахон-Тополница“.

Хенриета Тодорова е главен редактор на многотомната научна поредица Durankulak – издание на Немския археологически институт в Берлин; членка на редколегията на „Сборник Добруджа“ от основаването му до 2002 година; съредактор на поредицата In the Steps of J.H. Gaul.

Признание

редактиране
  • През 2003 година Хенриета Тодорова е обявена за почетен гражданин на град Добрич.
  • През 2003 година в нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието Сборник Добруджа, 2003).
  • През 2007 година Националният археологически институт с музей към БАН издава още един сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova. [9]
  • През 2016 година колеги и приятели от Румъния ѝ посвещават сборника (In Memory of Henrieta Todorova) с научни статии на тема Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. ISBN 978-606-8698-10-6.[10]

Теренни археологически проучвания

редактиране
  • През периода 1967 – 1970 година проучва селищната могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано монографично); [11]
  • През 1969  – 1970 година проучва енеолитният некропол при град Девня, Варненско (публикувано);
  • През периода 1971 – 1976 година с прекъсвания проучва къснонеолитното селище Усое, Варненско (публикувано в статии и предварителни съобщения);
  • През периода 1971 – 1973 година проучва селищната могила Овчарово, Търговищко (публикувано монографично)[12];
  • През периода 1973 – 1974 година проучва селищната могила Поляница, Търговищко (публикувани са плановете на селището);
  • През 1974 година частично проучва неолитното селище при град Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева и В. Славчев);
  • През периода 1974 – 2004 година е ръководителка на мащабните проучвания на Археологическия комплекс при село Дуранкулак, Добричко. Камплексът се състои от: Средновековно селище и некропол (публикувано монографично в три поредни тома на подедицата Дуранкулак: средновековното селище и некропол (публикувано в Дуранкулак т. I“, София 1989); Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолита, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в „Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2“, Sofia 2002 и Durankulak Bd. III издания на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin; Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични структури, погребения и други (публикувано в Durankulak Bd. III, Berlin 2016, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin). Къснобронзовото селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров”, неолитни землянки и др. са публикувани многобройни статии и студи.
  • През 1975 година проучва енеолитния некропол Поляница, Търговищко;
  • През 1975 година проучва пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • През 1976 година проучва раннононеолитното селище Поляница – платото, Търговищко (селище от най-ранния – Монохромен неолит в Северна България, публикувано в няколко статии);
  • През 1978 година проучва височинното селище Джугера, Врачанско;
  • През 1979 година прави предварителни проучвания на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • През 1979 година проучва височинното селище от Преходния период Галатин, Врачанско (публикувано от П. Георгиева);
  • През 1983 година прави няколко сондажа на енеолитното и раннобронзово селище Негованци, Пернишко (публикувано от П. Георгиева);[13]
  • През 1987 година проучва Пещера с пещерни рисунки при село Байлово, Софийско [14] (публикувано от Т. Стойчев);
  • През 1988 година проучва сграда от периода на култура Винча D в кв. „Подуене“, гр. София, среден енеолит (публикувано);
  • През периода 1981 – 1988 година е ръководител на археологическите проучвания на къснонеолитното селище Тополница, Благоевградско. През 1992 — 2002 година тези проучвания продължават като гръцко-български проект „Промахон–Тополница“ , където е ръководител на българския екип (публикувано в редица предварителни съобщения, статии и студии);
  • През периода 2005 – 2007 година е научен консултант на археологическите разкопки на неолитното селище край Оходен, Врачанско.

Публикации за проф. Хенриета Тодорова

редактиране

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Nekrolog auf unser Mitglied Prof. Dr. Henrieta Todorova Vaisova
  2. ↑ |Mark Stefanovich, Christina Angelova (eds.). PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia: National Archaeological Institute with Museum, 2007, pp. IX—XLII
  3. ↑ Стефанаки Савов – секретар на Врачанския революционен комитет, Ботев четник, деец на македонското освободително движение // Забравени герои, 28 юли 2011 г. Посетен на 21 август 2021 г.
  4. ↑ Иван Вайсов Библиография
  5. ↑ Nekrolog auf unser Mitglied Prof. Dr. Henrieta Todorova Vaisova
  6. ↑ Хенриета Тодорова 25.02.1933–12.04.2015 г.
  7. ↑ Henrieta Todorova 2016. Klimawandel und Kulturkollaps
  8. ↑ Mark Stefanovich, Christina Angelova (eds.). PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia: National Archaeological Institute with Museum, 2007, pp. IX—XLII
  9. ↑ [PRAE: In honorem Henrieta Todorova]
  10. ↑ Urdu C-E., Poruciuc, A., Lazarovici, C-M. (eds.). Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. Papers presented at the international symposium „FROM SYMBOLS TO SIGNS. SIGNS, SYMBOLS, RITUALS IN SANCTUARIES“ Suceava, Romania, 11 – 13 септември 2015. Muzeul Bucovinei Suceava, Academia Română-Filiala Iaşi, Institutul de Arheologie Iaşi (Editura Karl. A. Romstorfer 2016)
  11. ↑ Селищната могила при Голямо Делчево. София 1975, 334 с. 25 табл (Разкопки и проучвания 5)
  12. ↑ Овчарово. София 1983 (Разкопки и проучвания 8)
  13. ↑ Праисторическото селище при с. Негованци, Радомирско. — Годишник на Софийския университет “СВ. Климент Охридски”, Исторически факултет, том 89, 1993, 5—25
  14. ↑ Тодорова Х, Вайсов И. Разкопки на пещера 2961 при с. Байлово, Софийско. — АОР за 1987 г., XXXIII Национална конференция по археология, Благоевград 1988, 36.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенриета_Тодорова&oldid=12404433“.