Хенри Кисинджър
Хенри Алфред Кисинджър (на английски: Henry Alfred Kissinger), роден като Хайнц Алфред Кисингер (на немски: Heinz Alfred Kissinger) е американски политик, историк и политолог от германско-еврейски произход.
|
Хенри Кисинджър Henry Kissinger |
|
|---|---|
| американски политик | |
 Хенри Кисинджър през 2019 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
|
|
|
| Религия | юдаизъм |
| Учил в |
Харвардски университет Харвардски колеж |
| Награди | Нобелова награда за мир (1973)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Политология |
| Работил в | Харвардски университет |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | henryakissinger.com |
| Хенри Кисинджър в Общомедия | |
Съветник по националната сигурност на президента на САЩ (1969 – 1975), държавен секретар на САЩ (1973 – 1977) и носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с Ле Дък Тхо. Почетен член на Международния олимпийски комитет от 2000 г.
Кисинджър полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Известен е като човека, разиграл „китайската карта“ срещу Съветския съюз. Получава Нобеловата награда за мир през 1973 г. за приноса му за прекратяване на Виетнамската война.
БиографияРедактиране
Кисинджър е роден във Фюрт, Германия, в религиозно еврейско семейство. През 1938 г., когато Кисинджър е на 15 години, семейството бяга от нацистките преследвания, като за кратко емигрира в Лондон, Англия, преди да пристигне същата година в Ню Йорк. Кисинджър получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 г. до 1946 г. Завършва Харвардския колеж на Харвардския университет през 1950 г. като бакалавър по хуманитарни науки със summa cum laude („с най-висока похвала“). През 1952 и 1954 г. Кисинджър получава съответно степените магистър по хуманитарни науки и PhD (доктор по философия) в Харвардския университет.[3] От 1954 г. до 1969 г. е преподавател в същия университет. От 1952 г. до 1969 г. е директор на организирания от него и поддържан от ЦРУ Международен харвардски семинар.
В епизод на предаването „Hardball“ по CNBC от 5 април 1999, анализирайки последиците от предстоящото отделяне на Косово за статута на албанците в Македония, той казва, че почти всички славянски жители на областта са българи (...the Slavs in Macedonia who are almost exclusively Bulgarians...).[4]
ИзточнициРедактиране
Издания на българскиРедактиране
- Кисинджър, Хенри. Дипломацията. „Труд“, 1997. ISBN 954-528-069-7.
- Кисинджър, Хенри. Години на промяна. „Прозорец“, 1999. ISBN 954-733-101-9.
- Кисинджър, Хенри. Стенограмите на Кисинджър. Свръхсекретнтие преговори с Пекин и Москва. „Прозорец“, 2002. ISBN 9547332929.
- Кисинджър, Хенри. Политиката. Към дипломацията на XXI век. „Труд“, 2002. ISBN 9545283408.
- Кисинджър, Хенри. Кризите. „Труд“, 2004. ISBN 9545284447.
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Хенри Кисинджър- ((en)) Нобелова награда за мир 1973 на Хенри Кисинджър
- ((en)) „Военен престъпник ли е Х. Кисинджър?“ Архив на оригинала от 2007-10-12 в Wayback Machine. Toronto Globe & Mail
- ((en)) Международен проект срещу безнаказаността: Кисинджър Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
| Уилям Роджърс | → | държавен секретар на САЩ (22 септември 1973 – 20 януари 1977) | → | Сайръс Ванс |