Херман Гункел
Херман Гункел (на немски: Hermann Gunkel) е германски протестантски богослов, специалист по екзегеза на Стария завет.
| Херман Гункел Hermann Gunkel | |
| немски теолог | |
 | |
| Роден |
Шпринге, Долна Саксония, Кралство Прусия |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Гьотингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | богословие |
| Работил в | Гьотингенски университет Берлински университет |
| Херман Гункел в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 23 май 1862 година в Шпринге, Долна Саксония, Кралство Прусия, син на протестантски пастор и брат на Карл Гункел.
Възпитаник на Гьотингенския университет, след дипломирането си преподава в него, създавайки т.нар. религиозно училище. Получава докторска степен и се хабилитира в Гьотинген през 1888 г. с теологична разработка по тълкуването на Библията. Става преподавател по новозаветна литература, а от 1889 преподава и тълкуване на Стария завет в университета Хале-Витенберг, където е съветник на пруския секретар Фридрих Алтоф. От 1895 г. Гункел е доцент по старозаветна литература в Берлинския университет. От 1901 до 1907 г. е назначен за редовен професор в университета. През 1913 г. му е присъдена почетна докторска титла от университета в Осло, на която с благодарност той посвещава на колегията, присъдила му титлата, своята антология „Речи и есета“.
След 1920 г. се завръща да преподава в Хале, където пише коментар по Псалмите. През 1927 г. се пенсионира по здравословни причини, но продължава да преподава по предмета старозаветна литература.
Научна дейност
редактиранеХерман Гункел е най-видния представител по история на религията на т.нар. религиозно училище. Освен научната си работа по изследване на Стария и Новия завет, най-значителния му научен принос е в развитието на историческия метод в теологията и разширеното използване на литературните методи за обяснение на историята на религията, за които е повлиян от Вилхелм Вундт, и в частност за изясняване значението на митовете и легендите, особено в Стария завет. Научните му дирения и проучвания са свързани почти изцяло със старозаветната история като литературен жанр.
Литература
редактиране- W. Baumgartner: Hermann Gunkel; in: NZZ 489/499 (1930); und in: ders., Zum Alten Testament und seiner Umwelt, 1959, 371 – 378
- W. Baumgartner: Zum 100. Geburtstag von Hermann Gunkel; in: VT 9 (1962), 1 – 18
- G. W. Ittel: Urchristentum und Fremdreligionen im Urteil der religionsgeschichtlichen Schule. Inaugural-Dissertation Erlangen, 1956, 29 – 33
- W. Klatt, Hermann Gunkel. Zu seiner Theologie der Religionsgeschichte und zur Entstehung der formgeschichtlichen Methode; 1969
- H.-J. Kraus, Geschichte der historisch-kritischen Erforschung des Alten Testaments; 1956, 309ff.
- H.-P. Müller, Hermann Gunkel; in: M. Greschat, Theologen des Protestantismus im 19. und 20.Jahrhundert, 241 – 255
- Konrad von Rabenau, Hermann Gunkel auf rauhen Pfaden nach Halle; in: EvTh 30 (1970), 433 – 444
- H. Rollmann, Zwei Briefe Hermann Gunkels an Adolf Jülicher zur religionsgeschichtlichen und formgeschichtlichen Methode; in: ZThK 78 (1981), 276 – 288
- H. Schmidt, In Memoriam Hermann Gunkel; in: ThBl 11 (1932), 97 – 103
- Rudolf Smend (1932): Deutsche Alttestamentler in drei Jahrhunderten. Göttingen Vandenhoeck & Ruprecht 1989, 160 – 172. ISBN 3-525-53584-8.
- Ernst Joachim Waschke: Hermann Gunkel der Begründer der religionsgeschichtlichen Schule und der gattungsgeschichtlichen Forschung. in Arno Sames (Hg.): 500 Jahre Theologie in Wittenberg und Halle 1502 bis 2002, 2003 Evangelische Verlagsanstalt Leipzig ISBN 3-374-02115-8
Библиография
редактиране- J. Hempel in: Eucharisterion. Festgabe für Hermann Gunkel; 1923, Bd. 2, 214 – 225 (bis 1922)
- W. Klatt, a.a.O., 272ff. (1922 – 1969)
Специализирани речници
редактиране
Трентино-Южен Тирол- K. Galling: Art. Hermann Gunkel. In: Religion in Geschichte und Gegenwart/RGG 2, 3. Aufl., 1908f.
- BBKL|g/gunkel_h
