Отваря главното меню

Проф. Хенриета Тодорова (Хенриета Теодор Бланк) е български археолог-праисторик с международна известност, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на „Немския археологически институт“, гр. Берлин, Германия, задграничен член на академия „Лайбниц социете“ в гр. Берлин.

Хенриета Тодорова Вайсова
български археолог
проф. Хенриета Тодорова
проф. Хенриета Тодорова

Родена
Починала
Научна дейност
Област Археология
Семейство
Деца

Иван Вайсов

Ивет Александрова

БиографияРедактиране

Родена е на 25.02.1933 г. в София, България в семейството на Теодор Бланк и Мария Статкова.

През 1954 г. – завършва университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, специалности история и философия.

През 1964 г. – защита на кандидатска дисертация в Археологическия институт на Словашката академия на науките в гр. Нитра, Словакия на тема: „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Същата година е удостоена и с титлата PhDr. на университета ”Ян Амос Коменски“ в Братислава.

От 1967 г. е научен сътрудник в АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).

През 1978 г. защитава дисертация на тема „Каменномедната епоха в България“ и получава титлата „Доктор на историческите науки“. Става старши научен сътрудник ІІ-ра степен в АИМ–БАН.

  • 1977–1979 г. – проф. Хенриета Тодорова е научен секретар на „Центъра по история“ към БАН.
  • От 1981–2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е старши научен сътрудник І-ва степен в АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • От 1978 г. – проф. Хенриета Тодорова става член-кореспондент на „Немския археологически институт“, гр. Берлин, Германия.
  • 1978–1990 г. – проф. Хенриета Тодорова завежда „Проблемна група по интердисциплинарни изследвания“ към АИМ.
  • 1989–1993 г. – проф. Хенриета Тодорова е заместник-директор на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • 1982–1994 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Научния съвет“ на АИМ–БАН (днес НАИМ-БАН).
  • 1982–2000 г. и 2004 – 2010 г. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Специализирания съвет по стара история, археология и етнография" при „Висшата атестационна комисия“.
  • 1984–1994 год. – проф. Хенриета Тодорова е член на „Историческата комисия“ към Висшата атестационна комисия.
  • през 2004 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за член-кореспондент на БАН.
  • през 2007 г. – проф. Хенриета Тодорова е избрана за задграничен член на престижната немска академия „Лайбниц социете“ в гр. Берлин[1].

Научна дейностРедактиране

Проф. Хенриета Тодорова е автор на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Трудовете ѝ са многократно рецензирани в най-реномираните специализирани издания и до днес са постоянно цитирани.

Чете поредица от курсове от лекции в СУ, НБУ и ВТУ. Има редица публични лекции в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и др. Проф. Хенриета Тодорова е гостуващ професор в следните университети:

  • 1988 – Бон, Германия;
  • 1990 – Хаджеттепе в Анкара, Турция;
  • 1999 – 2000 – Фрейберг, Германия.
  • 2007 – Хайделберг, Германия

Научен ръководител на плеяда докторанти.

Участва в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България:

  • 1978 г. – „Pulpudaeva Praehistoricus“ – в Пловдив;
  • 1988 г. – „Pontus Praehistoricus“ – в Добрич;
  • 2004 г. – „Strymon Praehistoricus“ – Кюстендил-Благоевград-Серес-Амфиполис.

Международни проектиРедактиране

  • 1984 – 1986 г. – Хенриета Тодорова участва в българо-немския проект „Садовец“ (проект на Баварската академия на науките).
  • 1993 – 1998 г. – Хенриета Тодорова участва в проект на Макс-Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България.
  • 1984 – 2007 г. – Хенриета Тодорова е ръководител на българския екип в българо-гръцкия проект „Промахон-Тополница“.

Проф. Хенриета Тодора е била:

Главен редактор на научната поредицата “Durankulak“ – издание на Немския археологически институт в Берлин.

Член на редколегията на „Сборник Добруджа“ от основаването и до 2002 г.

Съредактор на поредицата „In the Steps of J.H. Gaul“.

През 2003 г. проф. Хенриета Тодорова е обявена за почетен гражданин на град Добрич. В нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието „Сборникът Добруджа“, 2003).

През 2007 г. „Националният археологически институт с музей“ към БАН издава сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova[1]

През 2016 г. колеги и приятели от Румъния и посвещават сборник (In Memory of Henrieta Todorova) с научни статии на тема "Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. ISBN 978-606-8698-10-6[2].

Теренни археологически проучванияРедактиране

  • 1967 г. – Енеолитен некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано);
  • 1967 – 1970 г. – Селищна могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано);
  • 1971 – 1980 г. – Неолитно селище Усое, Варненско (предварителни съобщения);
  • 1971 – 1973 г. – Селищна могила Овчарово, Търговищко (публикувано);
  • 1973 – 1974 г. – Селищна могила Поляница, Търговищко (публикувани планове на отделните хоризонти);
  • 1974 г. – Неолитно селище Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева);
  • 1974 – 2004 г. – Археологически комплекс при с. Дуранкулак, Добричко състоящ се от: Средновековно селище и некропол (публикувано в „Дуранкулак т. I“, София 1989), Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични стуктури, погребения и др. (публикувано в „Durankulak Bd. III“, Berlin 2016, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin), Къснобронзово селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров“, Неолитни землянки и Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолита, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в „Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2“, Sofia 2002, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin)
  • 1975 г. – Енеолитен некропол Поляница, Търговищко;
  • 1975 г. – Селищна могила Дулапкулак, Добричко (сондажи);
  • 1975 г. – Пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • 1976 г. – Раннонеолитно селище Поляница-платото, Търговищко (селище от най-хранния – Монохромен неолит в Северна България);
  • 1978 г. – Височинно селище „Джугера“, Врачанско;
  • 1979 г. – Контролни разкопки на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • 1979 г. – Височинно селище „Галатин“, Врачанско;
  • 1983 г. – Енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко;
  • 1987 г. – Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийско;
  • 1988 г. – Винчанска сграда в Подуене, София, среден енеолит (публикувано);
  • 1983 – 1988 г. – Къснонеолитно селище Тополница, Благоевградско (публикувано в редица предварителни съобщения, статии и студии), През 1996 – 2005 г. тези разкопки продължават като гръцко-български проект „Промахон-Тополница“.
  • 2005 – 2007 г. – Научен консултант на археологическите разкопки на неолитно селище край Оходен, Врачанско.

БележкиРедактиране

  1. а б Mark Stefanovich, Christina Angelova, PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia: National Archaeological Institute with Museum, 2007 (ISBN 978-954-91587-8-6) c vii-xxiii
  2. Ursu, C-E., Poruciuc, A., Lazarovici, C-M. (eds.). Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. Papers presented at the international symposium „FROM SYMBOLS TO SIGNS. SIGNS, SYMBOLS, RITUALS IN SANCTUARIES“ Suceava, Romania, 11 – 13 септември 2015. Muzeul Bucovinei Suceava, Academia Română-Filiala Iaşi, Institutul de Arheologie Iaşi (Editura Karl. A. Romstorfer 2016).

Външни препраткиРедактиране