Херман Мелвил

американски писател

Херман Мелвил (на английски: Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819 – 1891) е американски писател, известен с романа си „Моби Дик“ (1851).

Херман Мелвил
Herman Melville
американски писател
Herman Melville by Joseph O Eaton.jpg
Роден
Починал
Погребан Ню Йорк, САЩ

Националност  САЩ
Работил в писател, учител, моряк, лектор, поет
Литература
Жанрове пътеписи, готически романи, алегория
Направление романтизъм, скептицизъм
Течение Романтизъм
Известни творби Моби Дик“ (1851)
Семейство
Съпруга Елизабет Нап Шоу
Деца Малкълм (1849 – 1867)
Стонуикс (1851 – 1886)
Елизабет (1853 – 1908)
Франсис (1855 – 1938)

Подпис Herman Melville signature.svg
Уебсайт
Херман Мелвил в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е в Ню Йорк, 3-то от 8 деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от несполуки в бизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи.

На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илинойс.

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман „Тайпи“ (1846) – смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847) и „Марди“ (1849) за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851 г. На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Никоя свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази. А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.

 
Гробът на Мелвил в Бронкс

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си. Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891 г. много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те год., когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа експанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на ХІХ век – странно и чудато до степен на нечетивност, но отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

 
Грегъри Пек в кадър от филма Моби Дик, 1956
 
Чарлз Нолте в сцена от бродуейска постановка по Били Бъд, 1951
  • Pierre (1852)
  • Bartleby the Scrivener (1853)
    Бартълби, писарят в „Омагьосаните острови и други новели“, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Бартълби, писарят: история от Уолстрийт, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
  • Israel Potter (1855)
    Израил Потър, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1984), прев.
  • The Confidence-Man (1857)
  • Billy Budd, Sailor (1924) – издаден и като „Billy Budd“
    Били Бъд, морякът: свидетелски разказ, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков

СборнициРедактиране

  • Benito Cereno (1855)
    Омагьосаните острови и други новели, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Омагьосаните острови, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев. Белин Тончев
  • The Piazza Tales (1856)
  • Uncollected Prose (1856) – поезия
  • Battle Pieces (1866) – поезия
  • Clarel (1876) – поезия
  • John Marr and Other Sailors (1888) – поезия
  • Timoleon (poems) (1891)

ДокументалистикаРедактиране

 
Огъстъс Шюте, Илюстрация към Тайпи, 1892
  • Typee: A Peep at Polynesian Life (1846)
    Тайпи: Роман за живота на полинезийците, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Никола Милев
    Тайпи, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
  • Omoo: A Narrative of Adventures in the South Seas (1847)
    Ому: Приключения из Южните морета, изд. „Георги Бакалов“ Варна (1980), прев. Борис Миндов

Книги за писателяРедактиране

ЕкранизацииРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за