Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хераклея.

Хераклея или Хераклия Линкестис (на македонска литературна норма: Хераклеја Линкестис; на латински: Heraclea Lyncestis; на гръцки: Ἡράκλεια Λυγκηστίς) е античен град в котловината Пелагония в близост до съвременния град Битоля, Северна Македония.[1]

Хераклея Линкестис
Ancientbitola.jpg
Местоположение
Местоположение в Северна Македония
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Археология
Вид Град
Период От IV век пр. Хр.
Епоха Древна Македония
Хераклея Линкестис в Общомедия

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Остатъците от града са в южната периферия на Битоля, в местността Буковски гробища. Там има 50 m високо и издадено ридче, на западния ръб на Битолското поле. Тясно седло на запад го свързва с по-високи ридове и планината Неолица.[1]

ИсторияРедактиране

Градът е основан в средата на IV век пр. Хр. от македонския цар Филип II Македонски в северозападната част на Македонското царство. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой, смятан за родоначалник на македонската царска династия Аргеади, а Линкестис (от гръцки земя на рисове) е античното име на областта.

В античността през Хераклея минава Виа Егнация.[1]

Антични остатъциРедактиране

На ридчето и в южното му подножие по рекичката Сива вода е засвидетелстван живот от II век пр. Хр. до края на VI век. Разкопани са театър и част от форума на града - и двата от II век, римска баня от IV век, три базилика и епископски дворец от края на V - VI век, тъй като градът е център на Хераклейската епископия.[1] Църковните сгради са покрити имат мозаечни подове - едни от най-красивите запазени в страната.[2]

Запазена е и крепостната степа, градена във II и обновявана в IV и VI век. Тя затваря пространство от 8 ha, намалено в VI век на 5 ha.[1]

Средновековни остатъциРедактиране

Според Иван Микулчич акрополът на антична Хераклея е местоположението на досега несигурно идентифицирания средновековен град Битоля.[2]

Хераклея пострадва силно от аваро-славянските нападения, които според намерените монети могат да се датират в 586 година. Частично са запазени няколко големи сгради - епископският комплекс с 2 базилики и двореца. Върху тях няколко века по-късно вероятно е изграден манастир и от него славянското селище получава името Битоля (от старобългарската дума обителъ). Крепостта в гръцките документи е наричана Пелагония.[2]

ЛитератураРедактиране

  • Fanoula Papazoglou: a) Héraclée des Lyncestes à la lumière des textes littéraires et épigraphiques I, Bitola 1961 (Musée national de Bitola), стр. 7-33 и сн. 1-19. b) Septimia Aurelia Heraclea εν BCH 85(1961), стр. 162-175. c) Héraclée et Pelagonie в: Ziva Antica 4(1954), стр. 308-345.
  • Κωνστ. Λ. Κωνσταντινίδου, ΄Ερευνα εν τη ΄Ανω Μακεδονία. Περί της αρχαίας Ηρακλείας των Λυγκηστών. Φλώρινα 1960. 8ον, σ. 26 μεθ' ενός χάρτου υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

ГалерияРедактиране

  1. а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 139.
  2. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 140.